Жорж Кювие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Кювие
Jean Léopold Nicolas Frédéric Cuvier
френски биолог

Роден
Починал
13 май 1832 г. (62 г.)
Националност Французин Франция
Научна дейност
Област Биология
Известен с Основоположник на стратиграфията и сравнителната анатомия
Жорж Кювие в Общомедия

Жан Леополд Никола̀ Фредерѝк Кювиѐ (на френски: Jean Léopold Nicolas Frédéric Cuvier), известен като Жорж Кювие (на френски: Georges Cuvier), е френски натуралист и зоолог.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кювие казва: дайте ми една кост и ще възобновя цялото животно. Той е най-изявения зоолог за времето си. Особено ценни негови заслуги в сравнителната анатомия освен изследването на животни е и неговият закон за съотношението на органите, понятието за типовете и много по-качествена класификация на животинският свят. Първите изследвания в зоологията са посветени на ентомология, след който развива редица работи в сравнителната анатомия в периода 1792 – 1800 г. Важно значение са имали изследванията му на изкопаеми скелети където той е приложил принципите на сравнителната анатомия, проследил е постоянството на вида.

Кювие е бил противник на теорията за еволюцията, чийто последователи са били Ламарк и Сент-Илиер.в парижката академията се провежда голям открит спор между последователите на теорията за еволюцията и Кювие, където той печели убедителна победа и по този начин за дълго време оставя грешна представа за неизменчивостта на вида. Изследванията на изкопите от парижкият басейн го навели към теорията на катастрофата според която всеки геоложки период е имал своя флора и фауна, които завършва с катастрофа, при която загива всичко живо, и новия органичен свят възниква по пътя на нов творчески акт.

Теорията на катастрофата е била предмет на дискусии и отхвърлена от науката благодарение на трудовете на Чарълз Лайела. Но те не изтриват окончателно тази теория, защото тя отново бива обсъждана в началото на 20-ти век.

Кювие е видна фигура в природонаучните изследвания в началото на 19-ти век и става един от основателите на сравнителната анатомия и палеонтологията чрез работата си по сравнението на съвременни животни с фосили. Той е най-известен за установяването фактологичността на изчезването (измирането) на таксони и е един от най-влиятелни поддръжници на геологическия катастрофизъм от началото на 19-ти век.

Противопоставя се на еволюционната теория на Ламарк и Жофроа Сент-Илер. Най-известният му труд е „Le Règne Animal“ (1817) („Царството на животните“). През 1819 г. е произведен в пожизнен барон, като признание за приноса му в науката. Умира в Париж от холера.