Хронологична таблица за откриване и изследване на остров Нова Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ОТКРИВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОСТРОВ НОВА ГВИНЕЯ
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията му засягат следните съвременни страни
1526 Жоржи ди Минезиш Откриване на част от северозападния бряг на Нова Гвинея – северното крайбрежие на п-ов Чендравасих (Вогелскоп) Индонезия
1545 Иниго Ортис де Ретес Откриване на о-вите Схаутен (1°00′ ю. ш. 135°40′ и. д. / 1° ю. ш. 135.666667° и. д., в т.ч. Биак, Супиори и Нумфор) в северната част на залива Гелвинк (Сарера Басин) и около 1400 км от северното крайбрежие на острова, между 138° и 145° и.д. Първо название на новооткритата земя – Нова Гвинея Индонезия, Папуа Нова Гвинея
1605-1606 Вилем Янсзон Откриване на участък от югозападното крайбрежие на Нова Гвинея между 4º и 8º ю.ш. и 135° и 138° и.д. Индонезия
1606 Луис Ваес де Торес Откриване на цялото крайбрежие на залива Папуа, в т.ч. островите Маланданса, Перос, Вулкан, Мансерате, Кантаридес в рифовете Уориор между 9º - 10º ю.ш. и 143º - 144º и.д. и Торесовия проток, разделящ Нова Гвинея на север от Австралия на юг. Откриване на част от южно крайбрежие на Нова Гвинея до 141° и.д. на запад и южния бряг на п-ов Бомбарай между 135° и 132° и.д. Папуа Нова Гвинея
1616 Якоб Лемер, Вилем Схаутен Откриване устието на река Сепик (3°51′ ю. ш. 144°33′ и. д. / 3.85° ю. ш. 144.55° и. д.) на северното крайбрежие на Нова Гвинея и виждане далеч на юг на планински върхове Папуа Нова Гвинея
1623 Ян Карстенс, Вилем ван Колстер Откриване (в отделни участъци вторично след Вилем Янсзон) на югозападния бряг на Нова Гвинея от 134º 30` и.д. до нос Валс (8°30′ ю. ш. 137°30′ и. д. / 8.5° ю. ш. 137.5° и. д.) на остров Колепом, част от южния бряг до 141º и.д. и планините във вътрешността на острова, с увенчани със сняг върхове Индонезия
1700 Уилям Дампир Откриване на протока Дампир, отделящ п-ов Чендравасих на юг от остров Вайгео на север и част от най-западното крайбрежие на Нова Гвинея Индонезия
1705 Якоб Вейланд Откриване на големия залив Гелвинк (Серера Басин) и бреговете му и множеството острови в него, в т.ч. остров Япен Индонезия
1791 Д. Макклур Откриване на залива Макклур (Берау, 2°30′ ю. ш. 132°40′ и. д. / 2.5° ю. ш. 132.666667° и. д.), вклиняващ се между п-ов Чендравасих (Вогелскоп) на север и п-ов Бомбарай на юг Индонезия
1793 Жозеф Антуан д'Антрекасто Откриване на залива Юон (7°00′ ю. ш. 147°20′ и. д. / 7° ю. ш. 147.333333° и. д.), п-ов Юон, разположен северно от залива и част от североизточните брегове на Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1826 Дирк Хендрик Колф Откриване устието на река Дигул и северната част на протока Мули, между Нова Гвинея и остров Колепом Индонезия
1827 Жул Дюмон-Дюрвил Откриване на залива Астролабия (5°25′ ю. ш. 145°49′ и. д. / 5.416667° ю. ш. 145.816667° и. д.) и част от североизточното крайбрежие на Нова Гвинея между 147° и 145° и.д. Откриване на залива Хумболд (Телук-йос-Сударсо, 2°35′ ю. ш. 140°45′ и. д. / 2.583333° ю. ш. 140.75° и. д.) и изследване и картиране на над 2000 км от северното крайбрежие в т.ч. откритите от него крайбрежни планини Торичели и Бевани Папуа Нова Гвинея, Индонезия
1845 Франсис Прайс Блекууд Картиране крайбрежието на залива Папуа и откриване устието на най-голямата река на Нова ГвинеяФлай (8°30′ ю. ш. 143°30′ и. д. / 8.5° ю. ш. 143.5° и. д.), вливаща се от запад в залива, устието на река Турама и делтата на река Кикори Папуа Нова Гвинея
1849-1850 Оуен Стенли Откриване на най-югоизточната точка на Нова Гвинея – нос Брумер (9°00′ ю. ш. 150°20′ и. д. / 9° ю. ш. 150.333333° и. д.), планината Оуен Стенли с върховете Томпсън, Симпсън, Дейман (Каова-Горо), Саклинг, Кларенс, Браун, Обри и пик Оуен Стенли и топографско картиране на редица заливи и носове в залива Папуа Папуа Нова Гвинея
1871 Павел Николаевич Назимов (1829-1902) Картиране на залива Астролабия на североизточното крайбрежие на Нова Гвинея и откриване на протока Витяз (5°35′ ю. ш. 146°50′ и. д. / 5.583333° ю. ш. 146.833333° и. д.), между Нова Гвинея и островите Лонг Айлънд и Умбой Папуа Нова Гвинея
