Ейбрахам Маслоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейбрахам Маслоу
Abraham Maslow
американски психолог
Abraham maslow.jpg

Роден
Починал
Погребан Съединени американски щати

Националност Флаг на САЩ САЩ
Религия Юдаизъм
Образование Уисконсински университет[1]
Университет Корнел
Научна дейност
Област Психология
Образование Уисконсински университет
Учил при Хари Харлоу
Работил в Университет Корнел
Бруклински колеж
Университет Брандайс
Известен с пирамида на потребностите
Повлиян Алфред Адлер
Курт Голдщайн
Хенри Мъри
Повлиял Дъглас Макгрегър
Колин Уилсън
Ейбрахам Маслоу в Общомедия

Ейбрахам Маслоу (на английски: Abraham Maslow) е американски психолог, който заедно със Станислав Гроф е сред създателите на трансперсоналната психология.

Името му се свързва главно с йерархичното подреждане на човешките потребности, което предлага. Той е един от основоположниците на хуманистичното течение в западната (главно американската) психология. Близо три десетилетия разработва теорията за самоусъвършенстването.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 април 1908 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Tой е първото от седемте деца в семейството на руско-еврейски емигранти. Родителите му са необразовани, но държат синът им да следва право. Първоначално Маслоу отстъпва пред желанията им и се записва в колеж. Три семестъра по-късно обаче се мести в Университета в Уисконсин, където придобива бакалавърска степен през 1930 г., магистърска степен - 1931 г. и докторат по психология - 1934 г..

Първоначално психологът преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози, като: Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер – един от основателите на гещалт психологията. През 1951 г., Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс (Brandeis University). Негов ръководител е до 1968 г. Същевременно между 1967 – 1968 г. е президент на Американската психологическа асоциация. От 1968 г. до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд „Лафлин“.

Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар, след години боледуване на 8 юни 1970 г..

Йерархия на човешките потребности[редактиране | редактиране на кода]

Пирамида на Маслоу

През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Пирамидата се състои от следните пет нива:

1.На най-ниско ниво са физиологичните нужди от: въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.

2. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.

3. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.

4. Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.

5. Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) – най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.

Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се премине към задоволяване на потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологични потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.

Важно е да се отбележи, че Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Четирите представляват потребности, породени от липсата, като включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. Задоволяването на дадена потребност дава възможност на човека да премине към удовлетворяването на следващата, която се намира в латентно състояние. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването ѝ, мотивацията расте още повече вместо да намалява.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

На английски език

  • A Theory of Human Motivation (първоначално публикувана в Psychological Review, 1943, Vol. 50 #4, pp. 370 – 396).
  • Motivation and Personality (1st edition: 1954, 2nd edition: 1970, 3rd edition 1987)
  • Religions, Values, and Peak Experiences, Columbus, Ohio: Ohio State University Press, 1964.
  • Eupsychian Management, 1965; republished as Maslow on Management, 1998
  • The Psychology of Science: A Reconnaissance, New York: Harper & Row, 1966; Chapel Hill: Maurice Bassett, 2002.
  • Toward a Psychology of Being, (1st edition, 1962; 2nd edition, 1968)
  • The Farther Reaches of Human Nature, 1971
  • Future Visions: The Unpublished Papers of Abraham Maslow by E.L. Hoffman (Editor) 1996

На български език

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.nndb.com, NNDB.
  2. Perspectives on Organizational Communication, Tom Daniels, Barry Spiker, Michael Papa, McGraw Hill, ISBN 0-697-28896-01

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]