Андреана Ефтимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андреана Ефтимова
български лингвист
Portrait of Andreana Eftimova by Gani Radev, 2010.jpg
Андреана Ефтимова през 2010 г.
Родена
6 октомври 1971

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Лингвистика
Работила в Софийски университет

Андреана Борисова Ефтимова е българска езиковедка и психолингвистка, професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андреана Ефтимова е родена през 1971 г. в гр. Трявна. Завършва българска филология (с втора специалност „Португалски език и литература“) през 1995 г. и журналистика (с профили „Телевизия“ и „Култура“) през 1998 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] Доктор по общо и сравнително езикознание (психолингвистика) с дисертация на тема „Невербални средства в публицистичните телевизионни предавания“ (2000 г.). Избрана е за доцент през 2012 г. Доктор на науките по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика) с дисертация на тема „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“ (2016 г.)[2]. Професор от 2018 г.[3] Зам.-декан на ФЖМК на Софийския университет[4].

Работи в областта на медийния и политическия език и стил[5], политическата коректност и езика на омразата[6], невербалната комуникация в медиите[7], невербалната комуникация в политическия PR[8] и отношенията лекар-пациент[9]. Основните ѝ изследвания са в областта на разговорната реч и устната комуникация[10].

Има журналистически публикации във вестниците „Поглед“, „Българска корона“, „Литературен вестник“, „Демокрация“, „Литературен форум“ и „Политика“, както и в списанията „Български журналист“, „Стандарт за хората“[11] и „Human Resourses“.

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преподавала е петнадесет години във Факултета по славянски филологии. Във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) е от 2011 г.

Води лекционни курсове по медиен език и стилове на писане, невербална комуникация, психолингвистика, езикови политики в медиите, езикови норми и кодификация и езика в интернет във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“.[12]

Била е и гостуващ преподавател по академично есе в Нов български университет (2001 – 2003), по устни и писмени комуникации в Международното висше бизнес училище в Ботевград (2002 – 2004), по български език като чужд в Масариковия университет в Бърно, Чехия (2010) и по медиен език в Ягелонския университет в Краков, Полша (2013 и 2015).

Публикации[13][редактиране | редактиране на кода]

Публикациите ѝ са над 100 в научни сборници и списания в България и в чужбина (Франция, Португалия, Гърция, Румъния, Япония, Испания, Чехия). Интересите ѝ са в областта на психолингвистиката, текстолингвистиката, медиазнанието, семиотиката, социолингвистиката, езикознанието.

Книгата ѝ „Невербалната комуникация в телевизията“ е първият опит в българската наука за прилагане на лингвосемиотичен подход в изследването на невербалната комуникация в телевизията – на базата на изследване на популярни публицистични предавания като „Панорама“ по БНТ.[14]

В „Ефективната невербална комуникация“ са проучени много от сферите на общуване, в които участва и невербалната комуникация – политическия PR, неофициалното общуване (вицовете), театъра, при сблъсъка на представители на различни култури, в лекарския кабинет, в семейството.

Ефтимова въвежда термина „брюкселски новоговор“, за да опише езиковото поведение на част от съвременните български политици.[15] Терминът обозначава политически коректното изразяване, съобразено с езиковите политики и практики на политическата администрация на Европейския съюз.[16]

Членство в редакционни колегии[редактиране | редактиране на кода]

