Толерантност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Толерантност към ислямския фундаментализъм

Толерантността е термин, който означава търпимост и зачитане на различията, били те социални, културни, сексуални или религиозни. Според някои философски речници тя може да се прояви като акт на снизходителност, като акт на търпимост или като акт на подкрепа и разбиране[1]. Съответно като нетолерантост се квалифицират всички подходи и практики, които не проявяват подобно отношение. Проявата на толерантност не означава безразличие, търпимост към социалната неправда, отказ от собствените убеждения или отстъпка от собствените позиции под чужд натиск[2].

Толерантността е морална стойност, която предполага пълното зачитане на другите, техните идеи, практики или убеждения, независимо дали са различни от нашите[1]. В този смисъл тя е признаване на разликите, присъщи на човешката природа, разнообразието от култури, религии или начини на поведение. Някои считат толерантността за основна ценност за хармонично мирно съжителстване. Смята се, че толерантността е в основата на добрите отношения между хората от различни култури, вероизповедания, раси и начин на живот.

Тя е основна нагласа на живот в обществото. Толерантният човек може да приеме различни от установените норми, мнения или поведения в социалната среда, дори да са в разрез с неговите морални принципи. Този тип толерантност се нарича социална толерантност.

Толерантност към тези, които изповядват публично вярвания или религии, различни от нашите, се нарича религиозна толерантност.

Видове толерантност и други значения[редактиране | редактиране на кода]

В социологията и психологията[редактиране | редактиране на кода]

  • Религиозна толерантност – това е идеята, че различни религии и вярвания могат да съществуват без конфликт помежду си, поощрява се диалога между различните религия и осъществяване на хармонично съжителство.
  • Политическа толерантност – различията на интереси и мнения в политиката е огромно, именно затова трябва търпение и желание за зачитане на различните политически възгледи и гледни точки
  • Расова и етническа толерантност – в света все още съществува расова дискриминация и дори вярата, че някои раси и нации са богоизбрани. Расовата и етническа толерантност приканва към зачитане на правата на всички раси и етноси и уважение към тяхната история и култура
  • Толерантност към хора с различна сексуална ориентираност
  • Толерантност към инвалиди

В биологията и медицината[редактиране | редактиране на кода]

  • Имунна толерантност – липсата на реакция от имунната система на вещества или тъкани, които имат способността да предизвикват имунен отговор в даден организъм[3][4]
  • Терапевтичен толеранс – способността на организма да се приспособява към въздействието на определни лекарства или да развива пътища за бързото им метаболизиране. Така тяхното лечебно въздействие намалява своята сила или продължителност или и двете. Може също така да става въпрос за толерантност към алкохол или към наркотици
  • Толерантност към болка – максималното ниво на болка, което даден чобек може да понесе, този термин е различен от термина праг на болката

Инженерни науки и математика[редактиране | редактиране на кода]

  • Инженерна толерантност
  • Екологическа толерантност
  • Математическа толерантност

Определения[редактиране | редактиране на кода]

На ЮНЕСКО[редактиране | редактиране на кода]

...ценност и социална норма на гражданското общество, което се проявява в правото на всички индивиди в това общество да бъдат различни, обезпечавайки устойчива хармония между различни религиозни, политически, етнически и други социални групи, основано на зачитането на многообразието на различни световни култури, цивилизации и на готовността за разбирателство и сътрудничество с хора, различаващи се по външност, език, убеждения, обичаи и вярвания[5]

На ООН[редактиране | редактиране на кода]

... проява на търпимост и живеене заедно, в мир един с друг, като добри съседи[6]

Етимология и история на понятието[редактиране | редактиране на кода]

Терминът толерантност (на латински: tolero, tolerantia – понасям, издържам, претърпявам, търпение, търпеливост, приемане) е използван за първи път през 15-ти век[7] и по-късно през 1530 г. със значение с разрешение от властите[8].

Исторически терминът възниква в хуманитарните науки като физиология и психология. Значението му е предимно на издръжливост, поносимост към дълго действащ негативен фактор.[9] По-късно от биологичната сфера преминава в религиозната, а след това и в политиката и социологията. Този преход настъпва около 17 – 18 век.

Критика на понятието[редактиране | редактиране на кода]

Значението на понятието толерантност се изменя с годините. Трябва да се подчертае, че съществуват ситуации, в които толерирането е в конфликт с общоприетите морални норми, националното законодателство, принципите на националната идентичност или други установени закони и правила. Така например британците в Индия са толерирали практикуването на обичая на хиндуисткото изгаряне на вдовицата до 1829 г. От друга страна Съединените щати отказват да толерират мормонската практиката на полигамията[10]. Конфликтът с носенето на бурките във Франция е в противоречие между религиозната практика и френския светски идеал.[11] Толерирането на циганите в европейските страни продължава да бъде противоречив проблем.[12]

Според Хърбърт Бътърфийлд, „толерантността предполага известно неуважение, аз толерирам абсурдните ви убеждения и глупавите ви действия, макар да знам, че са абсурдни и глупави, мисля, ще се съгласихте.“[13]

Според Джон Грей, „Когато толерираме практика, вяра или характерна черта, въпреки че е нещо нежелано, лъжливо или поне по-нисше, нашата толерантност изразява убеждението, че независимо от неговата лоша страна, обектът на толерантност трябва да бъде оставен намира.“[14].

