Хронологична таблица за откриване и изследване на Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ОТКРИВАНЕТО И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АВСТРАЛИЯ
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията му засягат следните съвременни щати и територии
26 февруари 1606 Вилем Янсзон Откриване на Австралия на 12°14′04″ ю. ш. 141°43′14″ и. д. / 12.234444° ю. ш. 141.720556° и. д., по-точно западния бряг на п-ов Кейп Йорк. Откриване на заливите Арчър, Албатрос и Порт Мъсгрейв и остров Принц Уелски в западния вход на Торесовия проток Куинсланд
1611 Хендрик Браувър Откриване на нов, много по-удобен път от нос Добра Надежда до Индонезия покрай западните брегове на Австралия
1616 Дирк Хартог Откриване на участък от около 300 km от западния бряг на Австралия между 23º и 26º 30` ю.ш. (т.н. „Земя Ендрахт“), в т.ч. залива Шарк (Акула, 25º 35` ю.ш.) и остров Дирк Хартог (25º 50` ю.ш.) Западна Австралия
1618 Хавик Клаасзон ван Хилегом Откриване на остров Сен Пол (38°44′ ю. ш. 77°31′ и. д. / 38.733333° ю. ш. 77.516667° и. д.), в южната част на Индийския океан и част от западния бряг на Австралия между 22 – 23º ю.ш. Западна Австралия
1619 Фредерик де Хаутман, Якоб Едел Откриване на участък от около 400 km от западния бряг на Австралия („Земя Едел“) между 32º 30` и 26º 20` ю.ш., в т.ч. п-ов Едел (26º 20` ю.ш.) и скалите Хаутман (28º 29` ю.ш.) Западна Австралия
1623 Ян Карстенс, Вилем ван Колстер Откриване на част от западния бряг на п-ов Кейп Йорк между 11º45` – 17º08` ю.ш., в т.ч. устието на река Статен (16º 28` ю.ш.) (Ян Карстенс). Откриване на североизточния полуостров на п-ов Арнхемлънд в Северна Австралия с нос Арнем (12°15′ ю. ш. 137°00′ и. д. / 12.25° ю. ш. 137° и. д.), о-вите Уессел (11°15′ ю. ш. 136°30′ и. д. / 11.25° ю. ш. 136.5° и. д.) и залива Арнем (12°15′ ю. ш. 136°15′ и. д. / 12.25° ю. ш. 136.25° и. д.) (Вилем ван Колстер) Куинсланд, Северна територия
1627 Франсоа Тийсен, Питер Нейтс (Нютс) Откриване на най-югозападната точка на Австралия – нос Лиуин (34°22′30″ ю. ш. 115°08′11″ и. д. / 34.375° ю. ш. 115.136389° и. д.) и над 1500 km от южния бряг на континента („Земя Нейтс“) на изток от носа до архипелага Нейтс (Нютс, 133º 40` и.д.), в т.ч. о-вите Решерш Западна Австралия
1628 Герит Фредериксон де Вит Откриване на участък от западния бряг на Австралия между 20º30` и 22º ю.ш. Западна Австралия
1629 Франс Пелсарт (1595 – 1630) Откриване и проследяване на около 250 km от западното крайбрежие на Австралия от 28º до 21° ю.ш Западна Австралия
1636 Питер Питерсзон Откриване на част от северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд – п-ов Коберг и остров Мелвил (11°30′ ю. ш. 131°00′ и. д. / 11.5° ю. ш. 131° и. д.) Северна територия
1642 Абел Тасман Откриване на част от южното и почти цялото източно крайбрежие на остров Тасмания до 41º 34` ю.ш., в т.ч. залива Щорм (43°10′ ю. ш. 147°40′ и. д. / 43.166667° ю. ш. 147.666667° и. д.), полуостров Тасман, оостров Мария (42°35′ ю. ш. 148°05′ и. д. / 42.583333° ю. ш. 148.083333° и. д.), остров Схаутен (42°18′ ю. ш. 148°20′ и. д. / 42.3° ю. ш. 148.333333° и. д.) и п-ов Фрейсине (42°05′ ю. ш. 148°20′ и. д. / 42.083333° ю. ш. 148.333333° и. д.) Тасмания
1643 Уилям Мейнърс Откриване в източната част на Индийския океан на остров Рождество (10°29′ ю. ш. 105°38′ и. д. / 10.483333° ю. ш. 105.633333° и. д.) Австралия
1644 Абел Тасман Откриване и проследяване на цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, в т.ч. остров Грут Айлънд (13°58′ ю. ш. 136°35′ и. д. / 13.966667° ю. ш. 136.583333° и. д.) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд със залива Ван Димен (11°50′ ю. ш. 131°50′ и. д. / 11.833333° ю. ш. 131.833333° и. д.) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаляне от север островите Мелвил и Батърст и откриване на северозападното крайбрежие на Австралия до 21º ю.ш. Куинсланд, Северна територия
1688 Уилям Дампир Откриване на нос Левек (16°23′ ю. ш. 122°55′ и. д. / 16.383333° ю. ш. 122.916667° и. д., най-северната точка на п-ов Дампир Ленд) в Северозападна Австралия Западна Австралия
1696 – 1697 Вилем де Фламинг Откриване на остров Ротнес (32°00′ ю. ш. 115°31′ и. д. / 32° ю. ш. 115.516667° и. д.) и устието на река Суон, където по късно е построен най-големия град в Западна АвстралияПърт Западна Австралия
1699 Уилям Дампир Проследяване на западния бряг на Австралия от 28º до 18º ю.ш. и откриване и изследване на залива Шарк (вторично, 25º35` ю.ш.), архипелага Дампир (20º 33` ю.ш.) и залива Робак (18º04` ю.ш.) Западна Австралия
