Павел Стшелецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Стшелецки
Paweł Strzelecki
полско-британски пътешественик
Paweł Edmund Strzelecki.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на Полша Полша,
Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област Геология, география
Образование Оксфордски университет
Семейство
Баща Франчишек Стшелецки
Майка Анна Рачинска
Павел Стшелецки в Общомедия

Сър Павел Едмунд Стшелѐцки, герб Окша (на полски: Paweł Edmund Strzelecki; на английски: Paul Edmund de Strzelecki) е полски и британски пътешественик, географ и геолог.

Ранни години (1797 – 1834)[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Окша"

Роден е на 20 юли 1797 година в имение в Глушина, днес част от град Познан, в шляхтишкото семейство на Анна (с моминско име Рачинска) и Франчишек Стшелецки.[1] По това време Познан и района му са в пределите на Прусия и Стшелецки се ражда с пруско поданство. Завършва училище във Варшава, но така и не получава висше образование. През 1816 г. извършва първия си поход във Високите Татри. През 1818 г. постъпва в пруската армия, но скоро я напуска защото не понася изключително суровата дисциплина.

Докато е в армията Стшелецки се запознава с 15-годишната дъщеря на командващия полковник на полка и двамата решават да избягат. Заговорът им е разкрит и Стшелецки е принуден да напусне Познан. Заминава за Италия, където изучава езика и геология. Там се запознава с княз Франчишек Сапега, участник във въстанието на Тадеуш Косцюшко, който му предлага да стане управител на имението му в Полша и Стшелецки се съгласява. След смъртта на Сапега, неговият син не се спогажда с новия управител и през 1829 г. Стшелецки напуска и заминава за Великобритания.

В периода 1829 – 1834 г. Стшелецки посещава университетите в Хайделберг, Оксфорд и Единбург, и активно изучава география и геология.

Експедиционна дейност (1834 – 1842)[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествия в Америка (1834 – 1837)[редактиране | редактиране на кода]

През 1834 – 1835 г. пътешества в Канада, САЩ, Мексико и Куба, и както много други по това време изследователи, за да си набира средства за своите пътешествия, продава на западноевропейските музеи геоложки и растителни колекции и различни „екзотични“ предмети.

През 1836 – 1837 г. пътешества в Югоизточна Бразилия, Уругвай, Аржентина, Средно Чили, в крайбрежните райони на Северно Чили, Перу, Еквадор, Коста Рика, Салвадор и южните, югозападните и накрая северозападните части на Мексико.

Пътешествия по Океания (1838 – 1839 ) и Австралия (1839 – 1843)[редактиране | редактиране на кода]

През 1838 г. на британския кораб „Флай“ от Валпарайсо Стшелецки се отправя на пътешествие по Тихия океан. Посещава Маркизките и Хавайските острови, като се изкачва на вулканите Килауеа и Мауна Лоа. По молба на краля на остров Таити Помаре IV три месеца пребивава на острова. През февруари 1839 г. на френския кораб „Жюстин“ напуска Таити и се отправя към Австралия.

След пристигането си в Австралия през април 1839 г., Стшелецки започва геоложки изследвания в югоизточната част на континента, които продължават четири години. За това време той обхожда голяма част от континента и остров Тасмания. По време на изследванията си открива находища на злато в района на Батърст (Нов Южен Уелс), но по молба на губернатора Джордж Гипс запазва в тайна откритието си, за да не се допуснат вълнения сред каторжниците.

През 1840 г. изследва Югоизточна Австралия, по точно Австралийските Алпи. В началото на годината тръгва от Сидни на югозапад, пресича Големия Вододелен хребет и достига до горното течение на река Марамбиджи, като се изкачва до изворите ѝ. На 15 февруари открива и се изкачва на най-високата точка на Австралия – връх Косцюшко (2228 м). Изследва централната част на Австралийските Алпи, а след това полупланинската област Гипслънд и ѝ предсказва бъдещо селскостопанско развитие. На 12 май достига до залива Уестърн Порт (на изток от Мелбърн), а след две недели до Мелбърн.

От юни 1840 до ноември 1842 г. изследва остров Тасмания, като става първия геолог посетил острова.

През 1843 г. Стшелецки напуска Австралия и в резултат на своите четиригодишни скитания през 1845 г. написва и издава книгата „Physical description of New South Wales and van Diemen's land“ (1845) (в превод „Физическо описание на Нов Южен Уелс и Вандименова Земя“), за която е удостоен със златен медал от Кралското географско дружество в Лондон. Същата година става британски гражданин.

Следващи години (1843 – 1873)[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 40-те години на XIX в. в Ирландия настава масов глад. През януари 1847 г. Стшелецки като британски поданик е назначен за агент по разпределението на продоволствията за бедстващите ирландски граждани. Той работи самоотвержено, даже и когато през април заболява от коремен тиф. През същата година е повишен в длъжността комисар в Дъблин. За заслугите си в борбата с глада на Стшелецки му е присъдено рицарско звание.

По време на Кримската война (1853 – 1856) участва в дейността но комитета основан от Флоранс Найтингейл, а след войната посещава Крим с дипломатическа цел. В последните години от живота си Стшелецки е удостоен с множество награди: става член на Кралското географско дружество (1853), Лондонското кралско дружество (1853), защитава докторска степен по гражданско право в Оксфордския университет (1860), награден с ордените Свети Михаил и Свети Георги (1869).

Умира в Лондон на 6 октомври 1873 година.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]