Личи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
личи
Litchi chinensis fruits.JPG
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
(без ранг): Rosids Розиди
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae
подсемейство: Sapindoideae
род: Litchi Личи
вид: L. chinensis Личи
Научно наименование
Уикивидове Litchi chinensis
Sonn., 1782
личи в Общомедия

Ли́чи (Litchi chinensis) е единственият вид от рода Litchi. Представлява тропично плодово дърво, произлизащо от провинциите Гуандун и Фудзиен в Китай, където отглеждането му е документирано още през 1059 г. Китай е основният производител на личи, следван от Индия и други държави в Югоизточна Азия, Индийския субконтинент и Южна Африка.

Дървото е високо и вечнозелено и дава месести плодове. Външността на плода е розово-червена, груба и неядлива. Тя покрива сладката вътрешност, която се консумира по различни начини. Има костилка. Тъй като отличителният вкус се губи по време на консервиране, плодът обикновено се яде пресен.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Съцветие.
Листа.
Плодове.
Плантация на личи.
Вино от личи.
Личи
Litchis, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 276 kJ (70 kcal)
Въглехидрати 16.53 g
      Захари 15.23 g
   Влакна 1.3 g
Мазнини 0.44 g
   Наситени 0.099 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.12 g
   Полиненаситени 0.132 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.83 g
Вода 81.76 g
Пепел 0.44 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.011 mg (1%)
Рибофлавин (B2) 0.065 mg (5%)
Ниацин (B3) 0.603 mg (4%)
Пиридоксин (B6) 0.1 mg (8%)
Фолиева к-на (B9) 14 μg (4%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 71.5 mg (79%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.07 mg (0%)
Витамин K 0.4 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 5 mg (1%)
Желязо, Fe 0.31 mg (4%)
Магнезий, Mg 10 mg (3%)
Фосфор, P 31 mg (4%)
Калий, K 171 mg (4%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.07 mg (1%)
Мед, Cu 0.148 mg (16%)
Манган, Mn 0.055 mg (2%)
Селен, Se 0.6 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Вечнозеленото дърво достига височина 10 – 15 m и има широка корона. Листата са сложни, обикновено чифтоперести, в издължена яйцевидна форма със заострен край. Цветовете са без листа, с жълтеникава или зеленикава чашка, събрани в буйни чадърообразни съцветия с дължина до 70 cm. Все пак, тези многобройни цветове развиват от 3 до 15 плода, а останалите цветове окапват.

Плодовете са малки, овални, с дължина 2,5 – 5 cm. Кората им е червена, покрита с многобройни островърхи грапавини. Светлите желеобразни меки части на плода се отделят лесно от кората и имат сладък вкус, с лек винен отенък. В центъра на плода е разположена тъмнокафява костилка с овална форма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древните китайци са употребявали личи като храна още през II век пр.н.е. Съществува легенда, че китайският император Хан Уди, разгневен от неуспешния опит да се внесе това растение от Южен в Северен Китай, екзекутирал всичките си градинари.[2]

През I век от н.е. пресните личита са толкова търсени в Императорския двор, че е създадена специална куриерска услуга с бързи коне, които да донесат пресни плодове от Гуандун. По време на династията Сун също има голямо търсене на плода.

Личито привлича вниманието на европейските пътешественици, като Хуан Гонсалес де Мендоза, който в книгата си История на великото и могъщо кралство Китай (1585) се позовава на испански мисионери, които посетили Китай през 1570-те години и дали висока оценка на плода.[3]

За пръв път растението е научно описано от Пиер Сонера при завръщането му от Китай и Югоизточна Азия.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Плодовете на личи се използват в свеж вид, като от тях се приготвят различни сладки ястия (желета, сладолед и други). В много страни се внасят консервирани личи със захар, без кора и без костилка. Плодовете, също така, се използват за производство на традиционно китайско вино.

Личитата съдържат много въглехидрати, пектин, калий, магнезий и витамин C. Също така, имат високо съдържание на никотинова киселина (Витамин PP), която активно възпрепятства развитието на атеросклероза.

Натравяния[редактиране | редактиране на кода]

Известни са случаи на масови отравяния на деца с личи в Индия. Личитата съдържат хипоглицинтоксин, който пречи на тялото да произвежда глюкоза. Когато децата приемали личитата на гладно (когато нивото на глюкоза е ниско), благоприятствали развитието на енцефалопатия. Симптомите на натравяне с личи са подуване на главата, гърчове и загуба на съзнание.[4][5]

Култивиране[редактиране | редактиране на кода]

Личи растат добре в субтропичен климат със сухи, прохладни зими.[6] Предпочитат добре овлажнени плодородни почви. Размножават се със семена или вегетативно. Дървото расте бавно и дава плодове на 8 – 10 години при семенно размножаване, и на 4 – 6 години при вегетативно размножаване.[7] В субтропичните райони реколтата от личи се събира през май или юни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  2. Жизнь растений. В 6-ти т.. Т. 5, Ч.2. Цветковые растения. Под ред. А. Л. Тахтаджяна. Москва, Просвещение, 1981. с. 263.
  3. Juan González de Mendoza, The history of the great and mighty kingdom of China and the situation thereof, с. 14
  4. Indian children died after 'eating lychees on empty stomach'
  5. Dangerous Fruit: Mystery of Deadly Outbreaks in India Is Solved
  6. Б. Новак, Б. Шульц. Тропические плоды. Биология, применение, выращивание и сбор урожая. Москва, БММ АО, 2002. ISBN 5-88353-133-4. с. 59 – 60.
  7. Мир культурных растений. Справочник. Мосвка, Мысль, 1994. ISBN 5-244-00494-8. с. 300 – 302.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lychee“ и страницата „Личи“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.