1770 Джеймс Кук Откриване и проследяване на цялото източно (около 4000 km) крайбрежие на Австралия и цялото (2300 km) протежение на Големия Бариерен риф, в т.ч. нос Хау (37°30′ ю. ш. 149°59′ и. д. / 37.5° ю. ш. 149.983333° и. д.), залива Ботани Бей (34°00′ ю. ш. 151°10′ и. д. / 34° ю. ш. 151.166667° и. д.), а на север от него – залива Порт Джексън, около който през 1788 възниква днешния град Сидни, нос Байрон (28°40′ ю. ш. 153°40′ и. д. / 28.666667° ю. ш. 153.666667° и. д., най-източната точка на Австралия), остров Моретон (27°10′ ю. ш. 153°24′ и. д. / 27.166667° ю. ш. 153.4° и. д.) със залива Моретон, залива Хървей (24°50′ ю. ш. 153°00′ и. д. / 24.833333° ю. ш. 153° и. д.), залива Куктаун (15°28′ ю. ш. 145°15′ и. д. / 15.466667° ю. ш. 145.25° и. д.), нос Йорк (10°41′ ю. ш. 142°32′ и. д. / 10.683333° ю. ш. 142.533333° и. д., най-северната точка на Австралия) и група малки острови в Торесовия проток Нов Южен Уелс, Куинсланд
1773 Тобайас Фюрно Изследване на източния бряг на остров Тасмания до 40º 50` ю.ш. и откриване на о-вите Фюрно (40°10′ ю. ш. 148°00′ и. д. / 40.166667° ю. ш. 148° и. д., в източната част на Басовия проток) Тасмания
1788 Артър Филип (1738 – 1814) Основаване на на брега на залива Порт Джексън на град Сидни (януари 1788). Откриване на залива Брокен, вливащата се в него река Хоксбъри, заедно с притоците ѝ – Макдонълд и Коло. Нов Южен Уелс
1788 Уоткин Тенч (1758 – 1833) Откриване на запад от Сидни на река Непиан (дясна съставящя на Хоксбъри) Нов Южен Уелс
1791 Джордж Ванкувър Изследване на югозападното крайбрежие на Австралия от 115º 32` до 122º 08` и.д., откриване на залива Кинг Джордж (35°05′ ю. ш. 118°05′ и. д. / 35.083333° ю. ш. 118.083333° и. д.) и остров Терминейшън (34°28′ ю. ш. 121°59′ и. д. / 34.466667° ю. ш. 121.983333° и. д., в архипелага Решерш) Западна Австралия
1792 – 1793 Жозеф Антуан д'Антрекасто Изследване на югоизточното крайбрежие на остров Тасмания и откриване на залива Решерш (43°30′ ю. ш. 147°04′ и. д. / 43.5° ю. ш. 147.066667° и. д.) и остров Брюни (43°22′ ю. ш. 147°17′ и. д. / 43.366667° ю. ш. 147.283333° и. д.) (1792). Изследване на южното крайбрежие на Австралия от 116º и.д. (нос д`Антрекасто) до 131º 30` и.д., откриване на залива Есперанс (121º 57` и.д.) и архипелага Решерш (вторично, 122º и.д.) (1792). Изследване на залива Щорм (на югоизточното крайбрежие на остров Тасмания) и откриване устието на река Деруент (1793) Тасмания, Западна Австралия, Южна Австралия
1797 – 1798 Джордж Бас Откриване на югоизточното крайбрежие на Австралия от нос Хау (37°30′ ю. ш. 149°59′ и. д. / 37.5° ю. ш. 149.983333° и. д.) до залива Уестърн Порт (145° 20` и.д.), в т.ч. п-ов Уилсън Промонтори. Доказване островното положение на Тасмания Виктория
1798 – 1799 Матю Флиндърс, Джордж Бас Откриване на остров Кинг (39°50′ ю. ш. 144°00′ и. д. / 39.833333° ю. ш. 144° и. д.) и скалата Пирамид (40°28′ ю. ш. 144°21′ и. д. / 40.466667° ю. ш. 144.35° и. д.) на север от Тасмания (1798). Пълно обикаляне на остров Тасмания, откриване на северното му крайбрежие, в т.ч. остров Флиндърс (40°00′ ю. ш. 148°00′ и. д. / 40° ю. ш. 148° и. д.), остров Уотърхаус (40°49′ ю. ш. 147°39′ и. д. / 40.816667° ю. ш. 147.65° и. д.), архипелага Хънтър (40°30′ ю. ш. 144°45′ и. д. / 40.5° ю. ш. 144.75° и. д.), залива Порт Далримпъл (41°05′ ю. ш. 146°50′ и. д. / 41.083333° ю. ш. 146.833333° и. д.) и естуара на река Теймар и изследване на западното крайбрежие и редица заливи по източното крайбрежие на острова (1798 – 1799) Тасмания
1799 Матю Флиндърс Изследване на участък от източното крайбрежие на Австралия и картиране на залива Харви (24º 50` ю.ш.), северно от съвременния град Бризбейн Куинсланд
1800 Джеймс Грант Откриване на част от южвия бряг на Австралия между 141º и 144ºи.д., в т.ч. носовете Нелсън (38°26′ ю. ш. 141°33′ и. д. / 38.433333° ю. ш. 141.55° и. д.) и Отуей (38°51′ ю. ш. 143°31′ и. д. / 38.85° ю. ш. 143.516667° и. д.) Виктория
1801 – 1802 Джон Мъри (английски флотски капитан) Детайлно изследване на южното крайбрежие на щата Виктория и откриване на залива Порт Филип (38°05′ ю. ш. 144°50′ и. д. / 38.083333° ю. ш. 144.833333° и. д.), на брега на който през 1835 е основан град Мелбърн и на остров Кинг (39°55′ ю. ш. 144°00′ и. д. / 39.916667° ю. ш. 144° и. д., в западната част на Басовия проток) Виктория, Тасмания
