Андреана Ефтимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андреана Ефтимова
българска лингвистка
Андреана Ефтимова, 2010 г.
Андреана Ефтимова, 2010 г.

Родена
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет

Андреана Борисова Ефтимова е българска езиковедка и психолингвистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андреана Ефтимова е родена през 1971 г. в гр. Трявна. Завършва българска филология с втора специалност „Португалски език и литература“ през 1995 г. и „Журналистика“ с профили „Телевизия“ и „Култура“ през 1998 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по общо и сравнително езикознание (психолингвистика) с дисертация на тема „Невербални средства в публицистичните телевизионни предавания“ (2000 г.). Доцент от 2012 г. Доктор на науките по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика) с дисертация на тема „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“ (2016 г.)[1].

Работи в областта на медийния език и стил, невербалната комуникация в медиите[2], невербалната комуникация в политическия PR[3] и отношенията лекар-пациент[4]. Основните ѝ изследвания са в областта на разговорната реч и устната комуникация[5].

Има журналистически публикации в сп. „Български журналист“, в. „Поглед“, в. „Българска корона“, в. „Литературен вестник“, в. „Демокрация“, в. „Литературен форум“, в. „Политика“, сп. „Стандарт за хората“[6], сп. „Human Resourses“.

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преподавала е петнайсет години във Факултета по славянски филологии и Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), а от 2012 г. е доцент във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“.

Води лекционни курсове по медиен език и стилове на писане, невербална комуникация, психолингвистика и езика в интернет във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“.[7]

Била е и гостуващ преподавател по академично есе в Нов български университет (2001-2003), по устни и писмени комуникации в Международното висше бизнес училище в Ботевград (2002-2004), по български език като чужд в Масариковия университет в Бърно, Чехия (2010) и по медиен език в Ягелонския университет в Краков, Полша (2013 и 2015).

Публикации[8][редактиране | редактиране на кода]

Публикациите ѝ са над 100 в научни сборници и списания в България и в чужбина (Франция, Португалия, Гърция, Румъния, Япония, Испания, Чехия). Интересите ѝ са в областта на психолингвистиката, текстолингвистиката, медиазнанието, семиотиката, социолингвистиката, езикознанието.

Книгата ѝ „Невербалната комуникация в телевизията“ е първият опит в българската наука за прилагане на лингвосемиотичен подход в изследването на невербалната комуникация в телевизията – на базата на изследване на популярни публицистични предавания като „Панорама“ по БНТ.[9]

В „Ефективната невербална комуникация“ са проучени много от сферите на общуване, в които участва и невербалната комуникация – политическия PR, неофициалното общуване (вицовете), театъра, при сблъсъка на представители на различни култури, в лекарския кабинет, в семейството.

Ефтимова въвежда термина „брюкселски новоговор“, за да опише езиковото поведение на част от съвременните български политици.[10] Терминът обозначава политически коректното изразяване, съобразено с езиковите политики и практики на политическата администрация на Европейския съюз.[11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аспекти на речевата комуникация. Съавтори: П. Илиева-Балтова, И. Пенкова. София: Тилиа, 1997, 201 с. (ISBN 9789547170414)
  • Невербалната комуникация в телевизията: психолингвистична и семиотична перспектива. София: Сема — РШ, 2002, 138 с. (ISBN 9789548021159)
  • Езикова и комуникативна компетентност. Съавтори: П. Илиева-Балтова, К. Молле. София: Сема - РШ, 2004, 163 с. (ISBN 9548021382)
  • Ефективната невербална комуникация. София: Сиела, 2008, 161 с. (ISBN 9789542802501)
  • Винаги малко повече: Наречия за количество и време в обучението по български език като чужд. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 232 с.[12] (ISBN 9789540731223)
  • Невербалната комуникация: медии и медиатори. София: Сиела, 2011, 232 с.[13] (ISBN 978-954-28-0988-3)
  • Есето в академичната и журналистическата практика. Велико Търново: Фабер, 2011, 172 с.[14] (ISBN 978-954-400-571-9)
  • Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 311 с.[15]
  • Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2017, 336 с. ISBN 978-954-01-3271-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Документи в конкурса за придобиване на научната степен доктор на науките по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика), 11 октомври 2016, сайт на Софийския университет.
  2. „Лъжат ли политиците и с ръце: Андреана Ефтимова гостува в предаването „На инат“, сезон 1, епизод 10, Нова телевизия, NovaTV Play, излъчено на 1 април 2011 г.
  3. Андреана Ефтимова, „Кандидатпрезидентското тяло говори“, Електронно списание LiterNet, 21.08.2005, № 8 (69)
  4. Програма на международната конференция „Бъдещето на здравната политика: от информирано съгласие към информиран избор“ (1-2 декември 2005, София)
  5. Андреана Ефтимова, „Има ли разговорност в медийния текст?“, електронно списание „Медии и обществени комуникации“, бр. 13, Април 2012
  6. Андреана Ефтимова, „Знаеш ли българските езици?“ и „Знаеш ли българските езици?“ (продължение), сп. „Стандарт за хората“, бр. 13, 19 май 2007, с.11-12
  7. Преподавателите в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“, сайт на ФЖМК на СУ.
  8. Научна библиография на преподавателите (2000-2013), сайт на ФЖМК на СУ.
  9. Митко Новков, „Жестът в телевизията под лупа“, в. „Култура“, бр. 8, 21 февруари 2003 г.
  10. ((bg)) Узунов, Илия. Отличителните белези на политик - Лютви Местан. // Б(ър)лога за печатари (Блог на профил "Печат" - ФЖМК). 14 февруари 2016. Посетен на 21 януари 2017.
  11. ((bg)) Ефтимова, Андреана. Doublespeak: политическа коректност или език на лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви). // Електронно списание LiterNet, № 8 (177). 8 август 2014. Посетен на 21 януари 2017. Третото средство на езика на лъжата е бомбастичният политически жаргон или бюрократичният език. Този език нарекох брюкселски новоговор, т.е. новият дървен език. Такова говорене е начин да се порази аудиторията с абстрактни думи и изрази, с които нищо не се казва.
  12. Кирил Димчев, „Приносен труд в съвременното българско езикознание“, рец. в електронно списание LiterNet, 17.11.2010, № 11 (132)
  13. Владимир Досев, „Нова дума за невербалната комуникация“, рец. в електронно списание Newmedia21, 27 октомври 2011 г.
  14. Милена Цветкова, „Книга вдъхновител за качествени есеисти“, рец. в електронно списание LiterNet, 07.12.2011, № 12 (145)
  15. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2786), 7 ноември 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]