Тотка Монова
| Тотка Монова | |
| Роден |
15 септември 1957 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Журналистика |
| Работил в | Софийски университет |
Тотка Иванова Монова е българска културоложка, експерт по медии и журналистика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тотка Монова е родена на 15 септември 1957 г. в София. През 1981 г. завършва Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]
През 1983 г. постъпва като асистент във Факултета по журналистика. Доктор по филология с дисертация на тема „Политическият дискурс в партийния печат (в-к „Дума“ и в-к „Демокрация“)“ (1998), доцент по теория и практика на текста (2000) и професор (2013) във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“[2] и негов декан от 14 май 2003 г. до 2011 г. Хоноруван преподавател в Бургаския свободен университет.[1]
Член е на Академическия съвет на Софийския университет (2003 – 2011).[3]
Член е на Художествения съвет на Българското национално радио (2007 – 2009).[3]
Член на Съюза на българските журналисти от 1988 г.[3]
От 1978 до 1980 г. е редактор в редакция „Документални серийни филми“ (оглавявана от Младен Младенов) в Българската национална телевизия. Автор на текста на четири серии от документалната поредица „Неизвестните възможности“ с режисьор Младен Младенов.[3]
От 1980 до 1983 г. е главен редактор в направление „Класическа музика, опера и балет“ в дирекция „Художествени програми“ в Националния дворец на културата в София, където, освен множество концерти и спектакли, организира съвместно с Паскал Кушовски първото в света изпълнение на Трета симфония на Микис Теодоракис, която лично той представя.[3]
В периода 1980 – 1988 е автор на хонорар в културните отдели на вестниците „Народна младеж“ и „Пулс“ и в информационното седмично предаване „Музикален преглед“ на Българската национална телевизия и е пубикувала над 100 текста в областта на музиката и балета.[3]
Колумнист на сп. „Български журналист“, където в периода 1990 – 1994 г. води рубриката „Преса“. Сътрудничи и на вестниците „Отечествен фронт“, „Експрес“, „Дебати“, „Континент“ и „Дневник“ (хартиена версия).[3]
От 2000 г. е редактор и преводач в издателство „Парадокс“.[3]
Автор е на книгите „Медиатекстът“ (1999) и „Думите, които разделят“ (2000), както и на над 70 публикации в областта на теорията на масовокомуникативния текст, медиакритиката и др.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Медиатекстът. София: Парадокс, 1999, 154 с.
- Думите, които разделят. София: Парадокс, 2000, 256 с.
- Новият журнализъм на прехода. София: Парадокс, 2014, 370 с. (ISBN 978-954-553-151-4)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Тотка Монова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Тотка Монова, в Google Наука
- Текстове на Тотка Монова в „Маргиналия“
- Текстове от и за Тотка Монова в Литернет
|