Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.)
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1801 – 1818 Ханс Якоб Шеел, Ханс Фрисак (1773 – 1834) Топографски дейности в Исландия. Картиране на п-ов Снайфедлснес с ледника Снайфедлсйокудъл Исландия
нач. на XIX в. Карл Раумер (1783 – 1865) Геоложки изследвания в Долна Силезия, Судетите и Рудните планини Германия, Чехия
нач. на XIX в. Йохан Карл Фрайслебен (1774 – 1846) Физикогеографски изследвания на Тюрингския Лес и хълмистата местност на север от планината до 51º с.ш. Германия
1803 – 1804 Василий Михайлович Севергин (1765 – 1826) 1803: Минераложки изследвания в Прибалтика, в т.ч. възвишението Отепя (на югозапад от Чудското езеро) и Видземското възвишение (покрай левия бряг на река Гауя). От устието на Гауя предвижване на юг по 24ºи.д., пресичане на Балтийското възвишение и достигане до река Западен Буг (десен приток на Висла). Откриване на Новогрудското възвишение, а на североизток от него, в горните басейни на реките Птич и Свислоч – Минското възвишение.
1804: Минераложки изследвания във Финландия
Естония, Латвия, Литва, Белорус
1805 Николай Озерецковски Физикогеографски изследвания на езерото Илмен Русия
1806 – 1807 Кристиан Леополд фон Бух Установяване геоложския строеж на Феноскандия. Изследване на областта Гудбрандсдал (долината на река Логан), платото Доврефел, областта Нурлан, Лофотенските о-ви, островите Хинньо и Сеня, района на нос Нордкап, Порсангер фиорд и пресичане на Лапландия от север на юг до Ботническия залив Норвегия, Швеция
1808 – 1812 Жан дьо Шарпантие Детайлни геоложки изследвания в Пиренеите и в горните течения на всички реки извиращи от планината Франция, Испания
1809 Василий Михайлович Севергин Минераложки изследвания по цялото крайбрежие на Финския залив Естония, Русия, Финландия
1809 Ханс Фрисак Изследване на ледника Драунгайокудъл в най-северозападната част на Исландия Исландия
1810 – 1815 Карл Раумер Геоложки изследвания в долния басейн на Рейн и „откриване“ на Рейнските Сланцеви планини Германия
1810 – 1816 Евграф Петрович Ковалевски (1790 – 1867) Откриване и изследване на Донецкия кряж Украйна
1810 – 1817 Уилям Скорсби Картира западните и северните брегове на на двата големи острова в архипелага Шпицберген и слагане началото на всестранното му научно изследване. Достигане до 81º 40` с.ш., рекорд за времето си за свободно плаване на север. Извършване на метеорологични, хидрографски и магнитни изследвания Норвегия
1811 Томас Уебстър (1773 – 1844) Геоложки изследвани по южното крайбрежие на Англия между 1º и 3º з.д. и на остров Уайт Великобритания
1813 О. Олсен Картиране на вулкана Хекла в Исландия и о-вите Вестманаейяр, в т.ч. остров Хеймаей (Шаблон:Coord63) Исландия
1813 Ханс Фрисак Първо изкачване на най-високата точка на Исландия – връх Хванадалсхнукур (2119 м) Исландия
1814 Николай Озерецковски Физикогеографски изследвания в горното течение на Волга и езерото Селигер Русия
1814 – 1815 Ебенезер Хендерсън (1784 – 1858) Двойно пресичане на Исландия от юг на север, изследване на езерото Миватън и северната част на ледника Лаунгийокудъл Исландия
1818 Дейвид Бахан (1780 – 1838) Търсене на северозападния проход и достигане на запад от Шпицберген до 80º 34` с.ш Норвегия
1820 Едуард Фридрих Еверсман Изследване на планината Мугоджари и установяване, че тя е най-южното продължение на Урал Казахстан
1820 Фридрих Хофман Геоложки изследвания в низините на север от 52º 20` с.ш., особено детайлно Люнебургската пустош Германия
1821 – 1822 Иван Никифорович Иванов (1784 – 1847) Хидрографски изследвания и картографски дейности в делтата на река Печора Русия
1821 – 1822 Карл Фридрих Науман Изследване на леденото плато Йостедалсбрее (855 кв.км), най-големия ледник в континентална Европа (на север от Согне фиорд) Норвегия
1821 – 1824 Фьодор Литке, Михаил Андрианович Лаптев Изследване и картиране на западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врата (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.) и протока Маточкин Шар (1823, Михаил Андрианович Лаптев) Русия
20-те – 40-те год. на XIX в. Балтазар Матиас Кейлхау (1797 – 1858) Геоложки изследвания на платата Ютунхеймен, Халлингскарвет на 59º 30` с.ш. и Хамседалсфеллене на 61º с.ш. и няколко масива в района на езерото Лиминген, близо до 65º с.ш. Изследване на остров Западен Шпицберген (в района на Ис фиорд), остров Земя принц Карл и остров Едж (1827 г.) Норвегия
1822 – 1830 Фридрих Хофман Геоложки изследвания във възвишенията между реките Вера (от басейна на Везер) и Заале (ляв приток на Елба) около 51º с.ш.: платото Хайних, Тевтобургския Лес и платото Фине Германия
1824 Григорий Карелин Топографска снимка по маршрута Оренбург – Симбирск – Екатеринбург Русия
1824 Йохан Фридрих Лудвиг Хаусман 1782 – 1859) Геоложки изследвания на планинските масиви в горното течение на река Везер и платото Золинг Германия
