Нова Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гвинея.

Остров Нова Гвинея
Нова Гвинея на картата на света
Карта на Нова Гвинея

Нова Гвинея (на английски: New Guinea, ток писин Niugini) е остров в западната част на Тихия океан, втори по големина на Земята след Гренландия с площ 785 000 км2. Отделен е от Австралия посредством Торесовия проток. Политически островът е разделен между Индонезия (западната част) и Папуа Нова Гвинея (западната част).

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът се намира северно от Австралия. Източната половина на острова е заета от държавата Папуа Нова Гвинея, а в западната половина се намират две индонезийски провинции – Папуа и Западна Папуа. Най-висок е връх Джая (4884 м) в индонезийската част на острова, а на територията на Папуа - Нова Гвинея най-висок връх е Вилхелм (4500 м). Островът притежава големи природни запаси от нефт, златна, медна и други руди. Там се намира един от най–големите меднозлатни рудници на планетата – „Грасберг“, разположен в индонезийската част на острова.

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Нова Гвинея е тропически остров и затова разполага с доста голямо разнообразие на видове. Него обитават около 30 хиляди вида растения, 700 уникални вида птици, повече от 480 вида земноводни, 7500 вида пеперуди и около 100 известни вида млекопитаещи. Нова Гвинея е и дом на уникални представители на фауната, като най – известни са райските птици, които са обект на особена почит от страна на местното население.

„Изгубен свят“[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 година група американски изследователи открива в тропическите гори на планинския район на Нова Гвинея място, наречено от тях „Изгубен свят“.

Този район, с площ около 300 хиляди хектара, разположен на склоновете на планината „Фоджа“ в западната част на Нова Гвинея, се оказва изолиран от въздействието на околния свят.

Учените откриват в изгубения свят повече от 20 неизвестни досега вида жаби, четири нови вида пеперуди, пет неизвестни на науката вида палми и множество растения. Открити са няколко вида редки двуутробни – дървесно кенгуру, а също така и шестоперата райска птица на Берлепш, по-рано считана за изчезнала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Човекът се заселва на острова някъде около 45 хиляди години преди новата ера от Азия. Впоследствие от тези преселници произлизат племената на папуасите.

Отсъствието на големи и пригодни за опитомяване животни на острова пречи на развитието на земеделието и прави невъзможно животновъдството. Това обстоятелство способства за съхраняването на първобитно-общинен строй чак до днешни времена.

Изолираността на хората заради сложния релеф и отсъствието на технически средства за обмен на информация и култура способства за възникването на много езици и племена, изолирани едно от друго.

След откриването от европейците[редактиране | редактиране на кода]

Първите откриватели на Нова Гвинея са испанските и португалските мореплаватели в началото на XVI век. През 1526 година на брега акостира дон Хорхе де Менесес. Според легендата той дава на острова името Папу'а, което на индонезийски език означава къдрав. През 1545 година покрай острова минава испанецът Иниго Ортис де Ретес и го нарича „Нова Гвинея“, понеже крайбрежието му напомняло бреговете на африканската Гвинея.

По-късно испанските търговци започват да изнасят злато, сребро, кокос, каучук и ценна дървесина.

За изследването на Нова Гвинея зачително допринася и руския учен и пътешественик Николай Миклухо-Маклай.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Хронологична таблица за откриване и изследване на остров Нова Гвинея