Карл Роджърс
| Карл Роджърс Carl Ransom Rogers | |
|---|---|
| американски психолог | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 4 февруари 1987 г.
Сан Диего, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Уисконсински университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Чикагски университет |
| Известен с | хуманистичен подход в психологията |
| Уебсайт | www.nrogers.com/index.html |
| Карл Роджърс в Общомедия | |
Карл Ренсъм Роджърс (на английски: Carl Ransom Rogers) е влиятелен американски психолог и заедно с Ейбрахам Маслоу е основател на хуманистичния подход в психологията.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 януари 1902 година в Оук Парк, САЩ. Получава образование в Университета на Уисконсин, Теологическата семинария и Колумбийския университет. Заема поста президент на Националния изследователски съвет на Американската психотерапевтична академия.
Сферата на интереси на Роджърс освен психотерапия са педагогика, междукултурна комуникация и решение на междунационални конфликти. Той разработва психотерапевтична система, която е втората по популярност, отстъпвайки място единствено на Фройд. Психотерапевтичния му подход, наричан по различни начини (недиректно консултиране, клиент-центрирана терапия и центрирана към човека терапия) е широко практикуван. Неавторитарния му подход към пациента се характеризира с либералност и толерантност. Терапията му се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента. Смята, че хората притежават тенденция към самоактуализация, която осигурява здраве и растеж. Терапевтът действа като подпомагащ отстраняването на емоционалните блокировки или спънки към растежа и спомага за съзряването и асимилацията на нови преживявания.
Умира на 4 февруари 1987 година в Сан Диего на 85-годишна възраст.
Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Rogers, Carl. (1939). Clinical Treatment of the Problem Child.
- Rogers, Carl. (1942). Counseling and Psychotherapy: Newer Concepts in Practice.
- Rogers, Carl. (1951). Client-centered Therapy: Its Current Practice, Implications and Theory. London: Constable. ISBN 1-84119-840-4. Excerpts
- Rogers, Carl. (1959). A Theory of Therapy, Personality and Interpersonal Relationships as Developed in the Client-centered Framework. In (ed.) S. Koch, Psychology: A Study of a Science. Vol. 3: Formulations of the Person and the Social Context. New York: McGraw Hill.
- Rogers, Carl. (1961). On Becoming a Person: A Therapist's View of Psychotherapy. London: Constable. ISBN 1-84529-057-7.
- Роджърс, Карл. Израстването на личността. Изд. Изток-Запад, 2018
- Rogers, Carl. (1969). Freedom to Learn: A View of What Education Might Become. (1st ed.) Columbus, Ohio: Charles Merill. Excerpts
- Rogers, Carl. (1970). On Encounter Groups. New York: Harper and Row.
- Rogers, Carl. (1977). On Personal Power: Inner Strength and Its Revolutionary Impact.
- Rogers, Carl. (1980). A Way of Being. Boston: Houghton Mifflin
- Роджърс, Карл. Начин да бъдеш. Изд. Изток-Запад, 2015
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия Психология, Наука и изкуство, София, 1998, ред. Дж. Корсини
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- nrogers.com Архив на оригинала от 2005-02-15 в Wayback Machine. – Rogers' Biography
- Bibliography of Rogers' Work
- Personality Theories – Carl Rogers
- Carl Rogers page at Mythos & Logos
- Analysis of Carl Rogers theory of personality Архив на оригинала от 2011-07-06 в Wayback Machine.
- www.muskingum.edu Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine.
- Portrait of Carl Rogers – Gallery of Writers
- Article on Snygg and Combs' „Phenomenal Field“ Theory
|