1824 – 1829 Иван Никифорович Иванов, Иля Автономович Бережни (1800 – 1839) Хидрографски изследвания и топографски заснемания по източното крайбрежие на Печорско море от Печорския залив до протока Югорски Шар, Карския бряг до 66º и.д. (всъщност целия Югорски п-ов) и остров Вайгач. Изследване на о-вите Гуляеви Кошки, заграждащи от изток Печорския залив, п-ов Руский Заворот (54º и.д.), цялото протежение на Тиманския бряг и северния бряг на п-ов Канин Русия
1825 Фридрих Алберти Геоложки изследвания в Шварцвалд Германия
1825 Кристиан Леополд фон Бух Геоложки изследвания във възвишението Франконски Алб между 11° и 12° и.д. в Германия, на север от горното течение на Дунав Германия
1825 Пиер Арман Дюфренуа (1792 – 1857) Геоложки и физикогеографски изследвания във Вогезите, междуречието на реките Марна и Мозел, Ардените, възвишенията Морван, Кот д`Ор, Лангр, френските части на Юра и Алпите, централната и западната част на Централния Френски масив, Севените, Гатин (южната част на Парижкия басейн), възвишенията в Нормандия и Бретан и низините в долните течения на реките Гарона и Лоара Франция
1825 – 1826 Родерик Мърчисън Геоложки изследвания във възвишенията Норт Даунс и западната част на Саут Даунс и южното крайбрежие на Англия между 1º 30` и 3º з.д. Великобритания
1826 – 1827 Григорий Карелин Мащабно топографско картиране на части от северозападната част на Казахстан, между реките Урал и Волга Казахстан
1827 – 1832 Михаил Рейнеке Картографски и хидрографски дейности по северното крайбрежие на Колския п-ов от Седемте о-ва (68°48′ с. ш. 37°30′ и. д. / 68.8° с. ш. 37.5° и. д.) до залива Свети Нос (68°06′ с. ш. 39°40′ и. д. / 68.1° с. ш. 39.666667° и. д.) и цялото крайбрежие на Бяло море. Изследване на Мурманския бряг, в т.ч. Колския залив (69°09′ с. ш. 33°30′ и. д. / 69.15° с. ш. 33.5° и. д.), остров Килдин (69°20′ с. ш. 34°10′ и. д. / 69.333333° с. ш. 34.166667° и. д.), п-ов Рибачи (69°42′ с. ш. 32°40′ и. д. / 69.7° с. ш. 32.666667° и. д.) и около 300 км от течението на река Тулома до езерото Нотозеро Русия
1827 Уилям Едуард Пари Първия опит да достигне до Северния полюс с шейни-лодки от Шпицберген и достигане до 82º 45` с.ш. Норвегия
1828 Кристиан Леополд фон Бух Геоложки и физикогеографски изследвания по северните склонове на Алпите, пресичани от десните притоци на Дунав Германия
1828 Адолф Теодор Купфер Изследване на северната част на Южен Урал и почти цялата част на Среден Урал и картиране на хребетите Юрма, Уренга, Голям Таганай и Уралтау и Илменските планини Русия
1828 Евграф Петрович Ковалевски Откриване на Донецкия въглищен басейн Украйна
1828 Михаил Павлович Вронченко (1802 – 1855) Триангулачни измервания, астрономически определения на координатите на редица пунктове и топографски картирания в Молдавия и България Молдавия, България
1828 – 1829 Ернест Хофман, Григорий Хелмерсен Изследване на Южен Урал между 51º и 56º с.ш., на протежение около 660 км. Откриване на три меридионално простиращи се хребети: западен – най-висок до 1200 м; среден – Уралтау; източен – на север от Илменските планини, на юг – Джабик-Карагай. Между източния и средния хребет, на 51 – 55º с.ш. е открита плоска равнина. В междуречието на реките Белая (от басейна на Кама) и Сакмара (от басейна на Урал) откриване на друга равнина, а на юг, покрай десния бряг на УралГуберланските планини. Изследване на планината Иремел, хребетите Нари и Зигалга и масива Ямантау Русия
1828 – 1830 Родерик Мърчисън, Чарлз Лайъл Геоложки изследвания във вулканичните региони в Южна Франция, Северна Италия, Тирол и Швейцария Франция, Италия, Швейцария, Австрия
1830 – 1834 Никифор Илич Стражевски Топографско картиране на източния склон на Урал между 60º 40` – 64º 10` с.ш. (около 430 км), в т.ч. горните течения на реките Лозва, Северна Сосва, Вол и др. Русия
нач. на 30-те год. на XIX в. Иван Иванович Шанц (1802 – 1879) Топографско картиране на шхерите покрай югозападното крайбрежие на Финландия, в т.ч. Аландските о-ви Финландия
1831 Александър Борисович Иваницки 1811 – 1872) Изследване на вододела между реките Калмиус и Калчик (приток на Калмиус) и около 100 км от Приазовското възвишение, явяващо се вододел на реките вливащи се в Азовско море и Днепър Украйна
1831 – 1832 Родерик Мърчисън Геоложки изследвания в източните части на Уелс и Камбрийските планини Великобритания
1831 – 1843 Берн Гунлаугсон Първо изследване на релефа на Исландия. 1833 – 1835: Изследване на югозападната част на вътрешното плато и определяне сравнително точното местоположение на върховете на запад и юг от ледника Лаунгийокудъл, в т.ч. Ейрихсийокудъл, Ок, Хльодуфедъл, Блауфедъл и др. 1839: Пресичане на Исландия от югозапад на североизток и първо преминаване през централната част на вътрешното плато и през лавовата пустиня Оудаудахрьойн Исландия