1871-1872 Николай Миклухо-Маклай Изследване бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея, източно от залива Астролабия Папуа Нова Гвинея
1872 Одоардо Бекари, Луиджи Мария Албертис Изследване на югоизточната част на п-ов Чендравасих (Вогелскоп) в Северозападна Нова Гвинея Индонезия
1872-1873 Михаил Николаевич Кумани (неизв.-1889) Картиране на протока Изумруд (4°45′ ю. ш. 145°50′ и. д. / 4.75° ю. ш. 145.833333° и. д.), между Нова Гвинея и остров Каркар (Дампир) Папуа Нова Гвинея
1873 Адолф Бернард Майер (1840-1911) Пресичане на провлака съединяващ п-ов Чендравасих (Вогелскоп) с останалата част на Нова Гвинея и изследване на залива Макклур (Берауи хребета Арфак на п-ов Чендравасих Индонезия
1873-1874 Джон Морсби Откриване на залива Порт Морсби (9°27′ ю. ш. 147°07′ и. д. / 9.45° ю. ш. 147.116667° и. д.) и топографско картиране на южното крайбрежие на Югоизточния полуостров на Нова Гвинея (1873). Детайлно изследване и картиране на североизточното крайбрежие на Югоизточния полуостров до 147º 40` и.д. и на север от залива Юон откриване на планината Сарувагед и дооткриване на заливите Колингууд (9°20′ ю. ш. 149°20′ и. д. / 9.333333° ю. ш. 149.333333° и. д.) и Дайк Аклънд (9°00′ ю. ш. 148°40′ и. д. / 9° ю. ш. 148.666667° и. д.) и вулкана Трафалгар Папуа Нова Гвинея
1874 Николай Миклухо-Маклай Изследване на югозападното крайбрежие на Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1874-1875 Георг фон Шлайниц Изследване на северното крайбрежие на Нова Гвинея Индонезия, Папуа Нова Гвинея
1875-1876 Одоардо Бекари Изследване на цялото северозападно крайбрежие на Нова Гвинея на изток до 141º и.д. Индонезия
1876-1877 Луиджи Мария Албертис, Одоардо Бекари Плаване нагоре по река Флай и откриване на множество от притоците ѝ, в т.ч. най-големият ѝ ляв приток – река Стриклънд Папуа Нова Гвинея
1879-1882 Ото Финш Изследване на животинския свят в североизточната част на Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1882-1885 Вадим Василиевич Благодарев (1843-1890) Картиране бреговете на залива Астролабия (5°15′ ю. ш. 146°00′ и. д. / 5.25° ю. ш. 146° и. д.) в Новогвинейско море и откриване на залива Алексей и редица малки острови, в т.ч. остров Скобелев Папуа Нова Гвинея
1884 Ото Финш Картиране на част от североизточното крайбрежие на острова и откриване устията на реките Сепик (втора по големина на острова) и Раму (Отилиен Флюс) и части от разклоненията на планината Бисмарк Папуа Нова Гвинея
1885 Хенри Чарлз Еверил Вторично откриване на река Стриклънд (ляв приток на Флай) Папуа Нова Гвинея
1886 Георг фон Шлайниц Картиране устието на река Сепик (в североизточната част на острова) и устието на река Раму (Отилиен Флюс) Папуа Нова Гвинея
1887 Теодор Бивен Изследване устията на реките Кикори и Пурари, вливащи се в залива Папуа и картиране на хребета Алберт между тях Папуа Нова Гвинея
1887 Карл Шрадер Изследване и картиране на 1100 км от течението на река Сепик Папуа Нова Гвинея
1888 Хуго Цьолер Първо проникване в планината Бисмарк и откриване на най-високия ѝ връх Вилхелм (4506 м) Папуа Нова Гвинея
1889-1897 Уилям Макгрегър, Карл Лаутербах Първи изследвания на вътрешните области в югоизточната част на Нова Гвинея. 1889: Изкачване по река Ванапа (вливаща се в залива Папуа) до изворите ѝ и покоряване на връх Виктория (4100 м) в планината Оуен Стенли. 1889-1890: Изкачване на 1000 км по река Флай и по новооткритата река Палмер. 1893: Изследване и ка ртиране на долните течения на реките Кикори и Турама, вливащи се в залива Папуа. 1895: Откриване на река Муса, вливаща се в залива Дайк Аклънд, на северното крайбрежие на Югоизточния полуостров на Нова Гвинея. 1896: Първо пресичане на Югоизточния полуостров от север на юг, а през 1897 – от юг на север. Извършване на мащабни геоложки, ботанически и етнографски изследвания. Папуа Нова Гвинея
1896-1898 Карл Лаутербах, Ернст Тапенбек Изследване и картиране цялото течение на река Раму (Отилиен Флюс), в горното ѝ течение откриване на хребета Хаген и изследване на части от планината Бисмарк Папуа Нова Гвинея
