Сулавеси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сулавеси
Sulawesi Topography.png
Местоположение Югоизточна Азия
Страна Flag of Indonesia.svg Индонезия
Адм. единица Северно Сулавеси
Горонтало
Централно Сулавеси
Западно Сулавеси]]
Южно Сулавеси
Югоизточно Сулавеси
Площ 180 680 km²
Население (2019) 19 573 800 жители
108 души/km²
Най-висока точка Рантемарио (3478) m н.в.
Indonesia relief location map.jpg
-2° с. ш. 121° и. д.
Местоположение в Индонезия
Сулавеси в Общомедия

Сулавеси (на индонезийски: Sulawesi) или Целебес (на португалски: Celebes) е голям остров от Малайския архипелаг, част от територията на Индонезия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът е единадесетият по големина в света с площ от 180 680 km2.[1] На север от острова са Филипините, на изток са Молукските острови, на юг – Флорес и Тимор, а на запад – Борнео, от който е разделен посредством Макасарския проток.

2290 km² от площта на острова са заети от Национален парк „Лоре Линду“. По-голямата част от Сулавеси е заета от планини, които във вътрешността са по-високи и върховете на някои от тях се издигат на над 3000 m. Тук се намира и най-високата точка на острова – връх Рантемарио (3440 m).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Сулавеси е разположен около екватора и това обуславя типично екваториалния климат на острова. Поради преобладаващо планинския релеф на острова съществуват някои изменения за различните региони. В малките на площ равнини и планинските части до 1500 m температурите са високи през цялата година със средни стойности между 28 и 33 °С. В районите между 1500 и 2500 m средните годишни стойности са 22 – 26 °С. Ситуацията се изменя над 3000 m, където температурите се понижават, а по най-високите върхове те са около 15 °С. Сулавеси като цяло е с горещ и влажен климат. Дъждовете са почти всекидневни и проливни, типични за районите около екватора. Средните им годишни стойности са между 2000 и 4000 mm (L/m²), а в някои части на острова падат над 7000 mm (L/m²)

Административно деление на острова.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите хора в Сулавеси пристигат на острова преди около 50 000 години. Вероятно са били с австралоидно-папуаски черти. Такива народи и до днес живеят на острова, най-вече в планинските части. Учените считат, че те са хората с най-древната съвременна ДНК и наподобяват на първите хора. Около 600 г. пр. Хр. обаче тук пристигат народи с монголоидни черти, най-вероятно от Борнео или Филипините. И двете расови групи се занимавали изцяло с лов и събирачество. По-късно островитяните започнали да се занимават с примитивно земеделие – отглеждали са банан, кокосова палма, колоказия и др. Интересна атракция днес представляват скалните гробове на племето тораджа, наричани тау-тау, направени в скали и украсени с дървени фигурки.

През 15 век островът е достигнат от кораби на малайския султанат Сулу, но те не създават владения тук и не упражняват влияние върху островното население, но изпращат тук няколко ислямски мисионери.

През 1512 г. португалски мореплаватели откриват Сулавеси, а десет години по-късно острова е достигнат от корабите на Фернандо Магелан, под предводителството на Ел Кано. През 17 век португалците са победени от нидерландците, които колонизират острова и по-точно на Нидерландската източноиндийска компания, която въвежда монопол върху ценната търговия с подправки.[2] Част то населението е покръстено в християнската вяра. През 19 век Нидерландия колонизира целия остров. През втората световна война е окупиран от японците, а след обявяването на независимостта на Индонезия от Нидерландия, островът става индонезийски. Присъединяването към Индонезия обаче не се подкрепя напълно от местните жители, особено от християните и анимистите, които искат отделяне от предимно мюсюлманската държава. Поради това на острова често се стига до етнически и религиозни конфликти, а освен това тук действат и сепаратистки движения.

Сулавеска птица-носорог – ендемит за Сулавеси

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Папагал Лори

Сулавеси е в екваториалния климатичен пояс и затова е покрит с гъсти екваториални гори.

Остров Сулавеси се отличава с изключително разнообразна флора и фауна, уникална в световен мащаб. Сулавеси може да се определи като един „ноев ковчег“, тъй като огромна част то местните растения и животни са ендемити, т.е. не се срещат никъде другаде по света освен тук.

На острова има над 40 000 вида цветни растения, а също и над 1450 вида птици, 34% от които се срещат само в Сулавеси, над 290 вида бозайници, 62% от които се срещат само тук, а също и много влечуги, земноводни, риби и насекоми, сред които също има много ендемити, особено сред пеперудите. Най-интересни сред ендемитите са биволът аноа, 2 вида птици-носорози, някои папагали, дивите свине северен целебески бабирус и дребен елен, голям колкото заек и някои змии.

Сулавеси се намира на границата на 2 природогеографски ареала – азиатски и австралийски. Поради това тук се срещат, както типично азиатски животни като дивите биволи, антилопите, елените, птиците-носорози, кралска кобра и др., така и типични за Австралия и Нова Гвинея животни, като папагалът лори и някои двуутробни. Така стоят нещата и при растенията.

Причина за тази уникалност е факта, че дълго време Сулавеси е бил отделен от азиатския континент и това е довело до развитие, различно от останалото и е довело до появата на ендемичната флора и фауна. Австралийските животни се възползвали от близостта на Сулавеси до Нова Гвинея и някои от тях достигнали, посредством плаващи дънери, а насекомите и чрез вятъра.

Nomorhamphus, сладководна риба, която се среща само в Сулавеси.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Сулавеси има 18 455 058 души население (оценка, 2014 г.), принадлежащо към 96 етнически групи. На острова, приблизително 2 пъти по-голям от България се говорят около 78 различни езика, спадащи към малайско-полинезийската група и към папуаската. Това е предпоставка за честите етнически конфликти, възникващи тук между различните етнически групи, а също и расови, тъй като на острова живеят представители на 2 раси – монголоидна и негроидно-австралоидна. Най-многобройни от сулавеските етноси са бугисите (21%) и макасарците (18%). Говорят се само местните езици (официалния бахаса-индонезийски се говори от по-малко от 2% от островитяните), като функцията на свързващи езици имат бахаса-индонезийски и нидерландски.

Около 60% от сулавесианците са мюсюлмани, 21% са християни (протестанти-17%, католици-4%), останалите са анимисти.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

На острова се намират 6 провинции на Индонезия:

Най-голям град на острова е Макасар, столица на Южно Сулавеси. Друг голям град е Манадо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gursky, Sharon L.. The Spectral Tarsier. Routledge, 2015. ISBN 9781317343974.
  2. South Sulawesi. // Encyclopædia Britannica, 27 април 2017. Посетен на 2 април 2020.