1832 – 1833 Пьотър Пахтусов Изследване и картиране на целия източен бряг на Южния остров на Нова Земя и откриване на редица заливи, носове и острови, в т.ч. заливите Рейнеке (70°36′ с. ш. 56°35′ и. д. / 70.6° с. ш. 56.583333° и. д.), Савин (71°32′ с. ш. 55°45′ и. д. / 71.533333° с. ш. 55.75° и. д.), Литке (72°26′ с. ш. 55°30′ и. д. / 72.433333° с. ш. 55.5° и. д.) и Шуберт (72°44′ с. ш. 55°47′ и. д. / 72.733333° с. ш. 55.783333° и. д.) Русия
1832 – 1865 Гийом Анри Дюфур (1787 – 1875) Топографско заснемане и картиране на цялата територия на Швейцария Швейцария
1834 – 1835 Григорий Хелмерсен Геоложки изследвания в Московския, Донецкия и Домбровския въглищни басейни, солените езера, калните вулкани и нефтените находища на Керченския полуостров, торфените находища в Курляндия, находищата на кафяви въглища в Киевска, Херсонска, Гродненска и привисленските губернии, находищата на железни и медни руди в Подмосковието, Олонецка и Петербургска губернии и находищата на янтар по крайбрежието на Балтийско море и Псковското езеро Русия, Украйна, Белорус, Полша, Естония
1833 – 1841 Андреас Вибе Топографско заснемане и картиране на атлантическите брегове на Норвегия между 59º 10` – 63º 40` с.ш., в т.ч. островите: Кармьо – на запад от Букна фиорд; Стур и Тюснесьо – във входа на Хардангер фиорд; Сотра, Аскьо и Остерьо – около Берген; групата о-ви Сулун (най-голям о.Инре Сулун) – във входа на Согне фиорд; Гурскьо и Харейдлан – на югозапад и запад от Стур фиорд; Смьола, Фрьойя и Хитра – във входа на Тронсхейм фиорд. Между 65º и 69º с.ш. – островите Торгет (65º 25` с.ш.), Вега и Алстен, о-вите Трена (66º 33` с.ш.) и на изток от тях – о-вите Хестманьо. Хидрографски изследвания в протока Вест фиорд, отделящ Лофотенските о-ви от полуострова, някои от Лофотенските о-ви и о-вите Вестеролен, в т.ч. най-големия остров Анньо и остров Хинньо – най-големия по норвежкото крайбрежие Норвегия
1834 Николай Василиевич Широкшин (1809-неизв.) Изследване на югозападното крайбрежие на Колския п-ов. Тръгване от Кандалакша на север към езерото Имандра, изследване на югозападната част на планината Хибини, продължаване на югоизток през езерото Канозеро, достигане до устието на река Варзуга и изследване на западния бряг на Бяло море от Кандалакша на юг до устието на река Кем (65º с.ш.) – около 300 км Русия
1835 Пьотър Пахтусов, Август Циволка Описание на южния бряг на протока Маточкин Шар и изследване и картиране на части от западния и източния бряг на Северния остров на Нова Земя, в т.ч. о-вите Панкратев (76°10′ с. ш. 60°15′ и. д. / 76.166667° с. ш. 60.25° и. д.), о-вите Горбов (75°56′ с. ш. 59°07′ и. д. / 75.933333° с. ш. 59.116667° и. д.), Южните Крестови о-ви (76°02′ с. ш. 59°33′ и. д. / 76.033333° с. ш. 59.55° и. д.) и откриване на о-вите Пахтусов (74°25′ с. ш. 59°18′ и. д. / 74.416667° с. ш. 59.3° и. д.) Русия
1836 Родерик Мърчисън Геоложки изследвания в областите Корнуол и Девън Великобритания
1836 – 1839 Ами Буе, Огюст Викенел Физикогеографски и етнографски изследвания на Балканския п-ов. 1836: Изследване на Рила, долината на река Струма, Пирин, Софийската котловина, Витоша и река Черни Дрин в Македония, изтичаща от Охридското езеро и проследяваване, описание и картиране на редица масиви покрай десния ѝ бряг, в т.ч. Шар планина; 1837: Изследване на северните и южните склонове на Стара планина от Искърския пролом до Черно море, в т.ч. цялото течение на река Камчия и среднито течение на река Тунджа и петкратно пресичане на планината. Изследване на хребета Текирдаг, разположен покрай северния бряг на Мраморно море. Проследяване на цялото течение на река Марица (514 км) и северните и източните склонове на Родопите. Изследване на редица планински масиви покрай десния бряг на река Южна Морава (десен приток на Дунав) и установяване връзката им със Стара планина на изток и с Южните Карпати на север; 1838 – 1839: Картиране на планината Църна гора (на север от Скопие, на 42º с.ш.), откриване извора на река Южна Морава и изследване и картиране на планината Копаоник, разположена покрай десния бряг на река Ибър (от басейна на Морава) на 21º и.д. България, Република Македония, Албания, Сърбия, Турция, Черна гора, Босна и Херцеговина
1836 – 1849 Андре Дюмон (1809 – 1857) Мащабни геоложки изследвания в Белгия Белгия
1837 Карл Ернст фон Баер, Август Циволка Комплексни естественоисторически изследвания на Нова Земя (геоморфология, флора, фауна). Топографско картиране на планинските масиви около протока Маточкин Шар Русия
1837 Александър Шренк Комплексни естественоисторически изследвания по бреговене на Чешкия залив, планината Пай Хой и Полярен Урал Русия
1837 – 1850 Фридрих Август Квенщед (1809 – 1889) Детайлни геоложки изследвания в планината Швабски Алб, разчленена от притоците на реките Некар и Дунав Германия