1801 – 1803 Никола-Тома Боден, Луи дьо Фрейсине Изследване на югозападното, западното и северозападното крайбрежие на Австралия и откриване на залива Географ (33°34′ ю. ш. 115°14′ и. д. / 33.566667° ю. ш. 115.233333° и. д.), нос Натуралист (33°32′ ю. ш. 115°01′ и. д. / 33.533333° ю. ш. 115.016667° и. д.), п-ов Перон (26°04′ ю. ш. 113°40′ и. д. / 26.066667° ю. ш. 113.666667° и. д.), протоците Географ и Натуралист, съединяващи залива Шарк с Индийския океан и големия залив Жозеф Бонапарт с остров Перон (13°10′ ю. ш. 130°02′ и. д. / 13.166667° ю. ш. 130.033333° и. д.) в източната му част (1801). Изследване на източното крайбрежие на Тасмания и откриване около 200 мили от южните брегове на Австралия между 145 и 137º и.д., в т.ч. заливите Риволи (37°33′ ю. ш. 140°04′ и. д. / 37.55° ю. ш. 140.066667° и. д.), Гишен (37°07′ ю. ш. 139°46′ и. д. / 37.116667° ю. ш. 139.766667° и. д.) и носовете Бюфон (37°30′ ю. ш. 140°08′ и. д. / 37.5° ю. ш. 140.133333° и. д.) и Джафа (37°00′ ю. ш. 139°40′ и. д. / 37° ю. ш. 139.666667° и. д.) и изследване на северното крайбрежие на остров Кенгуру (35°50′ ю. ш. 137°20′ и. д. / 35.833333° ю. ш. 137.333333° и. д.) (1802). Изследване на западното и южното крайбрежие на Австралия Западна Австралия, Северна територия, Тасмания, Виктория, Южна Австралия
1801 – 1803 Матю Флиндърс, Джон Франклин Изследване и картиране на южния бряг на Австралия и откриване на о-вите Инвестигейтър (134º 30` и.д.), залива Спенсър (137º 10` и.д.), протока Инвестигейтър (137º и.д.), залива Сент Винсънт (138º 10` и.д.), п-ов Йорк (137º 40` и.д.), залива Енкаунтър Бей (139º и.д.), протока Бакстър (138º 10` и.д.), о-вите Пирсън (134º 15` и.д.), островите Кенгуру, Грин, Уорд и др. и езерото Александрина – устието на река Мъри (1801 – 1802). Първо плаване около цяла Австралия: Подробно изследване на източното крайбрежие на север от 32º 30` ю.ш. и цялото протежение (2300 km) на Големия Бариерен риф. Изследване на Торесовия проток и намиране на най-безопасния канал за преминаване (на север от остров Принц Уелски). Откриване на о-вите Уелсли (16°30′ ю. ш. 139°40′ и. д. / 16.5° ю. ш. 139.666667° и. д.) и Сър Едуард Пелю в най-южната част на залива Карпентария (15°40′ ю. ш. 137°00′ и. д. / 15.666667° ю. ш. 137° и. д.) (1802 – 1803) Западна Австралия, Южна Австралия, Виктория, Нов Южен Уелс, Куинсланд, Северна територия
1813 Грегъри Блексленд, Уилям Лоусън, Уилям Уинтуърт Първо пресичане на Големия Вододелен хребет по течението на река Кокс и откриване зад него на обширни тревисти равнини, напълно пригодни за пасища Нов Южен Уелс
1813 – 1815 Джордж Уилям Еванс Второ пресичане на Големия Вододелен хребет и откриване горното течение на река Макуори (ляв приток на Дарлинг) (1813 – 1814). Откриване горното течение на река Лаклан (десен приток на Марамбиджи) (1815) Нов Южен Уелс
1817 Джон Боумонт Изкачване по река Деруент, вливаща се в залива Шарк (в югоизточната част на острова) до езерото Грейт Лейк (най-голямо на острова) и откриване обширното вътрешно плато с пресичащите го от север на юг леви притоци на Деруент – реките Шенон, Оуз и Ди Тасмания
1817 – 1818 Джон Оксли, Хамилтън Хюм, Джордж Уилям Еванс, Алън Кънингам (ботаник), Джеймс Хобс Пресичане на Сините планини, достигане до Лаклан и проследяване на цялото течение на река Макуори, вливаща се блато на 30°30′ ю. ш. 147°30′ и. д. / 30.5° ю. ш. 147.5° и. д. (1817). Ново спускане по Макуори, достигане до блатото, продължаване на изток по нея, откриване на река Касълрей (десен приток на Макуори), преминаване през хребета Арбатнот, откриване на изток от него равнината Ливърпул и река Намои, течаща през нея на запад, продължаване на изток, пресичане на Сините планини и достигане до Тихия океан при залива Порт Макуори(31° 26` ю.ш.) Нов Южен Уелс