1897 Амедео Джулянети Дооткриване на планината Оуен Стенли в югоизточната част на Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1897 Амедео Джулянети Дооткриване на планината Оуен Стенли в югоизточната част на Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1904 Е. Мейс Изследване басейна на река Дигул в югозападната част на Нова Гвинея Индонезия
1907-1909 Вилхелм Дамкелер Изследване басейна на река Маркем (в Североизточна Нова Гвинея), вливаща се в залива Юон Папуа Нова Гвинея
1907-1910 Хендрик Лоренц Изследване и топографско картиране на част от югозападната част на Нова Гвинея (1907). Откриване и изследване на река Лоренц, вливаща се на 5º 30` ю.ш. в залива Фламинго на Арафурско море. Изкачване на хребета Орание в Снежните планини и изследване на долното и средно течение на река Дигул, най-голямата река в западната част на острова (1909-1910) Индонезия
1909-1910 Алфонс Хердерсхе Изкачване по река Мамберамо в Северозападна Нова Гвинея и откриване на обширна равнина дренирана от двете съставящи реки на МамберамоВилиген и Иденбург (Таритау). Изследване и картиране на цялото течение на Вилиген, заедно с откритите съставящи я реки – Тарику (Руфор) и Дело Индонезия
1910 Рихард Турнвалд Изследване на редица десни притоци на река Сепик, в т.ч. река Ейприл, проникване на юг в хребета Сентрал Рейндж и откриване на хребета Турнвалд в изворите на Сепик Папуа Нова Гвинея
1910-1911 Стенифорд Майлс Смит Изследване и картиране на района на запад от река Кикори в южната част на Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1913 Алфонс Хердерсхе Първо изкачване на връх Пункак Джава (Вилхелмина Топ, 4884 м), един от най-високите върхове в Нова Гвинея Индонезия
1913-1914 Я. Оперман Топографско заснемане и картиране басейните на двете съставящи реки на река Мамберамо – Тарику (Вилиген) лява и Таритату (Иденбург) дясна и откриване и изследване на северните склонове на планината Маоке (Орание) на протежение над 500 км Индонезия
1927 Чарлз Кариус, Айвън Чемпион Първо пресичане на Нова Гвинея от юг на север, от устието на река Флай до устието на река Сепик, откриване изворите и горните течения на двете реки и горното течение на река Стриклънд (ляв приток на Флай) Папуа Нова Гвинея
1930, 1933-1934 Майкъл Джеймс Лийхи Второ пресичане на Нова Гвинея, този път от север на юг, през планината Бисмарк, откриване на планината Хаген и проследяване и картиране на цялото течение на река Пурари (1930). Първо проникване в долината Вахги в западната част на Папуа Нова Гвинея (1933). Първо изкачване на връх Гилуве (6°03′ ю. ш. 143°53′ и. д. / 6.05° ю. ш. 143.883333° и. д., 4368 м), втория по височина връх на Папуа Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея
1935 Джек Хайдс Изследване на неизследваните райони във вътрешността на страната между реките Стриклънд и Пурари. Изкачване по река Стриклънд (ляв приток на Флай) до изворите ѝ и откриване на левия ѝ приток река Рентул, хребета Чемпион и редица реки и ручеи подхранващи реките Кикори и Пурари, вливащи се в залива Папуа Папуа Нова Гвинея
1938-1939 Джеймс Тейлър Проследява и картиране в западна посока около 300 км от южните склонове на хребета Сентрал Рейндж, откриване изворите на реките Стриклънд и Сепик (на 141º 30` и.д.). Пресичане на хребета от юг на север и проследява цялото течение (1300 км) на Сепик до устието ѝ. Изкачване по един от десните притоци на Сепик и повторно пресичане на Сентрал Рейнж, този път от север на юг, но по друг маршрут Папуа Нова Гвинея
1962 Хенри Харен Първо изкачване на връх Джая (5029 м), най-високия връх в Нова Гвинея и картиране на значителен високопланински участък Индонезия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Т. 2. Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.) Архив на оригинала от 2015-01-23 в Wayback Machine., М., 1983 г., стр. 360-361, 365, 368-369, 372-376.
Т. 3. Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1984 г., стр. 258.
Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 300-304.
Т. 5. } Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1986 г., стр. 112-114.