1838 – 1846 Карл Фридрих Науман Мащабни геоложки изследвания в Рудните планини Германия, Чехия
1839 – 1841 Пьотър Чихачов Геоложки изследвания в Италия и съставяне на геоложка карта на Апенинския п-ов Италия
1839 – 1844 Степан Мойсеев 1839: Изследване на западното крайбрежие на Нова Земя в района на Крестовския залив (74°06′ с. ш. 55°35′ и. д. / 74.1° с. ш. 55.583333° и. д.); 1840 – 1844: Топографско картиране на шхерите покрай бреговете на Финландия и Аландските о-ви Русия, Финландия
1840 Григорий Хелмерсен Изследване геоложкия строеж в райна на горното течение на река Волга от езерото Селигер до 58° с.ш. и извършване на барометрични измервания, в резултат на които „открива“ Валдайските възвишения. Съставяне на първата геоложка карта на Европейска Русия (1841) Русия
1840 Александър Мидендорф Пресичане на Колския п-ов от селището Кола в северната част до град Кандалакша, изследване и картиране на цялото течение на река Кола и извора ѝ – езерото Имандра и провеждане на геодезически измервания Русия
1840 – 1841 Родерик Мърчисън, Александър Кейзерлинг Провеждане на полеви геоложки изследвания в Европейска Русия Русия
40-те год. на XIX в. Габриел Огюст Добре (1814 – 1896) Изследване на геоложкия строеж на Елзас – източните склонове на Вогезите и долината на Рейн между 47º 30` и 48º с.ш. Франция, Германия
40-те – 80-те год. на XIX в. Ернст фон Дехен Геоложки и физикогеографски изследвания в планината Зауерланд (на левия бряг на река Рур), масивите Вестервалд, Хунсрюк и Таунус и в планината Хард (северната част на Вогезите), на левия бряг на Рейн. Изработване на подробна геоложка карта на Рейнска Прусия и Вестфалия в М 1:80000, върху 35 картни листа и с обяснителен текст Германия
1842 Николай Християнович Ахте (1816 – 1867) Топографско картиране на части от Южен Урал Русия
1843 Александър Кейзерлинг, Павел Иванович Крузенщерн Физикогеографски изследвания и топографски картирания в басейна на река Печора. Изкачване по река Вичегда до устието на горния ѝ приток река Вол., изследване на Вол, прехвърляне в басейна на Печора (на 62°40′ с. ш. 56°00′ и. д. / 62.666667° с. ш. 56° и. д.), изкачване се по река Илич (десен приток на Печора) до Урал и точно установяване извора на Печора. От устието на Илич спускане по Печора до устието на река Щугор, изследване района на връх Телпосиз (на изток от Щугор), продължаване надолу по Печора до устието ѝ, като по този начин е извършена първата точна топографска снимка на реката. От там продължаване на запад, изследване на Малоземелската тундра и северната част на Тиманския кряж Русия
1843 Родерик Мърчисън Провеждане на полеви геоложки изследвания в Карпатите, Судетите и Чешкия Лес Чехия, Словакия, Полша, Германия
1843 – 1845 Йохан Бларамберг Топографско заснемане и картиране на големи части от Южен Урал Западен Казахстан Русия, Казахстан
1843, 1846, 1852 Павел Ермолаевич Алексеев (1816-неизв.) Изследване и топографско картиране на цялото течение на река Емба и десния ѝ приток река Темир Казахстан
1847 Огюст Викенел (1800 – 1867) Физикогеографски и етнографски изследвания на Родопите и Рила и разделяне на Родопите на три дяла – Западни, Североизточни и Югоизточни. Изследване на Дервентските възвишения, Странджа и Осоговската планина България
1847 – 1848 Ернест Хофман, Никифор Илич Стражевски Физикогеографски изследвания и топографски картирания в Северен и Полярен Урал. 1847: Изкачване по река Печора до устието на левия ѝ приток река Уня, проследяване и картиране на реките Уня, Илич, Щугор и Подчере – десни притоци на Печора и горното течение на Печора. Откриване на редица ниски възвишения (между 61º 10` и 64º с.ш.) с обща дължина около 300 км – Висока Парма, Ъйджит Парма, Овин Парма и др. (Ернест Хофман). Изследване и картиране на Северен Урал между 62° и 64° с.ш. (Никифор Илич Стражевски); 1848: Изкачване по река Войкар (ляв приток на Об) до изворите ѝ, пресичане на Урал по 66º с.ш., завиване на север покрай западните му склонове, откриване на връх Константинов Камен, продължаване на северозапад покрай склоновете на хребета Пай Хой и достигане до протока Югорски Шар. Изследване на североизточните и югозападните склонове на Пай Хой и спускане по реките Воркута и Уса до Печора (Ернест Хофман). Топографско картиране на Полярен Урал между 66º и 65º 30` с.ш. (Никифор Илич Стражевски) Русия
1849 – 1861 Павел Иванович Крузенщерн (1809 – 1881) Шесткратно посещение на Печорския край и извършване на хидрографски и физикогеографски изследвания на реките Индига, вливаща се в Баренцево море, Сула (приток на Печора) и Пеза (приток на Мезен) Русия