1817 – 1822 Филип Паркър Кинг, Джон Оксли, Алън Кънингам (ботаник) Изследване и топографско картиране на североизточните, северните, северозападните и западните брегове на Австралия: Североизточните – от залива Харви (24º 50` ю.ш.) до Торесовия проток. Северните – от о-вите Уесъл (136º 30` и.д.) до п-ов Земя Дампир (122º 50` и.д.), където открива о-вите Гоулбърн (11°35′ ю. ш. 133°25′ и. д. / 11.583333° ю. ш. 133.416667° и. д.), залива Ван Димен (вторично, 18°40′ ю. ш. 132°00′ и. д. / 18.666667° ю. ш. 132° и. д.), п-ов Коберг (11°20′ ю. ш. 132°20′ и. д. / 11.333333° ю. ш. 132.333333° и. д.), островите Мелвил (вторично, 11°30′ ю. ш. 131°00′ и. д. / 11.5° ю. ш. 131° и. д.), Батърст (11°35′ ю. ш. 130°25′ и. д. / 11.583333° ю. ш. 130.416667° и. д.) и Крокер (11°15′ ю. ш. 132°35′ и. д. / 11.25° ю. ш. 132.583333° и. д.) и протоците Дъндас (вторично) и Кларенс, отделящи тези острови от континента и залива Порт Дарвин (12°30′ ю. ш. 130°49′ и. д. / 12.5° ю. ш. 130.816667° и. д.). Северозападните – от залива Жозеф Бонапарт до п-ов Дампир Ленд, където открива заливите Кембридж (14°52′ ю. ш. 128°15′ и. д. / 14.866667° ю. ш. 128.25° и. д.), Адмиралтейство (14°21′ ю. ш. 125°51′ и. д. / 14.35° ю. ш. 125.85° и. д.), Брансуик, Йорк (15°02′ ю. ш. 125°15′ и. д. / 15.033333° ю. ш. 125.25° и. д.), Колие (16°10′ ю. ш. 124°15′ и. д. / 16.166667° ю. ш. 124.25° и. д.), Кинг (Кинг Саунд, 16°50′ ю. ш. 123°23′ и. д. / 16.833333° ю. ш. 123.383333° и. д.). Западните – на юг до нос Лиуин (34º 22` ю.ш.), в т.ч. залива Ексмут (22°10′ ю. ш. 114°17′ и. д. / 22.166667° ю. ш. 114.283333° и. д.) Куинсланд, Северна територия, Западна Австралия
1822 Хамилтън Хюм Изследване и топографско картиране на южното крайбрежие на Нов Южен Уелс Нов Южен Уелс
1822 – 1824 Алън Кънингам (ботаник) Експедиция на запад от Сините планини (1822 – 1823). Откриване и преминава през прохода Пандора в хребета Ливърпул и откриване на река Баруон (1823). Ботанически изследвания в района на днешната столица Канбера (1824) Нов Южен Уелс
1823 Джон Оксли, Джордж Уилям Еванс Изследване на западното крайбрежие на Тасмания и вторично откриване на залива Макуори (42°19′ ю. ш. 145°22′ и. д. / 42.316667° ю. ш. 145.366667° и. д.) Тасмания
1824 Джеймс Хобс Пълна обиколка с лодка на остров Тасмания и откриване на западното крайбрежие устието на река Паймен, а край залива Макуори (42°19′ ю. ш. 145°22′ и. д. / 42.316667° ю. ш. 145.366667° и. д.) – хребета Агилар Тасмания
1824 – 1825 Хамилтън Хюм, Уилям Ховел Първо пресичане на Югоизточна Австралия. Тръгване от езерото Джордж (35°06′ ю. ш. 149°25′ и. д. / 35.1° ю. ш. 149.416667° и. д.) на югозапад, пресичане на река Марамбиджи, откриване на най-голямата река на АвстралияМъри и левите ѝ притоци Оуенс и Гоулбърн, продължаване на югозапад, откриване на Австралийските Алпи, в т.ч. хребета Хюм, пресичане на западната им ниска част, достигане до залива Порт Филип (38°05′ ю. ш. 144°50′ и. д. / 38.083333° ю. ш. 144.833333° и. д.) и завръщане обратно по същия път Нов Южен Уелс, Виктория
1825 Едмънд Локир Изследване на цялото течението на река Бризбейн и откриване на големи залежи на въглища Куинсланд
1826 Александър Голди Откриване на реките Дак и Артур в северозападната част на Тасмания Тасмания
1826 Йорген Йоргенсон Пресичане на Тасмания от югоизток на северозапад и откриване на езерото Сент Клер (42°04′ ю. ш. 146°10′ и. д. / 42.066667° ю. ш. 146.166667° и. д., на югозапад от езерото Грейт Лейк) Тасмания
1826 – 1827 Едмънд Локир Основаване на град Олбъни в Западна Австралия, на брега на залива Кинг Джордж (35°03′ ю. ш. 117°58′ и. д. / 35.05° ю. ш. 117.966667° и. д.) и откриване на река Калган, вливаща се в залива от север Западна Австралия
1827 Алън Кънингам (ботаник) Изследване районите на север от хребета Ливърпул и откриване на реките Гуайдир и Макинтайр (притоци на Дарлинг) и Дюмареск (десен приток на Макинтайр) и равнината Дарлинг-Даунс, ограничена на север от река Кондамайн Нов Южен Уелс, Куинсланд
1827 – 1829 Хенри Хейлър Изкачване по река Артур, в северозападната част на Тасмания и на изток от нея откриване и изследване на планински хребет с височина 1559 м. Изследване на северния бряг на острова и откриване на плодородната равнина Мидълсекс (1827). Изследване басейна на река Паймен (в западната част на острова), откриване на хребетите Блок и Чартър (в централната част на острова) и топографско картиране горните притоци на Паймен – реките Макинтош и Мърчисън Тасмания
1828 Джон Уейкфийлд Откриване на планината Стърлинг (1109 м), най-високата част на Югозападна Австралия Западна Австралия
1828 – 1830 Чарлз Стърт, Хамилтън Хюм Пресичане на Големия Вододелен хребет, спуска се по река Макуори (ляв приток на Дарлинг), откриване на река Боган (ляв приток на Дарлинг), спускане по нея и откриване на река Дарлинг (десен приток на Мъри) (1828 – 1829). Пресичане на Големия Вододелен хребет на югозапад от Сидни, откриване на река Марамбиджи и спускане по нея до река Мъри (открита вторично от него). Продължаване надолу по Мъри, откриване устието на река Дарлинг (37°07′ ю. ш. 141°54′ и. д. / 37.116667° ю. ш. 141.9° и. д.) и спускане до устието на Мъри в езерото Александрина (1829 – 1930) Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия
1829 Уилям Престън Изследване крайбрежието на залива Географ (33°34′ ю. ш. 115°14′ и. д. / 33.566667° ю. ш. 115.233333° и. д.) в Югозападна Австралия и откриване реките Престън и Коли, вливащи се в него Западна Австралия
1829 Алън Кънингам (ботаник) Изследване на целия басейн на река Бризбейн Куинсланд
1830 – 1835 Джордж Франклънд Мащабни тригонометрични измервания на остров Тасмания и топографски заснемания на големи части от острова. Установяване, че река Дъруент изтича от езерото Сент Клер и детайлно картиране басейните на реките Гордън, Дъруент и Юо в югозападната част на острова и откриване на хребета Франклънд Тасмания
1831 – 1832 Томас Мичъл Откриване горното течение на река Дарлинг и десните и ̀ притоци – реките Балон и Уоррего Куинсланд
30-те години на XIX в. Джон Септимус Ро (1797 – 1878) Изследване на крайната югозападна част на Австралия и откриване на солените блата Браун на изток от изворите на река Ейвън Западна Австралия
1833 – 1837 Франсис Прайс Блекууд Хидрографски изследвания и топографско картиране на североизточните брегове на Австралия Куинсланд
1835 – 1836 Томас Мичъл Първо плаване надолу по река Дарлинг и доказване, че е десен приток на река Мъри (1835). Спускане по река Лаклан (десен приток на Марамбиджи) и по Марамбиджи до Мъри и по последната до устието на Дарлинг. Изследване и картиране на долното и средното течение на Дарлинг. Изкачване по Мъри и по левия ѝ приток река Лодон, достигане до западните разклонения на Австралийските Алпи и откриване на реките Уимер (течаща на северозапад и вливаща се в езерото Хайндмарш на 36°04′ ю. ш. 141°55′ и. д. / 36.066667° ю. ш. 141.916667° и. д.) и Гленелг и спускане по последната до Индийския океан (залива Портлънд, 38°20′ ю. ш. 141°45′ и. д. / 38.333333° ю. ш. 141.75° и. д.) Нов Южен Уелс, Виктория
1837 – 1839 Джордж Грей Изследване на залива Колиер (16°20′ ю. ш. 124°20′ и. д. / 16.333333° ю. ш. 124.333333° и. д.) и вторично откриване на вливащата се в него река Гленелг (1837 – 1838). Откриване на река Гаскойн, вливаща се на 25º ю.ш. в залива Шарк (Западна Австралия), поход по брега на юг и до Пърт и откриване на реките Мърчисън (27º 30` ю.ш.), Гриноу (28º 40` ю.ш.) и Ъруин (29º ю.ш.) и хребета Виктория Западна Австралия
1837 – 1843 Джон Стоукс, Джон Клемънтс Уикъм Детайлно топографско картиране на северозападното и северно крайбрежие на Австралия, вкючително устията на реките Фицрой, Виктория, Аделейд, Флиндърс, а също долините на някои от тях. (Изследване на залива Кинг на северозападното крайбрежие, откриване устието на река Фицрой, вливаща се в него и дооткриване на залива Порт Дарвин (12°29′ ю. ш. 130°49′ и. д. / 12.483333° ю. ш. 130.816667° и. д.). Откриване на залива Куинс Чанъл (14°55′ ю. ш. 129°30′ и. д. / 14.916667° ю. ш. 129.5° и. д.) и естуарите на реките Виктория и Фицморис, вливащи се в залива залива – 1839 (Джон Клемънтс Уикъм). Откриване на река Алберта, вливаща се в залива Карпентария (1841) Западна Австралия, Северна територия, Куинсланд
1838 Чарлз Стърт Топографско картиране на река Мъри от устието на левия ѝ приток река Мита-Мита до устието на река Марамбиджи Нов Южен Уелс, Виктория
1839 Едуард Еър Откриване на река Броутън, вливаща се в залива Спенсър, на север от нея невисокия хребет Флиндърс и на запад от него езерото Торънс. Изследване на крайбрежието на п-ов Еър до залива Стрики Бей (32°36′ ю. ш. 134°08′ и. д. / 32.6° ю. ш. 134.133333° и. д.) и откриване на хребета Голер в северната част на полуострова Южна Австралия
1840 – 1842 Павел Стшелецки Изследване на най-горното течение на река Марамбиджи, изкачване до изворите ѝ и откриване и изкачване на най-високата точка на Австралия – връх Косцюшко (2228 м). Изследване на централната част на Австралийските Алпи и полупланинската област Гипслънд (1840). Геоложки изследвания на остров Тасмания (1840 – 1842) Нов Южен Уелс, Виктория, Тасмания
1841 Едуард Еър Пресичане пеша на Южна Австралия от залива Фаулърс Бей (31°59′ ю. ш. 132°28′ и. д. / 31.983333° ю. ш. 132.466667° и. д.) до залива Кинг Джордж (35°01′ ю. ш. 118°06′ и. д. / 35.016667° ю. ш. 118.1° и. д.) и откриване на равнината Наларбор Южна Австралия, Западна Австралия
