Сулавеси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сулавеси
Sulawesi Topography.png
Местоположение Малайски архипелаг
Страна Flag of Indonesia.svg Индонезия
Адм. единица Северно Сулавеси
Горонтало
Централно Сулавеси
Западно Сулавеси]]
Южно Сулавеси
Югоизточно Сулавеси
Площ 174 600 km²
Население 19 900 000 души (2020)
114 души/km²
Най-висока точка Рантекомбала (3478) m н.в.
Indonesia relief location map.jpg
-2° с. ш. 121° и. д.
Местоположение в Индонезия
Сулавеси в Общомедия

Сулавеси (на индонезийски: Sulawesi) или Целебес (на португалски: Celebes) е 3-тият по големина остров от Малайския архипелаг и 11-ти в света[1], част от територията на Индонезия. Площ 174 600 km². Население през 2020 г. 19 900 000 души.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, брегове[редактиране | редактиране на кода]

Остров Сулавеси заема централно положени в Малайския архипелаг и е 3-тия по големина от Големите Зандски острови след Калимантан и Суматра. Разположен е източно от остров Калимантан, от който го отделя широкия Макасарски проток. На север бреговете му се мият от водите на море Сулавеси, на изток – от водите на Молукско море, на югоизток – от водите на море Банда, на юг – от водите на море Флорес, а на югозапад – от водите на море море Бали. От централната му част в различни посоки се простират 4 големи полуострова, като по този начин най-голямата отдалеченост от морския бряг никъде не превишава 150 km. На север, между море Сулавеси и Молукско море се простира дългиа (над 750 km) и тесен (от 30 до 100 km) полуостров Минахаса. На изток, между залива Тамини на Молукско море и залива Толо на море Банда е разположен Източния полуостров (дължина около 200 km). На югоизток, между заливите Толо и Бони на море Банда се простира Югоизточния полуостров (дължина 280 km, ширина над 150 km). На юг, между залива Бони и Макасарския проток се простира Южния полуостров (дължина 250 km). Брегонете на Сулавеси са предимно високи и страмни, с обща дължина над 6000 km, на места обкръжени от коралови рифове. Североизточно продължение на Сулавеси са островите Сангихе , на изток са островите Бангай и Сула, на югоизток – островите Бутунг, Муна, Вовони и Кобаена, а на юг – остров Паси.[2]

Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Остров Сулавеси е изграден от древни гранити и гнайси, мезозойски варовици, млади седименти и вулканични скали. Конфигурацията на острова е съчетание от различни по простиране нагънати планински вериги, хорстови блокове и тектонски огъвания. Низините заемат над 1/5 от територията му. Преобладава планинския релеф с максимална височина връх Рантекомбола 3478 m, издигащ се в хребета Латимоджонг в северната част на Южния полуостров, в националния парк „Лоре Линду“. В централните части се издигат хребетите Куарлес (3074 m) и Таколекаджу (2950 m), на п-ов Минахаса (2913 m), на Източния п-ов (2422 m), на Югоизточния п-ов – хребета Меконга (2790 m). Повечето от планините са с плоски била и стръмни склонове. На п-ов Минахаса има действащи вулкани (Сопутан 1661 m, Клабат 2022 m и др.). Целият остров е силно сеизмичен. На острова се разработват находища на никел (Колака), желязна руда (Ларонда), редки метали.[2]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Сулавеси е разположен около екватора и това обуславя типично екваториалния климат на острова. Поради преобладаващо планинския релеф на острова съществуват някои различия за отделните региони. В малките по площ равнини и планинските части до 1500 m температурите са високи през цялата година със средни стойности между 28 и 33 °С. В районите между 1500 и 2500 m средните годишни стойности са 22 – 26 °С. Ситуацията се изменя над 3000 m, където температурите се понижават, а по най-високите върхове те са около 15 °С. Сулавеси като цяло е с горещ и влажен климат. Дъждовете са почти всекидневни и проливни, типични за районите около екватора. Средните им годишни стойности са между 2000 и 4000 mm (L/m²), а в някои части на острова падат над 7000 mm (L/m²). В крайните южни части се наблюдава сух сезон от юли до октомври. Поради конфигурацията на Сулавеси реките са къси и бурни течение, като най-големи са Валонай (на юг), Ларианг и Посо (в центъра). На острова има множество езера – Товути, Посо, Темпе и др.[2]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Сулавеска птица носорог – ендемит за Сулавеси
Папагал Лори

Сулавеси е в екваториалния климатичен пояс и затова е покрит с гъсти екваториални гори. Отличава се с изключително разнообразна флора и фауна, уникална в световен мащаб. Сулавеси може да се определи като един „ноев ковчег“, тъй като огромна част то местните растения и животни са ендемити, т.е. не се срещат никъде другаде.