1850 Ернест Хофман, Никифор Илич Стражевски Физикогеографски изследвания и топографски картирания в Северен и Полярен Урал. Изкачване по река Колва (десен приток на Вишера, от басейна на Кама) до изворите ѝ, откриване на възвишението Полюдов кряж, преминаване към Печора и по нея, река Щугор и притока ѝ Ъйджит Паток достигане до възвишението Сабля, продължаване на север, откриване на хребетите Западни Саледи и Обеиз (на 65º 30` с.ш.), достигане до река Харута и по нея и по реките Лемва и Уса спускане до Печора и завръщане в Чердин. Изкачване по река Вишера, пресичане на Северен Урал (на 61º 30º с.ш.) от запад на изток, откриване на меридионалния хребет Кваркуш (на 60º 30` с.ш.) и изкачване на връх Денежкин Камен. Картиране на всички по-големи уралски притоци на Печора, нейното горно и средно течение и целия Урал от 60° 31' с.ш. до Карско море и хребета Пай Хой. Съставяне на първата карта на Северен Урал, основана на непосредствените наблюдения на участниците в експедицията и определените от тях 16 астрономически пункта Русия
1852 Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания в Източните Алпи в района на хребета Дахщайн, разположен покрай левия бряг на река Енс (десен приток на Дунав) Австрия
1852 – 1853 Адолф Шлагинтвайт Физикогеографски и геоложки проучвания в Баварските Алпи Германия, Австрия
1853 – 1855 Пьотър Семьонов-Тяншански Провеждане на полеви изследвания по геология и география в Германия, Швейцария, Италия и Франция. Посещение на Южна Италия и изучаване на вулканичните явления и вулканичните породи в околностите на Неапол Германия, Швейцария, Италия, Франция
1853 – 1857 Карл Ернст фон Баер, Пьотър Семьонов-Тяншански, Николай Данилевски Изследване на флората и фауната по северните (между Гурев (Атирау) и устието на река Емба) и западните брегове на Каспийско море, в Прикаспийската низина, долината на река Волга (от Нижни Новгород до Астрахан), Урал, Кумо-Маничката падина и др. Русия
1853 – 1859 Ернест Хофман Мащабни геоложки изследвания в Среден Урал Русия
1854 – 1855 Николай Меглицки Геоложки изследвания в Южен Урал Русия
1856 – 1860 Фердинанд фон Рихтхофен Геоложки изследвания в Тирол, Трансилвания и Северна Унгария Австрия, Румъния, Унгария
1856 – 1868 Вилхелм фон Гюмбел Мащабни геоложки изследвания в Баварските Алпи и планината Баварския Лес Германия
1857 Николай Северцов От Оренбург, изкачване по река Илек (ляв приток на Урал) и по реките Темир и Емба спускане до Каспийско море, изследване северната част на планината Мугоджари и откриване големи находища на нефт в устието на река Емба Казахстан
1858 Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания в Западните Карпати Словакия, Полша
1858 – 1859 Джемс Ламонт (1828 – 1913) Изследване на източния бряг на остров Едж и протока Стур фиорд в архипелага Шпицберген и откриване на протока Джиневра (78°35′ с. ш. 20°30′ и. д. / 78.583333° с. ш. 20.5° и. д.) в северната част на протока Стур фиорд Норвегия
1858 – 1860 Вилхелм Рейс Изследване вулканите на Азорските о-ви Португалия
1858 – 1864 Хайнрих Барт Физикогеографски и етнографски изследвания на Балканския п-ов (в т.ч. територията на днешна България) България
1858 – 1866 Александър Петрович Андреев (1820 – 1833) Подробно картиране на Ладожското езеро (вкл. островите), описание на бреговата линия и островите в него и извършване на дълбочинни измервания Русия
1860 Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания по източните склонове на Чешкия Лес и Шумава до Дунав и на юг до Венецианските Алпи и Предалпи Чехия, Австрия, Италия
1860 – 1861 Капитон Иванович Костенков, Иван Степанович Крижин Топографско картиране на югозападната част на Прикаспийската низина, в т.ч. възвишението Ергени, Сарпинските езера, Черните земи и множество пресни и солени езера северно от река Кума Русия
60-те год. на XIX в. Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания на Апенините от река Рено до залива Таранто Италия
60-те год. на XIX в. Валериан Иванович Мьолер (1840 – 1910) Геоложки изследвания на западните склонове на Южен Урал и оконтуряване на Уфимското плато, разположено между средното течение на река Уфа, левия ѝ приток река Ай и хребета Каратау Италия
1861 Ото Мартин Торел, Адолф Ерик Норденшелд, Карл Хидениус (1834 – 1864) 1. От залива Белсун преминаване на север покрай остров Западен Шпицберген до 80° с.ш., а след това на изток до 17° и.д. Изследване на протока Хинлопен, откриване на Ломе фиорд (на 17º 50` и.д.), изследване на островите Пари и Фипс от о-вите Седем Острова (80°45′ с. ш. 20°50′ и. д. / 80.75° с. ш. 20.833333° и. д.), п-ов Земя Принц Оскар (23º и.д., на северното крайбрежие на остров Североизточна Земя) и на изток от него откриване на Дуве фиорд (80°20′ с. ш. 23°40′ и. д. / 80.333333° с. ш. 23.666667° и. д.) (Ото Мартин Торел и Адолф Ерик Норденшелд). 2. Първо изследване на п-ов Ню Фрислан – крайната северна част на остров Западен Шпицберген, откриване на връх Нютон (1712 м, най-високата точка на целия архипелаг), изследване на северозападното крайбрежие на остров Североизточна Земя от протока Хинлопен до п-ов Лапония (на 20° и.д.), протока Хинлопен и целия Ломе фиорд и откриване по бреговете им няколко ледника (Карл Хидениус) Норвегия