1842 Франсис Прайс Блекууд Хидрографски изследвания между Австралия и Големия Бариерен риф. Картиране на най-безопасните протоци в Големия Бариерен риф, откриване на широкия проток Каприкорн (152º 30` и.д.) и ограждащите го рифове, в т.ч. о-вите Каприкорн 23°40′ ю. ш. 152°14′ и. д. / 23.666667° ю. ш. 152.233333° и. д. и рифовете Суейн (22°05′ ю. ш. 152°15′ и. д. / 22.083333° ю. ш. 152.25° и. д.) и откриване на вътрешната (източна) линия рифовете на протежение от 900 km Куинсланд
1843 Едуард Фроум Откриване на соленото езеро Фроум 30°49′ ю. ш. 139°48′ и. д. / 30.816667° ю. ш. 139.8° и. д., на изток от хребета Флиндърс Южна Австралия
1844 – 1845 Лудвиг Лейхард Първо пресичане на Североизточна Австралия. Откриване на реките Доусън и Маккензи (съставящи река Фицрой), Айзък (ляв приток на Макензи), Комет (десен приток на Макензи), Сатор (десен приток на Бьордекин) и Бьордекин, стичащи се от Големия Вододелен хребет в Тихия океан. Откриване на хребетите Експедишън и Пик и вододелното плато Атертън и на него – горното течение на река Линд (ляв приток на Мичъл, вливаща се в залива Карпентария). Пресичане на новооткритите реки Гилбърт, Флиндърс, Лейхард, Уинтворт, Калверт, Макартур и Ропер, вливащи се в залива Карпентария, пресичане на п-ов Арнхемлънд и достигане до залива Ван Димен Куинсланд, Северна територия
1844 – 1846 Чарлз Стърт, Джон Макдоуъл Стюарт Първо пътешествие в Централна Австралия. Откриване на южната част на хребета Грей, оазиса Роки Глен, пресъхващите реки Стшелецки крийк и Купърс крийк, каменната пустиня Стърт и пустинята Симпсън Южна Австралия, Нов Южен Уелс, Северна територия
1845 – 1846 Томас Мичъл, Едмънд Кенеди Откриване на река Мараноа (десен проток на Балон, от басейна на Дарлинг) и тучни пасища в долината ѝ, река Ногоа (една от съставящите на Фицрой) и горното течение на река Барку (лява съставяща на Купърс Крийк) Куинсланд
1846 Чарлз Огъстъс Грегъри, Франсис Томас Грегъри Изследване на част от западното крайбрежие на Австралия, северно от град Пърт Западна Австралия
1847 – 1848 Едмънд Кенеди Откриване на средното и долно течение на река Барку (лява съставяща на Купърс Крийк) (1847 – 1848). Топографско заснемане и описание на източния бряг на п-ов Кейп Йорк (1848) Куинсланд
1848 Чарлз Огъстъс Грегъри Вторично откриване на река Мърчисън, достигане на север до залива Шарк (25º 35` ю.ш.) и констатиране наличието на добри пасища в тези райони Западна Австралия
1848 Франсис Томас Грегъри Откриване на езерото Мур (29°50′ ю. ш. 117°30′ и. д. / 29.833333° ю. ш. 117.5° и. д.) Западна Австралия
1848 Джон Септимус Ро Изследване на южното крайбрежие на Западна Австралия и хребета Ръсел (128 – 129° и.д.) Западна Австралия
1854 Робърт Остин (1825 – 1905) Откриване на езерото Остин (27°35′ ю. ш. 117°50′ и. д. / 27.583333° ю. ш. 117.833333° и. д.) и хребета Магнит на югоизток от него Западна Австралия
1855 – 1856 Чарлз Огъстъс Грегъри Първо пресичане на Австралия от запад на изток в северната ѝ част от залива Куинс Чанъл на Тиморско море до залива Порт Къртис (23º 27` ю.ш.) на Коралово море и откриване изворите на река Стърт Крийк Северна територия, Куинсланд
1856 – 1858 Питър Уорбъртън Изследване района на залива Спенсър и езерата Торънс и Еър Южна Австралия
1857 – 1858 Франсис Томас Грегъри Изследване и топографско картиране на горното течение на река Мърчисън (1857). Изследване на река Гаскойн и откриване на планината Огъстъс Западна Австралия
1857 – 1858 Чарлз Огъстъс Грегъри Второ пресичане на Австралия от североизток на югозапад, от Бризбейн по долините на реките Купър Крийк и Стшелецки Крийк и хребета Флиндърс до Аделаида Куинсланд, Южна Австралия
1858 Уилям Бебидж Окончателно откриване на езерото Еър Южна Австралия
1858 – 1859 Джон Макдоуъл Стюарт Обикаляне на езерото Торънс и картиране на разположеното на югозапад от него езеро Гарднър Южна Австралия
1859 Уилям Ландсбъро, Натаниел Бюканан Изследване басейна на река Фицрой в щата Куинсланд Куинсланд
1860 – 1861 Робърт О'Хара Бърк Първо пресичане на Австралия в меридионално направление от Аделаида до залива Карпентария и изследване пустините на Централна Австралия Куинсланд, Южна Австралия
1860 – 1862 Джон Макдоуъл Стюарт Три експедиции с цел пресичане от юг на север на Австралия: 1-ва 1860 – откриване на паралелно простиращият се хребет Макдонълд, на север от него – хребета Стюарт Блаф, а още по-на север от него малките хребети Дейвънпорт и Мърчисън и достигане до езерото Уудс (17°50′ ю. ш. 133°30′ и. д. / 17.833333° ю. ш. 133.5° и. д.); 2-ра 1860 – 1861 – Достигане до река Нюкасъл Крийк, вливаща се от север в езерото Уудс; 3-та 1861 – 1862 – пресичане на Австралия от Аделаида до залива Ван Димен и откриване на река Бьорден Крийк (десен приток на Ропер), а на север от Ропер – река Аделейд Южна Австралия, Северна територия
