Рамбутан
| Nephelium lappaceum | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1767 | ||||||||||||||||||||
| Nephelium lappaceum в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
| Рамбутан (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||
| ||||||||||||
Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е средноголямо тропическо дърво от семейство Сапиндови (Sapindaceae). Името също така се отнася до годни за консумация плодове, произведени от това дърво. Рамбутанът е родом от Югоизточна Азия. Той е тясно свързана с няколко други годни за консумация тропически плодове, включително личи, лонган, пуласан (на английски: pulasan) и мамонцило (Melicoccus bijugatus).[2][3]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името „рамбутан“ произлиза от малайската дума rambut, което означава „коса“, препратка към многобройните космати издатини на плода, заедно със суфикса -an.[2][3] По подобен начин във Виетнам се нарича chôm chôm (което означава „разхвърляна коса“).[4]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Центърът на генетичното разнообразие на рамбутана е малайзийско-индонезийският регион.[2] Широко се култивира в районите на Югоизточна Азия, като Тайланд, Шри Ланка, Малайзия, Индонезия, Сингапур и Филипините.[5][6] Оттам се е разпространил в части от Азия, Африка, Океания и Централна Америка.[7]
Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]
Плодовете на рамбутана са изградени от 78% вода, 21% въглехидрати, 1% протеин и имат незначителни мазнини. По отношение на хранителното съдържание консервираният плод съдържа само манган на умерено ниво (16% от дневната стойност), като същевременно осигурява 82 калории в 100 грама референтно количество. Другите микроелементи са на ниско ниво.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Неузрели плодове в Малайзия
-
Зрели жълти плодове в Малайзия
-
„Rambutan Binjai“ – един от водещите сортове в Индонезия
-
Три цвята на рамбутан
-
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nephelium lappaceum (Linnaeus, 1767). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Morton JF. "Rambutan", in Fruits of Warm Climates // Center for New Crops & Plant Products, Purdue University Department of Horticulture and Landscape Architecture, W. Lafayette, IN, 1987. с. 262 – 265.
- ↑ а б The Rambutan Information Website // Panoramic Fruit Farm, Puerto Rico. Посетен на 25 June 2011.
- ↑ Vietnamese tropical fruit // Посетен на 7 October 2012.
- ↑ Morphological characteristics of flower and fruit in several rambutan (Nephelium lappaceum) cultivars in Serang City, Banten, Indonesia // Biodiversitas Journal of Biological Diversity 20. 2019.
- ↑ H. D. Tindall. Rambutan Cultivation. UN FAO, 1 January 1994. ISBN 978-92-5-103325-8.
- ↑ Tropical Fruits. CABI, 2012. ISBN 978-1-84593-789-8.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rambutan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