На острова има над 40 000 вида цветни растения, а също и над 1450 вида птици, 34% от които се срещат само в Сулавеси, над 290 вида бозайници, 62% от които се срещат само на острова, а също и много влечуги, земноводни, риби и насекоми, сред които също има много ендемити, особено сред пеперудите. Най-интересни сред ендемитите са биволът аноа, 2 вида птици носорози, някои папагали, дивите свине северен целебески бабирус и дребен елен, голям колкото заек и някои змии.

Сулавеси се намира на границата на 2 природогеографски ареала – азиатски и австралийски. Поради това се срещат както типично азиатски животни, като дивите биволи, антилопите, елените, птиците носорози, кралска кобра и др., така и типични за Австралия и Нова Гвинея животни, като папагала лори и някои двуутробни. Подобно е и при растенията.

Причина за тази уникалност е фактът, че дълго време Сулавеси е бил отделен от азиатския континент и това е довело до развитие, различно от останалото и е довело до появата на ендемичната флора и фауна. Австралийските животни се възползвали от близостта на Сулавеси до Нова Гвинея и някои от тях достигнали, посредством плаващи дънери, а насекомите и чрез вятъра.

Nomorhamphus – сладководна риба, която се среща само в Сулавеси

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите хора в Сулавеси пристигат на острова преди около 50 000 години. Вероятно са били с австралоидно-папуаски черти. Такива народи все още живеят на острова, най-вече в планинските части. Учените считат, че те са хората с най-древната съвременна ДНК и наподобяват на първите хора. Около 600 г. пр.н.е. пристигат народи с монголоидни черти, най-вероятно от Борнео или Филипините. И двете расови групи се занимавали изцяло с лов и събирачество. По-късно островитяните започнали да се занимават с примитивно земеделие – отглеждали са банан, кокосова палма, колоказия и др. Интересна атракция днес представляват скалните гробове на племето тораджа, наричани тау-тау, направени в скали и украсени с дървени фигурки.

През 15 век островът е достигнат от кораби на малайския султанат Сулу, които не създават владения и не упражняват влияние върху островното население, но изпращат няколко ислямски мисионери.

През 1512 г. португалски мореплаватели откриват Сулавеси, а десет години по-късно острова е достигнат от корабите на Фернандо Магелан, под предводителството на Ел Кано. През 17 век португалците са победени от нидерландците, които колонизират острова и по-точно от Нидерландската източноиндийска компания, която въвежда монопол върху ценната търговия с подправки.[3] Част то населението е покръстено в християнската вяра. През 19 век Нидерландия колонизира целия остров. През Втората световна война е окупиран от Япония, а след обявяването на независимостта на Индонезия от Нидерландия, островът става индонезийски. Присъединяването към Индонезия обаче не се подкрепя напълно от местните жители, особено от християните и анимистите, които искат отделяне от предимно мюсюлманската държава. Поради това на острова често се стига до етнически и религиозни конфликти, а освен това действат и сепаратистки движения.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление

Сулавеси има 18 455 058 души население (2014 г.), принадлежащо към 96 етнически групи. На острова, приблизително 2 пъти по-голям от България, се говорят около 78 различни езика, спадащи към малайско-полинезийската група и към папуаската. Това е предпоставка за честите етнически конфликти, възникващи между различните етнически групи, а също и расови, тъй като на острова живеят представители на 2 раси – монголоидна и негроидно-австралоидна. Най-многобройни от сулавеските етноси са бугисите (21%) и макасарците (18%). Говорят се само местните езици (официалния бахаса-индонезийски се говори от по-малко от 2% от островитяните), като функцията на свързващи езици имат бахаса-индонезийски и нидерландски.

Около 60% от сулавесианците са мюсюлмани, 21% са християни (протестанти – 17%, католици – 4%), останалите са анимисти.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

На острова се намират 6 провинции на Индонезия:

Най-голям град на острова е Макасар, столица на Южно Сулавеси. Друг голям град е Манадо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gursky, Sharon L.. The Spectral Tarsier. Routledge, 2015. ISBN 9781317343974.
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сулавеси, т. 25, стр. 61
  3. South Sulawesi. // Encyclopædia Britannica, 27 април 2017. Посетен на 2 април 2020.