1860 – 1867 Чарлз Гулд Откриване на север от залива Макуори (на западното крайбрежие) на висок хребет с върхове Маунт Лайел, Седжуик и Джакс и високопланинската долина на река Линда и извършване на мащабни геоложки изследвания и съставяне на първата достоверна геоложка карта на острова Тасмания
1861 Уилям Ландсбъро Откриване на платото Баркли и възвишението Селуин, проследяване на североизточните им склонове до Големия Вододелен хребет и откриване и картиране на цялото течение на течащата на югозапад река Томпсън от басейна на река Купър Крийк Северна територия, Куинсланд
1861 Алфред Уилям Хауит (1830 – 1908) Изследване и топографско картиране на долното течение на река Купър Крийк Куинсланд, Южна Австралия
1861 Франсис Томас Грегъри Откриване на реките Ашбертон, Фортескю, Де-Грей и Оковер и простиращият се на юг от Фортескю хребет Хамърсли Западна Австралия
1861 Ърнест Джайлс Изследване и топографски картирания в долината на река Дарлинг Нов Южен Уелс
1861 – 1862 Джон Маккинли Пресичане на Австралия от юг на север (от Аделаида до залива Карпентария), а след това на изток до Тихия океан при Порт Денисън. Откриване на река Дайамантина от басейна на езерото Еър Южна Австралия, Куинсланд
1864 – 1865 Джон Джардин Откриване на реките Мичъл, Колмен, Холройд и Арчър, вливащи се от изток в залива Карпентария Куинсланд
1866 Питър Уорбъртън Изследване на районите северно от езерото Еър и открива река Уорбъртън, „вливаща се“ от север в езерото Южна Австралия
1866 – 1868 Джордж Нерс Провеждане на обширни хидрографски изследвания по източното крайбрежие на Австралия Куинсланд, Нов Южен Уелс
края на 60-те години на XIX в. Уилям Хан (1837 – 1889) Изследване на югоизточните брегове ва залива Карпентария, в т.ч. долините на реките Лейхард, Линд и Джилбърт и откриване на златни находища в долината на река Палмер Куинсланд
1869 – 1871 Джон Форест, Александър Форест Откриване на солените езера Монгър (29°30′ ю. ш. 116°50′ и. д. / 29.5° ю. ш. 116.833333° и. д.), Барли (29°15′ ю. ш. 119°30′ и. д. / 29.25° ю. ш. 119.5° и. д.) и Солт Лейк (28°30′ ю. ш. 120°00′ и. д. / 28.5° ю. ш. 120° и. д.) (1869). Инструментална топографска снимка по южното крайбрежие на Австралия от Пърт до Аделаида (1870 – 1871) Западна Австралия, Южна Австралия
1871 Александър Форест Топографски картирания в Югозападна Австралия, на изток от Пърт Западна Австралия
1872 – 1873 Ърнест Джайлс, Уилям Гоус Навлизане в пустинята Гибсън от изток, изследване на горното течение на река Финке, откриване на езерото Амадеус (24°50′ ю. ш. 130°45′ и. д. / 24.833333° ю. ш. 130.75° и. д.) и на североизток от него хребета Джордж Джайлс Северна територия, Западна Австралия
1873 Уилям Гоус Изследване на източната част на пустинята Гибсън и района между хребетите Мъсгрейв и Макдоналд в Централна Австралия Северна територия, Западна Австралия
1873 – 1874 Питър Уорбъртън Първо пресичане на Голямата пясъчна пустиня от изток на запад, от Алис Спрингс, през долното течение на река Стърт Крийк (20º ю.ш.) и горното течение на река Де-Грей и достигане до Индийския океан на 20º 30` ю.ш. (зал. Никол) Северна територия, Западна Австралия
1874 Джон Форест, Александър Форест Първо пресичане на Западна Австралия от запад на изток – от Джералдтън (28°45′ ю. ш. 114°30′ и. д. / 28.75° ю. ш. 114.5° и. д.), изкачване по река Мърчисън, навлизане в полупустинните области на Западна Австралия между 24 – 27º ю.ш., пресичане на пустинната област между пустините Гибсън и Голямата пустиня Виктория, достигане до планината Мъсгрейв и по долината на река Алберга спускане до трансавстралийския телеграф (станция Пик, 26º ю.ш.) Западна Австралия, Северна територия, Южна Австралия
1874 Ърнест Джайлс, Уилям Гоус, Алфред Гибсън Вторично откриване на хребета Мъсгрейв, западната му част хребета Петерман (на югозапад от езерото Амадеус) и изследване на пустинята Гибсън Западна Австралия, Северна територия, Южна Австралия