1863 Елинг Карлсен Изследване на протока Хинлопен (79°20′ с. ш. 20°00′ и. д. / 79.333333° с. ш. 20° и. д.), разделящ островите Западен Шпицберген и Североизточна Земя, откриване на островите Рос (80°49′ с. ш. 20°21′ и. д. / 80.816667° с. ш. 20.35° и. д.) и Стурьо (80°08′ с. ш. 27°42′ и. д. / 80.133333° с. ш. 27.7° и. д.), Източното ледено поле (на източното крайбрежие на остров Североизточна Земя) и о-вите Земя Крал Карл (78°55′ с. ш. 28°20′ и. д. / 78.916667° с. ш. 28.333333° и. д.) Норвегия
1864 Николай Барбот дьо Марни Геоложки изследвания в района между горното течение на река Сухона и левите притоци на Волга (западния край на възвишението Северни Ували) и по цялото течение на Сухона Русия
1864 Адолф Ерик Норденшелд Изследване на заливите Ис фиорд (78°20′ с. ш. 15°00′ и. д. / 78.333333° с. ш. 15° и. д.), Белсун (77°45′ с. ш. 15°00′ и. д. / 77.75° с. ш. 15° и. д.) и Хорнсун (76°58′ с. ш. 15°44′ и. д. / 76.966667° с. ш. 15.733333° и. д.), п-ов Земя Сьоркап (в най-южната част на остров Западен Шпицберген) и протока Стур фиорд и вторично откриване на о-вите Земя Крал Карл (78°55′ с. ш. 28°20′ и. д. / 78.916667° с. ш. 28.333333° и. д.) Норвегия
1864 – 1868 Юлиус фон Пайер Топографски заснемания в масивите Адамело и Ортлес в Алпите и съставяне на детайлна топографска карта на изследваните райони в М 1:56000 Италия, Австрия
1867 Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания в Източните Алпи от Венеция до Северен Тирол и в Динарските планини Италия, Австрия, Словения, Хърватия
1867 Гийом Лежан Пресичане на Балканския полуостров от Адриатическо до Черно море и доказване съществуването на планината Средна гора, южно от Стара планина Албания, Република Македония, България
1867 Фредерик Рьонбек Откриване на остров Вилхелм (79°05′ с. ш. 20°30′ и. д. / 79.083333° с. ш. 20.5° и. д.) и о-вите Вайгат (79°20′ с. ш. 19°30′ и. д. / 79.333333° с. ш. 19.5° и. д.) в протока Хинлопен на североизток от остров Западен Шпицберген Норвегия
1868 Адолф Ерик Норденшелд Подробно картиране на Ис фиорд и протока Форлансунет, Вуд фиорд (79°30′ с. ш. 13°45′ и. д. / 79.5° с. ш. 13.75° и. д.) и западното му разклонение Лифде фиорд и Мечия остров Норвегия
1869 Фердинанд фон Хохщетер Физикогеографски и геоложки изследвания по маршрута Цариград, Одрин, Ямбол, Бургас, Казанлък, Калофер и Пловдив, Рила, Струмската долина, Витоша, Трънско, Белград. „Откриване“ на Задбалканските котловини и потвърждаване твърдението на Гийом Лежан за наличието на още една планинска верига южно от Стара планинаСредна гора България, Сърбия
1869 – 1870 Александър Иностранцев 1869: Геоложки изследвания по течението на река Онега и района между Онежкото езеро и Бяло море, между 61 – 64º с.ш. и откриване на възвишението Ветрови Пояс; 1870: Геоложки изследвания в Карелия между 62º 30` и 64º 30` с.ш. Русия
1869 – 1870 Едуард Холм Йоханесен (1844 – 1901) Картиране на част от северните брегове на Нова Земя Русия
1870 Теодор фон Хойглин Физикогеографски изследване и топографско картиране на островите Едж и Баренц в архипелага Шпицберген Норвегия
70-те год. на XIX в. Вилхелм фон Гюмбел Мащабни геоложки изследвания във възвишенията Фихтел, от което извират реките Майн (десен приток на Рейн), Заале и Огрже (леви притоци на Елба) и Наб (ляв приток на Дунав) и Франконски Лес (11º 30` и.д.) Германия
70-те год. на XIX в. Амунд Хелън Геоложки изследвания около езерата в Норвегия и Фарьорските о-ви Норвегия, Дания
1871 Пьотър Кропоткин Изследване на ледниковите наноси в Швеция и Финландия и теоретично доказва наличието на архипелага Земя на Франц Йосиф Швеция, Финландия, Русия
1871 – 1873 Иван Семьонович Поляков (1847 – 1887) Откриване на Вепсовското възвишение (на юг от Онежкото езеро) и Андомското възвишение (на изток от Онежкото езеро). Изследване на река Волошка (десен приток на Онега) и на изток от нея част от Коношко-Няндомското възвишение Русия
1871 – 1873 Бенджамин Ли Смит Изследване на южния край на Леденото поле на остров Североизточна Земя между 21 – 25º и.д., северния бряг на Североизточна Земя до нос Ли Смит (80°09′ с. ш. 26°49′ и. д. / 80.15° с. ш. 26.816667° и. д.), протока Хинлопен, откриване на залива Вибе и достигане на север до 81º 24` с.ш. Норвегия
1872 Иван Мушкетов Физикогеографски изследвания в Южен Урал Русия
1872 – 1880 Александър Петрович Андреев Подробно картиране на Онежкото езеро (вкл. островите), описание на бреговата линия и островите в него и извършване на дълбочинни измервания Русия
1873 Адолф Ерик Норденшелд Изследване на северното крайбрежие на остров Североизточна Земя и първо пресичане на Източното Ледено поле от североизток на югозапад до Валенберг фиорд, 79°45′ с. ш. 20°40′ и. д. / 79.75° с. ш. 20.666667° и. д.) Норвегия
