Ейбрахам Маслоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейбрахам Маслоу
Abraham Maslow
американски психолог
Abraham maslow.jpg

Роден
Починал
8 юни 1970 г. (62 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Уисконсински университет
Учил при Хари Харлоу
Работил в Университет Корнел
Бруклински колеж
Университет Брандайс
Известен с пирамида на потребностите
Повлиян Алфред Адлер
Курт Голдщайн
Хенри Мъри
Повлиял Дъглас Макгрегър
Колин Уилсън
Ейбрахам Маслоу в Общомедия

Ейбрахам Маслоу (на английски: Abraham Maslow) е американски психолог, който заедно със Станислав Гроф е един от създателите на трансперсоналната психология. Името му се свързва главно с йерархичното подреждане на човешките потребности, което предлага. Той е един от основоположниците на хуманистичното течение в западната (главно американската) психология. Близо три десетилетия разработва теорията за самоусъвършенстването.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 април 1908 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Tой е първото от седемте деца в семейството на руско-еврейски емигранти. Родителите му са необразовани, но държат синът им да следва право. Първоначално Маслоу отстъпва пред желанията им и се записва в колеж. Три семестъра по-късно обаче се мести в Университета в Уисконсин, където придобива бакалавърска степен през 1930 г., магистърска степен - 1931 г. и докторат по психология - 1934 г..

Първоначално психологът преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози, като: Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер – един от основателите на гещалт психологията. През 1951 г., Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс (Brandeis University). Негов ръководител е до 1968 г. Същевременно между 1967 – 1968 г. е президент на Американската психологическа асоциация. От 1968 г. до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд „Лафлин“.

Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар, след години боледуване на 8 юни 1970 г..

Йерархия на човешките потребности[редактиране | редактиране на кода]

Пирамида на Маслоу

През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Пирамидата се състои от следните пет нива:

1.На най-ниско ниво са физиологичните нужди от: въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.

2. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.

3. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.

4. Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.

5. Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) – най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.

Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се премине към задоволяване на потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологични потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.

Важно е да се отбележи, че Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Четирите представляват потребности, породени от липсата, като включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. Задоволяването на дадена потребност дава възможност на човека да премине към удовлетворяването на следващата, която се намира в латентно състояние. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването ѝ, мотивацията расте още повече вместо да намалява.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

На английски език

  • A Theory of Human Motivation (първоначално публикувана в Psychological Review, 1943, Vol. 50 #4, pp. 370 – 396).
  • Motivation and Personality (1st edition: 1954, 2nd edition: 1970, 3rd edition 1987)
  • Religions, Values, and Peak Experiences, Columbus, Ohio: Ohio State University Press, 1964.
  • Eupsychian Management, 1965; republished as Maslow on Management, 1998
  • The Psychology of Science: A Reconnaissance, New York: Harper & Row, 1966; Chapel Hill: Maurice Bassett, 2002.
  • Toward a Psychology of Being, (1st edition, 1962; 2nd edition, 1968)
  • The Farther Reaches of Human Nature, 1971
  • Future Visions: The Unpublished Papers of Abraham Maslow by E.L. Hoffman (Editor) 1996

На български език

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Perspectives on Organizational Communication, Tom Daniels, Barry Spiker, Michael Papa, McGraw Hill, ISBN: 0-697-28896-01

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]