Азиатско диво куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Cuon)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азиатско диво куче
Cuon.alpinus-cut.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
род:Азиатски диви кучета (Cuon)
вид:Азиатско диво куче (C. alpinus)
Научно наименование
Hodgson, 1838 г.
(Pallas, 1811 г.)
Разпространение
Cuon-alpinus-map.png
Обхват на вкаменелости
Азиатско диво куче в Общомедия
[ редактиране ]

Азиатското диво (червено) куче (Cuon alpinus) е вид диво куче от семейство Кучета и единствен представител на рода Cuon. Среща се в части от Южна, Югоизточна и Средна Азия.[2]

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Азиатското диво куче е сравнително голямо и прилича на куче. Има закръглени уши и дълга, средно окосмена опашка. Краката са относително къси, козината е светлокафява или тъмночервена с малко по-тъмнокафява опашка и по-светла козина по корема. Дължината на тялото му (без опашката) е 90 см, а самата опашка е дълга 40 – 45 см. Тежи 15 – 20 кг, а женските – 10 – 13 кг. Високо е около 50 см.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространени са в гористите местности в Южна Азия, но се срещат и на север в Средна Азия около границите на Русия, на изток до Малайзия и на юг до Суматра и Ява.

В бившия Съветски съюз азиатското диво куче живее във високите части и гъстите гори. В Индия обитава гъсти гори и джунгли на височина до 2100 м. В Тайланд се качва в планинските гори до 3000 м. Според наблюдения в Индия има пет качествени фактора за отличното местообитание на азиатското диво куче: изобилие на плячка; достъп до вода; шубраци на открит терен с ниска трева; отсъствие на човешка намеса; скални процепи, дупки в земята или хиенови бърлоги.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Азиатското диво куче е общителен представител на семейство Кучета и обикновено живее и ловува на глутници от по около 5 – 12 индивида. Има описани случаи, когато глутницата е наброявала 25 индивида (Johnsingh, 1985; Cohen, 1977). Глутниците обитават дадена територия и я бранят от натрапници. Проучване в националния парк Бандипур в Южна Индия показва, че повече от три възрастни индивида са помогнали за изхранването на кърмеща майка и малките ѝ. След като малките хищници напуснат бърлогата, глутницата продължава да се грижи за тях като повръща изядено месо и като им позволява да се хранят с убитата от нея плячка (Johnsingh, 1985).

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Най-често се храни с други гръбначни, най-вече средно големи копитни. Към менюто си включва още дребни плодчета и влечуги. Cohen et al (1978) открива организми от растителен произход само в 25% от изпражненията на азиатското диво куче; а според Johnsingh (1982) в 7% от тях тревата е основен компонент. В индийския национален парк Бандипур било направено изследване върху биомасите на плячката на азиатското диво куче (Johnsingh, 1982), резултатите от които са: читал (вид елен) 73%; самбар (друг вид елен) 17%, гризачи 5%, зайцеподобни 2,5%. Малките размери на гризачите означават, че те представляват около 90% от убитите животни. В Съветския съюз Сосновски (1967) пише, че азиатското диво куче ловува главно северни елени, диви овце, диви козли и язовци.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период е септември-февруари в Централна и Северна Индия и септември-декември в Южна Индия (Johnsingh, 1982). Бременността трае 60 – 62 дни. Ражда до 8 – 9 малки, но обикновено само 3 – 4. Женската кърми малките поне 8 седмици. Достигат полова зрялост на 1-годишна възраст. Живеят 10 години, а понякога до 16 години (в плен).

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Ловът на азиатско диво куче е забранен от 1971 в СССР. В Индия видът е защитен по програма I на Закона за опазване на биологичното разнообразие от 1972 г. (за да бъде убит един индивид трябва да бъде поискано разрешение освен при самозащита или ако убива хора). В Индия и Непал Israel и Sinclair (1987) пишат за следните популации в защитени райони: Перияр (777 км²) – добре застъпен, около 50 глутници; Мудумалай, Бандипур и Нагарол (1805 км²) – също добре застъпен, но броят на глутниците не е известен.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Азиатското диво куче се появява в две произведения за деца на Ръдиард Киплинг, едно от които е известната „Втората книга за джунглата“.

Кожата му се използва от човека, но не се продава на международни пазари.

Латинското наименование на азиатското диво куче е Cuon alpinus. „Cuon“ означава „куче“ на гръцки, а „alpinus“ означава „планински“ на латински. В този смисъл, латинското име на този вид означава „планинско куче“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Сайтове[редактиране | редактиране на кода]

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cuon alpinus (Pallas, 1811). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Durbin, L.S., Hedges, S., Duckworth, J.W., Tyson, M., Lyenga, A. & Venkataraman, A. (IUCN SSC Canid Specialist Group – Dhole Working Group). Cuon alpinus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски)