Сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рентген и метални детектори са използвани за да се контролира какво е позволено да преминава през периметъра за сигурност на берлинското летище.

Сигурността e степен на съпротива или предпазване от вреда. Сигурността се прилага към всичко, което е ценно и в същото време уязвимо, това може да е предмет, компютърна система, помещение, човек, група, общност, нация или организация.

Сигурността е функционалното състояние на дадена система, което осигурява неутрализирането и противодействието ѝ на външни и вътрешни фактори, които оказват влияние или могат да въздействат деструктивно на системата (влошаване организационното състояние на системата или невъзможност за нейното функциониране и развитие). Обичайно организираните атаки срещу системата за сигурност са в резултат на заговор.

Като принцип сигурността подсигурява живота и здравето на физическите лица, държавата, юридическите лица и дейността им, както и бизнеса от страна на потенциални и/или реални заплахи. Високата степен на сигурност на индивида, общността, страната, конкретна корпоративна или нестопанска организация, осигурява увеличаване на благосъстоянието. Сигурността подсигурява възможността за натрупване на блага за индивида, тъй като тя е втората стъпка след физиологичните нужди в Пирамидата на Маслоу.

Възприемана и реална сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Възприемането на сигурността може да не бъде тясно свързана с реално измеримата обективна степен на сигурност и мерките за тази сигурност. Например стол, който привидно изглежда устойчив, може да има разхлабени елементи, които да причинят разпадането му при сядане В някои случаи обаче, възприеманото ниво на сигурност обективно влияе върху реалното ниво на сигурност и това става с използването на камери и устройства за наблюдение.

Категории на сигурността[редактиране | редактиране на кода]

Национална и политическа

Социална и икономическа

В психологията

ИТ областта

Физически обекти

Теми и обекти на сигурността[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от обекта за сигурност се разграничават:

Основни принципи за сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Например в информационната сигурност, това са [1]:

  • Конфиденциалност (или тайна), означава, че данни в компютърните системи могат да бъдат четени само от оторизирани страни.
  • Интегритет означава, че данните могат да бъдат модифицирани от оторизираните страни
  • Наличност означава достъпност за данните за оторизираните страни

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Security“ и страницата „Безопасность“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Слатински. Петте нива на сигурността. С., Военно издателство, 2010.
  • Борислав Найденов. Международна сигурност. Десет избрани студии. С., Фенея, 2010.
  • Николай Слатински. Сигурността – същност, смисъл, съдържание. С., Военно издателство, 2011.
  • Йордан Бакалов. Теоретичен модел на политика за сигурност и граждански контрол в Република България. С., Нов български университет, 2011.
  • Христо Георгиев. Политика на сигурност на Република България в началото на ХХI век. С., Нов български университет, 2011.
  • Йончев Димитър. Равнища на сигурност. С., Нов български университет, 2010.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]