Гвианско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гвианско плато
Рораима – най-високият връх в Гвианската планинска земя
Рораима – най-високият връх в Гвианската планинска земя
South America laea relief location map.jpg
5.1433° с. ш. -60.7625° и. д.
Местоположение на картата на Южна Америка
Надм. височина 348 m m
Map of the Guiana shield.png

Гвианската планинска земя е планинско-платовидна система в североизточните части на Южна Америка.

Разположена е близо до екватора, между водосборните басейни на Амазонка и Ориноко, която извира именно там. Простира се на териториите на 5 южноамерикански страни - Бразилия, Венецуела, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Склон на планината Рорайма (2810 м)

Типични за Гвианската планинска земя са тепуите - масивни плата от пясъчник, които се извисяват като гигантски непревземаеми цитадели сред екваториалната джунгла. Тези планински образувания са повече от 100 на брой и се издигат на височина над 2500 метра. Най-високата е Пику да Неблина (2 994 метра), намираща се на територията на Бразилия до границата с Венецуела.

Счита се, че това е може би най-старата суша на планетата, тъй като образуването и започва преди близо 2 милиарда години, когато Южна Америка и Африка са свързани като част от континента Гондвана. Когато преди около 100 милиона години обаче тези 2 континента се разделят и климатът на района става значително по-влажен, планинската система е подложена на силна ерозия. Отломките от ерозиралите планини се наслояват и образуват огромен блок от пъсъчник, който се издига от движението на земните пластове и се напуква. Уязвимите му места са разрушени вследствие на ерозията, изветрянето и обилните дъждове. Така от него са останали само извисяващите се плосковърхи планини, изолирани като своеобразни острови сред околните равнини и високи плата, заети от дъждовни и непроходими екваториални гори.

Анхел - най-високият водопад на света
Водопадът Кайетур в Гвиана

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като е разположена почти до екватора, Гвианската планинска земя има екваториален и субекваториален климат с 2 дъждовни сезона в годината. Валежите са изключително обилни през цялата година, като по време на дъждовните сезони количеството им е значително по-голямо. На северозапад, в близост до р. Ориноко има само 1 дъждовен период, но с по-голяма продължителност, отколкото в Лянос (низината на Ориноко) и с повече валежи.

Поради изобилните валежи реките там са пълноводни и заради особеностите на релефа често образуват огромни и грандиозни водопади. Най-мощен е водопадът Кайетур в Гвиана, който е сред най-големите в света. Там се намира и най-високият водопад в света Анхел, чиито води се спускат от 1041 метра от връх Ауянтепуи на територията на Венецуела.

Поради изобилните водни ресурси районът е подходящ за създаването на мощни ВЕЦ, които биха били от полза за населението в региона, но биха навредили на екологичното равновесие и на горите като цяло.

Синьо-жълт ара - типичен обитател на екваториалните гори на Гвианската планинска земя

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Heliamphora chimantensis - насекомоядно растение от Южна Венецуела, срещано само в Гвианската планинска земя

Гвианската планинска земя се посочва като мяст с най-голямо биоразнообразие на планетата. Тъй като районът е много слабо изследван поради много трудния достъп, вероятно много от растенията и животните, които се срещат там, са все още непознати на науката. Затова се смята, че това е регионът с най-голямо неизследвяноа биоразнообразие в света.

Там се срещат много растителни и животински видове, характерни за Амазонската низина, но голяма част от местните видове са ендемити, т.е. срещат се само там. Типични ендемити са множество видове орхидеи, хищните растения от вида Heliamphora, родствени на сарацениите и на непентесите от Азия. Те се хранят, освен с насекоми, и с дребни птици, попаднали в каничките им, където се разграждат от ензимите на растението. Огромен брой ендемити има и сред насекомите, земноводните, влечугите, бозайниците и птиците. Сред най-невероятните създания, ендемити за региона, освен хищните растения са и малка крастава жаба, дълга 25 мм и гъби, които убиват насекоми и растения, като им впръскват отрова.

Гвианските планини могат да се определят като същински рай за орхидеите, тъй като там се срещат повече от 10 000 вида, което е своеобразен рекорд в световен мащаб. От едрите животни там се срещат тапири, пуми, ягуари, анаконди, боа, огромни крокодили, някои от които дълги над 7 метра, множество примати, папагали, тукани, ленивци и др.

„Изгубен свят“[редактиране | редактиране на кода]

Гвианската планинска земя е сред най-слабо изследваните райони на планетата. На много места там все още не е стъпвал човешки крак. Когато европейците достигат Южна Америка, те не навлизат в територията до края на ХІХ век. Опасната природа на Гвиана е държала на страна колонизаторите, които не се осмеляват да навлязат там. Единствената по-ранна експедиция е на английския изследовател Уолтър Райли през 1595 г., но той проучва само района близо до река Ориноко и не навлиза във вътрешността.

Едва през 1884 г. английският ботаник Едуард Търн провежда експедиция, която достига връх Рорайма и донася оттам непознати растения, земноводни и насекоми. Този непознат свят е вдъхновил големия английски писател Артър Конан Дойл да напише своя роман „Изгубеният свят“, в който се разказва как експедиция в Гвианската планинска земя открива там праисторически животни, сред които динозаври и питекантропи.