  • 2013 – член на редакционния съвет на сп. „Newmedia21.eu. Медиите на 21. век“ (електронно научно издание за анализи, изследвания и критика на медиите, връзките с обществеността и рекламата с индекс ISSN 1314-3794).[17]
  • 2017 – член на редакторския борд (Scientific Committee) на сп. „Zeszyty Prasoznawcze“ (Media Research Issues), рецензирано научно издание на Изследователски център на пресата, Факултета по мениджмънт и социална комуникация, Ягелонския университет в Краков, Полша (ISSN 0555-0025; е-ISSN 2299-6362). Списанието е най-старото полско академично списание за социални, психологически, политически, лингвистични, правни, икономически, технологични, организационни и професионални аспекти на масовата комуникация и в частност на пресата, радиото, телевизията и други медии, журналистиката, рекламата, пропагандата и публичното мнение в миналото и в настоящето в Полша и по света.[18]
  • 2017 – основател и главен редактор на сп. „Медии и език“ (електронно списание за научни изследвания по медиен език с индекс ISSN 2535-0587).[19]
  • 2020 – Член на редакционния съвет на Годишника на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, рецензирано научно издание.[20]
  • 2020 – член на редакционния съвет на сп. „Научный диалог“ по направление „Литературоведение. Журналистика. Фольклористика“ (ISSN 2225-756X (Print), ISSN 2227-1295 (Online), реферирано и индексирано научно издание (Web of Science, ERIH PLUS и др.)[21]
  • 2020 – член на редколегия на поредицата на ВТУ „Проблеми на устната комуникация“, рецензирана и индексирана поредица от научни сборници на издателството на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. ISSN: 2367-8712 (Print)[22]
  • 2020 – член на борда на Научния съвет на сп. „Zeszyty Łużyckie“, индексирано научно издание на Института по славистика към Варшавския университет[23]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аспекти на речевата комуникация. Съавтори: П. Илиева-Балтова, И. Пенкова. София: Тилиа, 1997, 201 с. (ISBN 978-954-717-041-4)
  • Невербалната комуникация в телевизията: психолингвистична и семиотична перспектива. София: Сема – РШ, 2002, 138 с. (ISBN 978-954-8021-15-9)
  • Езикова и комуникативна компетентност. Съавтори: П. Илиева-Балтова, К. Молле. София: Сема – РШ, 2004, 163 с. (ISBN 954-8021-38-2)
  • Ефективната невербална комуникация. София: Сиела, 2008, 161 с. (ISBN 978-954-28-0250-1)
  • Винаги малко повече: Наречия за количество и време в обучението по български език като чужд. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 232 с.[24] (ISBN 978-954-07-3122-3)
  • Невербалната комуникация: медии и медиатори. София: Сиела, 2011, 232 с.[25] (ISBN 978-954-28-0988-3)
  • Есето в академичната и журналистическата практика. Велико Търново: Фабер, 2011, 172 с.[26] (ISBN 978-954-400-571-9)
  • Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 311 с.[27]
  • Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2017, 336 с. ISBN 978-954-01-3271-6[28][29][30][31][32]
  • Регистри в журналистическия дискурс. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 244 с. ISBN 978-954-07-4401-8[33]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреана Ефтимова. // faber-bg.com.
  2. Документи в конкурса за придобиване на научната степен доктор на науките по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика), 11 октомври 2016, сайт на Софийския университет.
  3. Документи в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“ по 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – (Медиен език и стил), обявен в Държавен вестник, бр. 44 от 29.05.2018 г., сайт на Софийския университет.
  4. Декански съвет на ФЖМК, сайт на Софийския университет.
  5. Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 311 с.
  6. Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2017, 336 с. ISBN 978-954-01-3271-6.
  7. „Лъжат ли политиците и с ръце: Андреана Ефтимова гостува в предаването „На инат“, сезон 1, епизод 10 Архив на оригинала от 2012-07-21 в Wayback Machine., Нова телевизия, NovaTV Play, излъчено на 1 април 2011 г.
  8. Андреана Ефтимова, „Кандидатпрезидентското тяло говори“, електронно списание LiterNet, 21 август 2005, № 8 (69).
  9. „Програма на международната конференция „Бъдещето на здравната политика: от информирано съгласие към информиран избор“ (1-2 декември 2005, София)“, архив на оригинала от 22 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090222074001/http://zdravexxi.zdrave.net/conference2005/?page_id=44C, посетен 22 февруари 2009 
  10. Андреана Ефтимова, „Има ли разговорност в медийния текст?“, електронно списание „Медии и обществени комуникации“, бр. 13, април 2012.
  11. Андреана Ефтимова, „Знаеш ли българските езици?“ и „Знаеш ли българските езици?“ (продължение), сп. „Стандарт за хората“, бр. 13, 19 май 2007, с.11-12
  12. Преподавателите в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“, сайт на ФЖМК на СУ.
  13. Научна библиография на преподавателите (2000-2013), сайт на ФЖМК на СУ.
  14. Митко Новков, „Жестът в телевизията под лупа“, в. „Култура“, бр. 8, 21 февруари 2003 г.
  15. Узунов, Илия. Отличителните белези на политик - Лютви Местан. // Б(ър)лога за печатари (Блог на профил „Печат“ - ФЖМК). 14 февруари 2016. Посетен на 21 януари 2017.
  16. Ефтимова, Андреана. Doublespeak: политическа коректност или език на лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви). // Електронно списание LiterNet, № 8 (177). 8 август 2014. Посетен на 21 януари 2017. Третото средство на езика на лъжата е бомбастичният политически жаргон или бюрократичният език. Този език нарекох брюкселски новоговор, т.е. новият дървен език. Такова говорене е начин да се порази аудиторията с абстрактни думи и изрази, с които нищо не се казва.
  17. „Редакционен съвет – България“, сайт на сп. „Newmedia21.eu. Медиите на 21. век“.
  18. „Rada naukowa“, сайт на сп. „Zeszyty Prasoznawcze“.
  19. „Редколегия“, сайт на сп. „Медии и език“.
  20. „Редакционна колегия на Годишника“, сайт на СУ „Св. Климент Охридски“.
  21. „Редакционный совет“, сайт на сп. „Научный диалог“.
  22. „Редакционна колегия“, сайт на поредицата „Проблеми на устната комуникация“.
  23. „Rada Naukowa“, сайт на сп. „Zeszyty Łużyckie“.
  24. Кирил Димчев, „Приносен труд в съвременното българско езикознание“, рец. в електронно списание LiterNet, 17 ноември 2010, № 11 (132)
  25. Владимир Досев, „Нова дума за невербалната комуникация“, рец. в електронно списание Newmedia21, 27 октомври 2011 г.
  26. Милена Цветкова, „Книга вдъхновител за качествени есеисти“, рец. в електронно списание LiterNet, 7 декември 2011, № 12 (145)
  27. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2786), 7 ноември 2014 г.
  28. „За двойствения език в медиите – от политическата коректност до речта на омразата“, репортаж за премиерата на „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, e-vestnik.bg, 25 март 2017.
  29. Мария Илиева, Рецензия на монографията на А. Ефтимова „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“. София: Просвета, 2016, „Ѯѣло“, е-списание в областта на хуманитаристиката, год. V, 2017, бр.10.
  30. Владимир Досев, „Политическият двойствен език в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Български език и литература“, год. 59, 2017, кн. 2, стр. 214-217.
  31. Биляна Тодорова, „За един поглед върху двойствения език на медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Езиков свят“, год. 15, 2017, кн. 1, стр. 89-91.
  32. Тотка Монова, „Двойствената природа на речта в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, „Медии и език“, електронно списание за научни изследвания по медиен език, год. II, 2018, бр.3.
  33. Тотка Монова, Рецензия на монографията на Андреана Ефтимова „Регистри в журналистическия дискурс“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, сп. „Български език“, год. 65, 2018, кн.3, стр. 134-137.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]