Игуменът Георги Рябих от руската православна църква смята, че взаимстваният от Запада термин „толерантност“ има много значения и както своите плюсове, така и своите минуси. Според него, не може да не ни безпокои факта, че често под този термин се крие нравствен нихилизъм, безразличие към определени пороци и вековни ценности[15].

Нулева толерантност[редактиране | редактиране на кода]

Политиката на нулева толерантност налага строго наказание за нарушения на определено правило с намерение да се премахне нежелано поведение[16][17][18]. Политиката на нулева толерантност забранява на лицата, имащи власт, да упражняват дискретност или да променят наказанията, или да се съобразяват с обстоятелствата субективно. От тях се изисква да налагат предварително определеното наказание, независимо от индивидуалната вина, смекчаващи обстоятелства или история. Това предварително определено наказание, независимо дали е леко или тежко, винаги се спазва.

Политиката на нулева толерантност се изучава в криминологията и е често срещана във формалните и неформалните полицейски системи по света.

Няма ясни доказателства, които подкрепят ефективността на политиката на нулева толерантност[19]. Един от основните проблеми е, че има много причини, поради които хората се колебаят да се намесят или да докладват поведение, което считат за неприемливо или незаконно[20] .

Парадоксът на толерантността[редактиране | редактиране на кода]

Философът Карл Попър определя този парадокс през 1945 г. [21]

Парадоксът на толерантността се състои в това, че неограничената толерантност би трябвало да доведе до изчезването на толерантността. Ако разширим неограничената толерантност дори и към тези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитим толерантното общество от настъплението на нетолерантността, тогава толерантното ще бъде унищожено. Следователно трябва да отстояваме, в името на толерантността, правото си да не толерираме нетолерантността.

През 1971 г. философът Джон Ролс заключава в своята „Теория на справедливостта“, че едно справедливо общество трябва да толерира нетолерантността, защото в противен случай обществото би било нетолерантно и по този начин несправедливо. Въпреки това, подобно на Попър, Ролс настоява, че обществото има право на самосъхранение, което отменя принципа на толерантността[22].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бенхабиб, Шийла. От преразпределение към признаване? Парадигмалната промяна в съвременната политика – в: Критика и хуманизъм, София, кн. 16, бр. 2/2003, с. 209 – 240.
  • Вацов, Димитър. Свобода и признаване. Интерактивни извори на идентичността, София 2006.
  • Денкова, Лидия (съст.) Толерантността, София 1995.
  • Кимлика, Уил. Справедливост и малцинствени права демокрация – в: Критика и хуманизъм, София, кн. 16, бр. 2/2003, с. 241 – 268.
  • Кьосев, Александър. Поглед и признание. Към теорията на социалното възприятие като форма на признание– в: Критика и хуманизъм, София, кн. 22, 2006, с. 51 – 58.
  • Лок, Джон. Писмо за толерантността, София 1997.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Wörterbuch der Logotherapie und Existenzanalyse, S. 471 – 472.
  2. Рамазан Г. А.Этнополитология: учебное пособие для студентов высших учебных заведений, с. 182
  3. Nobel Lectures, Physiology of Medicine 1942 – 1962. // Elsevier Publishing Company. Посетен на 12/10/13.
  4. Murphy, Kenneth. Janeway's Immunobiology: 8th ed.. Chapter 15, Garland Science, 2012. ISBN 0815342438. с. 611 – 668.
  5. Defining tolerance, 1997
  6. Преамбул на Устава ма ООН
  7. Tolerance. // Merriam Webster. Посетен на 2012-04-07.
  8. Tolerance. // Online Etymology Dictionary. Посетен на 2012-04-07.
  9. История на толерантността
  10. Michael Walzer, On Toleration, (New Haven: Yale University Press 1997) p. 61 ISBN 0-300-07600-2
  11. John Bowen, "Muslims and Citizens", The Boston Review February–March 2004. Accessed January 25, 2011
  12. "Romanies: A long road", The Economist September 16, 2010. Accessed March 22, 2011
  13. Isaiah Berlin, „Four Essays on Liberty,“ London, Oxford and New York: Oxford University Press, 1969, p.184.
  14. John Gray, „Enlightenment's Wake,“ London and New York: Routledge, p.19.
  15. В Русской церкви призывают прививать детям в школах вместо западного понятия толерантности традиционные ценности страны // Интерфакс-Религия, 11.02.2009
  16. zero tolerance, n. (under zero, n.). The Oxford English Dictionary, Second Edition 1989. Retrieved 10 November 2009 from oed.com website. [1]
  17. zero tolerance. (n.d.). The American Heritage Dictionary of the English Language, Fourth Edition. Retrieved 10 November 2009, from Dictionary.com website. [2]
  18. Zero Tolerance – Cambridge English Dictionary. // Cambridge University. Посетен на 3 June 2016.
  19. Rowe and Bendersky, 2002
  20. „Dealing with—or Reporting—“Unacceptable" Behavior – with additional thoughts about the Bystander Effect" © 2009 Mary Rowe MIT, Linda Wilcox HMS, Howard Gadlin NIH, JIOA, vol 2, no 1, p52.
  21. Popper, Karl, The Open Society and Its Enemies, volume 1, The Spell of Plato, 1945 (Routledge, United Kingdom); ISBN=0-415-29063-5 978-0-691-15813-6 (1 volume 2013 Princeton ed.)
  22. Rawls, John, (1971), „A Theory of Justice“, p. 220 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]