Маракайбо (езеро)

Тази статия е за езерото. За града вижте Маракайбо.

---

Маракайбо Lago de Maracaibo
— солено, крайбрежно —
Спътникова снимка на езерото Маракайбо. Зелените следи са водни лещи.
Местоположение във Венецуела 9.815833, -71.556667
Местоположение	Венецуела Сулия Трухильо Мерида
Притоци	Кататумбо, Палмар, Анон
Отток	Венецуелски залив
Дължина	159 km
Ширина	108 km
Площ	13 210 km²
Дълбочина	60 m
Воден обем	280 km³
Надм. височина	0
Острови	467
Маракайбо в Общомедия

Марака́йбо (на испански: Lago de Maracaibo) е най-голямото езеро в Южна Америка на територията на Венецуела. Свързано е с Карибско море посредством Венецуелския залив. Площта на Маракайбо е ок. 13 210 km². Езерото е известно с огромните залежи на нефт.

В северните си части е плитководно, а в южните части дълбочината достига до няколко десетки метра. Северната тясна част на езерото се пресича от пътния мост „Генерал Рафаел Урданета“. Бреговете на Маракайбо са равни и заблатени. Захранва се с вода от множество ручеи и реки, най-голямата от които е река Кататумбо. Това е едно от 17-те древни езера на Земята и се счита за второто най-старо езеро, образувано преди 36 милиона години. На бреговете му живее почти четвърт от населението на Венецуела.

Наименованието на езерото му е дадено в периода на колонизация по името на местния вожда Мара и думата кайбо (земя) – „Земята на Мара“.

География

Езеро Маракайбо.

През езерото минава морски път за две пристанища: Маракайбо и Кабимас. В басейна на езерото има големи запаси от нефт. Специално изкопаният дълбок канал в езерото позволява навлизането на океански плавателни съдове. 8,7-километровият мост „Генерал Рафаел Урданета“, свързващ бреговете на пролива, е един от най-дългите мостове в света.

Езерото Маракайбо, също така, е известно с уникалния си природен феномен, известен под името мълнии на Кататумбо – постоянно възникващи мълнии в района на вливането на река Кататумбо в езерото. Това е най-големият източник на озон на планетата.

История

През 1499 г. Алонсо де Охеда открива езеро Маракайбо и дава на страната името Венецуела („Малка Венеция“). Пристанище Маракайбо е основано през 1529 г. на западната страна на езерото.

През юли 1823 г. тук се провежда битката при Маракайбо, която играе важна роля във войната за независимост на Венецуела.

Добивът на нефт в басейна на Маракайбо започва през 1914 г. Първите нефтени кладенци са установени от компанията Bataafsche Petroleum Me, предшественик на Royal Dutch Shell.

На 6 април 1964 г. танкерът Esso Maracaibo, зареден с 236 000 барела петрол претърпява електрическа авария и е загубен контрола над управлението му. В резултат се блъска в стълб от тогава двугодишния мост „Генерал Рафаел Урданета“. 259-метрова част от моста пада във водата и върху танкера. Петрол не е разлят, но 7 души, преминавали върху моста, загиват.

Селища

В южните и югозападните части на езерото все още съществуват селища от наколни жилища. Към 2000 г. езерото изхранва около 20 000 рибари.