1873 – 1874 Юлиус фон Пайер, Карл Вайпрехт Откриване на архипелага Земя на Франц Йосиф (30 август 1873), в т.ч. островите Вилчек (79°56′ с. ш. 58°42′ и. д. / 79.933333° с. ш. 58.7° и. д.), Хол (80°19′ с. ш. 57°59′ и. д. / 80.316667° с. ш. 57.983333° и. д.), Салм (80°04′ с. ш. 59°16′ и. д. / 80.066667° с. ш. 59.266667° и. д.), Земя Вилчек (80°35′ с. ш. 60°30′ и. д. / 80.583333° с. ш. 60.5° и. д.), Ла Ронсиер (80°59′ с. ш. 61°00′ и. д. / 80.983333° с. ш. 61° и. д.), Райнер (81°22′ с. ш. 58°59′ и. д. / 81.366667° с. ш. 58.983333° и. д.), Карл Александър (81°28′ с. ш. 57°37′ и. д. / 81.466667° с. ш. 57.616667° и. д.), Рудолф (81°47′ с. ш. 58°40′ и. д. / 81.783333° с. ш. 58.666667° и. д.), Винер Нойщад (80°48′ с. ш. 58°31′ и. д. / 80.8° с. ш. 58.516667° и. д.), Хейс (80°34′ с. ш. 57°42′ и. д. / 80.566667° с. ш. 57.7° и. д.) и Макклинток (80°11′ с. ш. 56°34′ и. д. / 80.183333° с. ш. 56.566667° и. д.), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), залива Теплиц и нос Флигели (81°51′ с. ш. 59°14′ и. д. / 81.85° с. ш. 59.233333° и. д., най-северната точка на Европа) Русия
1873 – 1875 Александър Иностранцев 1873 – 1874: Геоложки изследвания в Карелия между 62º 30` и 64º 30` с.ш. и откриване на Западно-Карелското възвишение; 1875: Геоложки изследвания в Крим Русия, Финландия, Украйна
1873 – 1898 Йосиф Жилински Мащабни топографски заснемания и картирания в Полесието, над 300 езера и около 500 реки с обща дължина над 9000 км, в т.ч. десните притоци на ДнепърПрипят, Березина и Тетерев и притоците на ПрипятГорин, Стоход, Стир, Туря, Уж, Яселда и Птич Беларус Украйна
1875 – 1877 Пьотър Кротов Геоложки изследвания в басейна на река Вятка (десен приток на Кама) и откриване на силно разчлененото и почти меридионално възвишение Вятски Ували Русия
1875 – 1892 Франц Тоула Геоложки изследвания в България и Сърбия. 1875: Изследване на Западна Стара планина и Средна Стара планина. Трикратно пресичане през Петроханския проход, Шипченския проход и Искърския пролом; 1880: Изследване на Западна Стара планина достигайки до долината на река Малки Искър; 1884: Изследване на Средна Стара планина на изток до Твърдишкия проход и деветкратно пресичане на планината; 1888: Изследване на Източна Стара планина, Рила и областта между София, Кюстендил и Дупница; 1892: Изследване района на Силистра и Западна Добруджа България, Сърбия
1876 Иван Мушкетов Геоложки изследвания в Златоустовския планински окръг на Урал Русия
1876 Торвалдур Тородсен Геоложки изследвания в района на вулкана Аскя, езерото Миватън и лавовата пустиня Оудаудахрьойн Исландия
1876 Юхан Хелсен Откриване на остров Бели (Витьо) 80°10′ с. ш. 32°40′ и. д. / 80.166667° с. ш. 32.666667° и. д.) в архипелага Шпицберген Норвегия
1879 Де Брейн Откриване на остров Хукър (80°14′ с. ш. 53°02′ и. д. / 80.233333° с. ш. 53.033333° и. д.) в архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1880 Николай Кудлявцев Изследване на западната част на Колски полуостровКолския п-ов, в т.ч. планинския масив Хибини и езерото Имандра. Детайлно изследване бреговете на езерото и поделянето му на три части: северна – Голяма Имандра; югоизточна – Екостровска Имандра и югозападна – Бабинска Имандра Русия
1880 Бенджамин Ли Смит Изследване на архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на островите Хукър (вторично, 80°14′ с. ш. 53°02′ и. д. / 80.233333° с. ш. 53.033333° и. д.), Брус (80°03′ с. ш. 50°00′ и. д. / 80.05° с. ш. 50° и. д.), Нортбрук (79°59′ с. ш. 50°58′ и. д. / 79.983333° с. ш. 50.966667° и. д.), Брейди (80°16′ с. ш. 55°17′ и. д. / 80.266667° с. ш. 55.283333° и. д.), Земя Принц Джордж (80°29′ с. ш. 49°20′ и. д. / 80.483333° с. ш. 49.333333° и. д.) и Земя Александър (80°39′ с. ш. 46°50′ и. д. / 80.65° с. ш. 46.833333° и. д.). Изследване и на шест протока, разделящи тези острови, в т.ч. и южната част на протока Британски канал Русия
1880 – 1882 Сергей Никитин Топографско картиране на реките Унжа и Ветлуга (леви притоци на Волга) и междуречието им Русия
80-те год. на XIX в. Вилхелм фон Гюмбел Мащабни геоложки изследвания във възвишението Франконски Алб Германия
1881 Степан Макаров Хидрографски изследвания на протока Босфор и доказване наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока Турция
1881 Амунд Хелън Изследване на северните, южните и източни брегове на Исландия и групата действащи вулкани Лаки, разположени на югозапад от ледника Ватнайокудъл, на 64º с.ш. Исландия
1881 – 1885 Пьотър Кротов Геоложки изследвания в северната част на Среден Урал (между 59º и 61º с.ш., с площ около 40 хил.км2), възвишението Полюдов кряж, хребета Кваркуш и басейните на реките Вишера и Косва Русия
