Федерални провинции на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Германия е федерална република, съставена от 16 федерални провинции. На немски език провинцията се нарича Land (което означава и страна, държава, земя), а в книжовния неюридически език също и Bundesland (съюзна, федерална). Множественото число е Länder (произнасяно лендер) и затова на български език провинциите понякога се наричат лендери. Три от тях са градове-провинции (Stadtstaat – град държава) – Берлин, Хамбург и Бремен (всъщност провинция Бремен обхваща освен град Бремен още 1 анклав – град Бремерхафен), а останалите 13 се наричат Flächenländer (произнасяно: флехенлендер, означаващо: „териториални провинции“, „провинции с площ“, т.е. големи).

Федерални провинции[редактиране | редактиране на кода]

Всяка провинция (Land) е представена на федерално ниво в Бундесрата („федерален съвет“, горната камара на германския парламент).

16-те провинции

16-те провинции според картата са:

  1. Flag of Baden-Württemberg.svg Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg)
  2. Flag of Bavaria (lozengy).svg Бавария (Freistaat Bayern)
  3. Flag of Berlin.svg Берлин (Berlin)
  4. Flag of Brandenburg.svg Бранденбург (Brandenburg)
  5. Flag of Bremen.svg Бремен (Freie Hansestadt Bremen)
  6. Flag of Hamburg.svg Хамбург (Freie und Hansestadt Hamburg)
  7. Flag of Hesse.svg Хесен (Hessen)
  8. Flag of Mecklenburg-Western Pomerania.svg Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern)
  9. Flag of Lower Saxony.svg Долна Саксония (Niedersachsen)
  10. Flag of North Rhine-Westphalia.svg Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen)
  11. Flag of Rhineland-Palatinate.svg Рейнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)
  12. Flag of Saarland.svg Саарланд (Saarland)
  13. Flag of Saxony.svg Саксония (Freistaat Sachsen)
  14. Flag of Saxony-Anhalt.svg Саксония-Анхалт (Sachsen-Anhalt)
  15. Flag of Schleswig-Holstein.svg Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein)
  16. Flag of Thuringia.svg Тюрингия (Freistaat Thüringen)

Думата Freistaat (на български: свободна държава) в някои от официалните имена на провинциите се използва само по исторически причини. Например, Бавария официално се нарича „Свободна държава Бавария“. Според немската конституция една Freistaat няма по-специален статут от другите провинции.

Преди Обединението на Германия през 1990 година, Западна Германия се е състояла от 10 провинции, а през 1952 Източна Германия е реорганизирана на 15 административни области. След Обединението на Германия на 3 октомври 1990, 14-те от тези области са трансформирани в 5 провинции – Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония-Анхалт, Тюрингия и Саксония, така както са съществували през 1952. Бившата област Източен Берлин заедно със Западен Берлин са реорганизирани в новата провинция Берлин. През 1990-те години се подготвят планове за обединяването на провинция Берлин и провинция Бранденбург, тъй като те са били едно цяло в исторически план, а също така по този начин биха се спестили огромни финансови разходи за поддръжката на два отделни администрации (един парламент вместо два, министерства, съдилища и пр.). Плановете са доста сериозни, през 1994 г. е подготвен „държавен договор“ между двете провинции с предмет обединението им, а Бранденбургският парламент проектира заседателната зала в новото си седалище (Градския дворец в Потсдам) с особено голям капацитет, за да побира по-голям брой депутати след обединението.[1] Във всяка провинция се провежда референдум – Берлин гласува „за“ с 53,4 %, но Бранденбург гласува „против“ с 63,1 %.[2] Главна причина за отказа от страна на бранденбургското население е, че Берлин е в много по-лошо финансово състояние и обединението на публичните финансовите пасиви би било в техен ущърб.[3]

Управленска структура[редактиране | редактиране на кода]

Според Конституцията на Германия (член 28) управлението на всяка федерална провинция трябва да бъде републиканско, демократично и социално.

Всички провинции се управляват от правителства начело с министър-председател заедно с Ландтаг („провинциален парламент“). Отношенията между законодателната и изпълнителната власт са същите както и на федерално ниво: провинциалният парламент се избира на всеки 4 или 5 години (зависи от провинцията), а министър-председателят се избира след гласуване в рамките на членовете на този провинциален парламент. След избирането му министър-председателят съставя кабинет с който управлява федералната провинция.

Правителствата на Берлин, Бремен и Хамбург се наричат сенати, в Бавария и Саксония се наричат държавни правителства (Staatsregierung), а в останалите – правителство на провинцията/страната (Landesregierung).

Преди 1 януари 2000 Бавария има двукамерен парламент с избиран Баварски ландтаг и назначен сенат, съставен от представителите на най-важните обществени и икономически слоеве на провинцията. Горната камара – Сенатът, е премахната след референдум през 1998 г.

Провинциите Берлин, Бремен и Хамбург се управляват малко по-различно от останалите федерални провинции. В тези градове изпълнителната власт се състои от членове на сенатите; сенаторите заемат длъжности еквивалентни на тези, заемани от министрите на по-големите провинции. Еквивалент на министър-председател е Senatspräsident („Председател на сената“) в Бремен, Erster Bürgermeister („Пръв градоначалник“) в Хамбург и Regierender Bürgermeister („Управляващ градоначалник“) в Берлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ministerium der Finanzen des Landes Brandenburg und Landtag des Landes Brandenburg. Neubau Landtag Brandenburg in öffentlich-privater Partnerschaft. // 03.2010. Посетен на 25.05.2022. (на немски)
  2. Brandenburgische Landeszentrale für politische Bildung. Eins für alle. Gescheiterte Fusion Berlin-Brandenburg am 5.05.1996. // Посетен на 25.05.2022. (на немски)
  3. Metzner, Thorsten. Gescheiterte Länderfusion mit Berlin. Die Brandenburger wollen keine Berliner Verhältnisse. // Der Tagesspiegel. 04.05.2016. Посетен на https://www.tagesspiegel.de/berlin/gescheiterte-laenderfusion-mit-berlin-die-brandenburger-wollen-keine-berliner-verhaeltnisse/13539146.html.