Жан-Батист Ламарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Батист Ламарк
Jean-baptiste lamarck2.jpg
Роден 1 август 1744 г.(1744-08-01)
Базантен льо Пети, Франция
Починал 17 декември 1829 г. (на 85 г.)
Париж, Франция
Гражданство Франция
Националност Французин

Жан-Батист Пиер Антоан дьо Моне, Шевалие дьо ла Марк (на френски: Jean-Baptiste Pierre Antoine de Monet, Chevalier de la Marck), често наричан само Ламарк, е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони.

Ламарк участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.

Ламарк развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува тритомника Flora française („Френска флора“), през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките. Работи в националната ботаническа градина Jardin des Plantes и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей (Muséum national d'Histoire naturelle), Ламарк е назначен за професор по зоология.

През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres („Систематика на безгръбначните животни”) – основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. В публикация от 1802 г., той става един от първите, които използват термина биология в съвременния му смисъл. Ламарк продължава да работи като основен авторитет по зоология безгръбначните. Известен е и до днес, поне в малакологията, като влиятелен таксономист.

Днес името на Ламарк се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречено още „Ламаркизъм”. Тази негова идея обаче вероятно е отражение на битуващите народни вярвания, приемани и от много други тогавашни природоизпитатели. Приносът на Ламарк към еволюционната теория се състои в изграждането на първата истински последователна теория на еволюцията, според която алхимическа сила тласка развитието на организмите от по-просто към по-сложно, а същевременно силата на околната среда ги адаптират към местните условия посредством използването и изчезване на белези, разграничаващи ги от другите организми.