Хенри Мъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Мъри
Henry Murray
американски психолог
Роден
Починал
23 юни 1988 г. (95 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Работил в Институт Рокфелер за медицински изследвания
Известен с Тематично-аперцептивен тест (ТАТ)
Повлиян Зигмунд Фройд
Курт Левин
Карл Юнг
Повлиял Ерик Ериксън

Хенри Мъри (на английски: Henry Murray) е американски психолог, създател на Тематично-аперцептивния тест (ТАТ).

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основният му принцип е, че психологията е (или трябва да бъде) изучаване на личността. Всяка обхватна теория за личността (със своите подтеории и подсистеми) е персонологична система. Характеристиките на персонологичната му система са:

  • Тя признава, че личността се оформя от много и разнообразни вътрешни и външни сили.
  • Занимава се с таксономичното изясняване на компонентите на цялостния психичен живот.
  • Интересува се от времето: от „продължителностите“ и „сериите“, от лонгитюдни изследвания, от дългосрочните изследвания на живота и хората в неговия процес.
  • Приема многодименсионална система за оценка на хората и включва многодисциплинарен подход, както и специални изследователски техники, от които неговия тест ТАТ е само един от многото примери.
  • Позволява си да изучава фигури, които са живи, исторически, измислени и архетипни.
  • Обхваща широк обхват от проблеми: от специфичните и практически въпроси до границата между науката и религията и спешните глобални проблеми. Мъри е дълбоко загрижен за местната, националната и международна хармония, мира и особено предотвратяването на ядрена война.

Мъри предлага обяснение на човешкото поведение, според което личностните и екологическите фактори са равнопоставени. Тъй като, според него всеки човек е уникален, социализацията всъщност е компромис между собствените импулси на индивида и изискванията и интересите на заобикалящите го. Силите на обкръжението играят значителна роля за провокирането на психогенетическите потребности – те облекчават или затрудняват достигането на личните цели. Той нарича тези сили „преса“, тъй като оказват определен натиск върху човека. Отделя реалните сили на обкръжението като „алфа-преса“ и тези, които индивидът субективно възприема и интерпретира – „бета-преса“. Мъри идентифицира голямо разнообразие от преси:

 – отсъствие на подкрепа в семейството (културни, семейни противоречия, липса на родител, болести на родители, смърт на родители, бедност, битови неуредици);

 – опасност от беди (наводнение, самота, тъмнина, пожар, буря и мълнии, височина и други);

 – недостатъци и загуби (на храненето, собствени вещи, общуване, разнообразие);

 – откази;

 – отхвърляне, равнодушие и презрение;

 – съперник, конкурент;

 – агресия;

 – лъжа и предателство;

 – физическа, интелектуална или социална непълноценност и други.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Murray, H. A. (1938). Explorations in Personality. New York: Oxford University Press
  • Murray, H. A. (1940). What should psychologists do about psychoanalysis? Journal of Abnormal and Social Psychology, 35, 150 – 175.
  • OSS Assessment Staff. (1948). Assessment of Men: Selection of Personnel for the Office of Strategic Service. New York: Rinehart.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини,1998
  • История на психологията, Виолета Ванева, Русе 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.