1875 – 1876 Ърнест Джайлс Двойно пресичане на Западна Австралия от трансавстралийския телеграф до Индийския океан и обратно. Тръгване от Порт Огъстъс, на брега на залива Спенсър, преминаване покрай езерата Торънс и Джайлс, достигане до хребета Мъсгрейв, завиване на запад, изследване и пресичане на Голямата пустиня Виктория от изток на запад до Индийския океан (1875). Тръгване на север до горното течение на река Ашбертън и след това на изток през пустинята Гибсън до трансавстралийския телеграф при станция Алис Спрингс (1876) Западна Австралия, Северна територия, Южна Австралия
1878 Томас Мур Откриване на езерото Маргарет (42°00′ ю. ш. 145°32′ и. д. / 42° ю. ш. 145.533333° и. д.) на остров Тасмания Тасмания
1878 Ърнест Фавенк Пресичане на Северна Австралия от югоизток на северозапад, от град Барколдайн (23°30′ ю. ш. 145°15′ и. д. / 23.5° ю. ш. 145.25° и. д.), през платото Баркли, станция Дейли Уотърс на трансавстралийския телеграф до град Даруин Северна територия, Куинсланд
1879 Александър Форест Пресичане на Северозападна Австралия от устието на река Де Грей (20°00′ ю. ш. 119°00′ и. д. / 20° ю. ш. 119° и. д.) до трансавстралийския телеграф (град Дейли Уотърс). Изследване на горните течения на реките Фицрой, Орд и Виктория, откриване на хребета Кинг Леополд, а на изток от него изследване на равнината Никълсън Западна Австралия, Северна територия
1885 – 1886 Дейвид Лидзи Изследване района на хребета Макдонълд и проследява и топографско картиране течението на пресъхващата река Финке Южна Австралия, Северна територия
1891 – 1892 Дейвид Линдзи, Лорънс Уелс Изследване и топографско картиране на над 206 000 km2 площ от Западна Австралия, в т.ч. части от пустинята Гибсън и Голямата пустиня Виктория Западна Австралия
1891 – 1892 Ернст Тапенбек Изследване и топографско картиране на Голямата пустиня Виктория (300 хил. км2) Западна Австралия, Южна Австралия
1894 Дейвид Карнеги Изследване на районите на изток, североизток и север от Каргоорли и откриване на големи находища на злато в района Западна Австралия
1896 С. Хюбе Пресичане на Южна и Западна Австралия от Уднадата (27°36′ ю. ш. 135°27′ и. д. / 27.6° ю. ш. 135.45° и. д.) до Маунт Магнет (28°04′ ю. ш. 117°51′ и. д. / 28.066667° ю. ш. 117.85° и. д.) и изследване южните части на хребетите Мъсгрейв и Петерман Южна Австралия, Западна Австралия
1896 – 1897 Дейвид Карнеги Експедиция от Кулгарди на север, пресичане на Голямата пясъчна пустиня от Дойлс Уелс до река Стърт Крийк, тръгване обратно, минаване покрай езерото Макдонълд (23°35′ ю. ш. 128°50′ и. д. / 23.583333° ю. ш. 128.833333° и. д.), достигане до залива Крийк и завръщане в Кулгарди Западна Австралия
1896 – 1897 Лорънс Уелс Изследване и топографски картирания в Голямата пясъчна пустиня между 22 – 26º ю.ш. и 122 – 124º и.д. Западна Австралия
1901 – 1902 Джон Уолтър Грегъри Геоложки изследвания около езерото Еър Южна Австралия
1905 – 1908 Лорънс Уелс Тригонометричните измервания в северозападните части на Северната територия Северна територия
1923 – 1925 Джордж Хуберт Уилкинс Изследване на северните части на Северната територия и близките острови Северна територия
1925 Мичъл Тери (1899 – 1981) Поход от Даруин на югозапад към река Фицрой и топографско картиране на изследваната област Северна територия, Западна Австралия
1926 Доналд Маккей Топографско картиране на районите на изток от пустините Гибсън и Голямата пустиня Виктория, между 25º и 28ºю.ш. Северна територия, Южна Австралия
1928 Мичъл Тери Топографско картиране на огромната падина на пресъхналото солено езеро Уудс (17°50′ ю. ш. 133°30′ и. д. / 17.833333° ю. ш. 133.5° и. д.) Северна територия
1928 Доналд Маккей Топографско картиране на източната част на п-ов Арнхемлънд Северна територия
1929 Сесил Мадиган Аеротопографско заснемане на езерото Еър и част от пустинята Симпсън Северна територия, Южна Австралия
1931, 1933, 1935, 1937 Доналд Маккей Мащабни аеротопографски заснемания в Централна Австралия. Откриване на пресъхващите солени езера Маккей в югоизточната част на Голямата пясъчна пустиня, на 129º и.д. Северна територия, Южна Австралия, Западна Австралия
1937, 1939 – 1940 Сесил Мадиган Топографско картиране на пустинята Симпсън (1937, 1939). Първо пресичане на пустинята с камили от запад на изток в най-широката ѝ част (1939 – 1940) Северна територия, Южна Австралия, Куинсланд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 364 – 376. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2
Т. 3 . Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 255 – 257, 274 – 276, 299, 303 – 306.
Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 285 – 300.
Т. 5 . } Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 110 – 112.