1881 – 1898 Торвалдур Тородсен Физикогеографски изследвания и топографски заснемания на цяла Исландия. 1881: Езерото Миватън (на изток от Акурейри), фиорда Рейдар (65º с.ш.), крайбрежието на юг от него до 64º 30` с.ш. и ледниковия масив Хофсийокудъл; 1883: Югозападния полуостров на ИсландияРейкянес, пресича го в различни направления и описва и картира около 30 вулкана, над 700 кратера и множество пукнатини, от които изтича лава; 1884: Лавовото плато Оудаудахрьойн (3500 км2, най-голямо в Европа) и вулкана Аскя; 1886 – 1887: Крайбрежието на северозападния полуостров на Исландия (дължина на бреговата линия 1800 км) и ледения масив Драунгайокудъл; 1888: Река Хвитау, езерото Хвитаурватън, ледниците Лаунгийокудъл и Хофсийокудъл и планината Кедлингар; 1889: Средното течение на река Тьоурсау и езерото Тьоурисватън и откриване на езерата Фискивьотън и езерото Лаунгисьоур; 1890: П-ов Снайфедлснес в западната част на Исландия и брега на залива Фахсафлоуи; 1893: Югоизточното крайбрежие на острова, южния край на ледника Мирдалсийокудъл, езерата Фискивьотън и Тоурисватън и откриване на вулканичната пропаст Елдгя; 1894: Югоизточната част на ледника Ватнайокудъл; 1895: Масива Бурфелд, крайбрежието на Аксар фиорд до нос Ривстаунги (66°32′ с. ш. 16°12′ з. д. / 66.533333° с. ш. 16.2° з. д., най-северната точка на Исландия), крайбрежието на Тистил фиорд, п-ов Лаунганес и районите на юг от него и откриване на няколко вулкански реки и езера; 1896: Трите северни безимени полуострова на Исландия, разположени между заливите Скяулванди и Хунафлоуи, бреговете на фиордите Ейя и Скага, отделящи ги един от друг и езерата Арнарватън; 1897: Низините в югозападната част на острова и районите между Лаунгийокудъл на юг и залива Хунафлоуи на север; 1898: Северозападната част на вътрешното плато, ледника Ейрихсийокудъл и района на Боргар фиорд (залив на Фахсафлоуи) Исландия
1882 – 1883 Соломон Август Андре физикогеографски изследвания на архипелага Шпицберген Норвегия
1882 Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания в Карнийските Алпи и Караванке Италия, Австрия, Словения
1882 – 1885 Феодосий Чернишов, Александър Петрович Карпински (1846 – 1936) Изследване и картиране на около 11 – 13 хил. км2 площ от западния и източния склон на Южен Урал между 54 – 55º 30` с.ш. Русия
1883 Оскар Бауман Геодезическо заснемане и топографско картиране на части от Черна гора Черна гора
1884 – 1889 Евграф Степанович Фьодоров (1853 – 1919) Изследване и картиране басейните на реките Лозва (лява съставяща на Тавда, от басейна на Иртиш), Вол (ляв приток на Северна Сосва, от басейна на Об), Ивдел (десен приток на Сосва), Вишера (ляв приток на Кама) и др. Откриване вододела между Лозва и Северна Сосва – хребета Поясов Камен, Верхне-Волинските Ували, възвишението Люлим-Вор и Средно-Сосвинските Ували Русия
1885 Едуард Зюс Физикогеографски и геоложки изследвания в Северна Норвегия Норвегия
1887 – 1891 Вилхелм Рамсай, Алфред Петрелиус, Освалд Чилман Комплексни физикогеографски изследвания и топографски картирания на Колския полуостров. Картиране на езерата Ловозеро, Бабозеро, Енозеро, Имандра, Умбозеро и Колмозеро; реките Вороня, Йоканга, Поной и Афанасия; възвишенията Ловозерски Тундри, Хибини (1191 м, най-високото на Колския п-ов), Мончетундра и Кейви Русия
1887 – 1896 И. Иванов Систематични геодезически заснемания и топографски картирания по западното крайбрежие на Нова Земя Русия
1889 Хеминг Андреасен Откриване на протока Риваленсунет, разделящ островите Свенскьо на запад от Конгсьо на изток в архипелага Шпицберген Норвегия
1889 – 1890 Феодосий Чернишов Геоложки изследвания и топографско картиране на Тиманския кряж и съседните му райони с площ около 170 хил. км2, в т.ч. целите течения на реките Ижма, Вичегда, Ухта, Цилма, Милва, Пижма (приток на Печора) и Пижма (приток на Мезен). Обособяване на 4 продълговати възвишения – Каменовъглено, Чайцински Камен, Тиманско и Космински Камен Русия
1890 Франц Юлиевич Левинсон-Лесинг (1861 – 1939) Геоложки изследвания в Губерланските планини и по течението на река Губерля Русия
1890 Густав Ерик Адолф Норденшелд (1868 – 1895) Изследване на п-ов Земя Ведел Ярлсберг, простиращ се между заливите Хорнсун и Белсун в Шпицберген и детайлно картиране на Ис фиорд (78°20′ с. ш. 15°00′ и. д. / 78.333333° с. ш. 15° и. д.) Норвегия
1890 – 1891 Леонид Лутугин Геоложки изследвания и топографско картиране в района на горните притоци на реките Кама и Вятка (от басейна на Волга) и реките Вичегда и Луза (от басейна на Северна Двина), извиращи от източните части на Северните Ували между 48º и 54ºи.д. Русия
1891 – 1893 Пьотър Кротов Геоложки изследвания и топографски картирания в западната част на басейна на река Вятка и установява точното разположение на изворите на река Ветлуга. Геоложки изследвания в южната част на Среден Урал между 56° – 57º с.ш. (в района на Екатеринбург) и откриване на Уфалейски хребет Русия
1891 – 1896 Сергей Никитин 1891 – 1893: Геоложки изследвания и топографско картиране на района между реките Волга и Урал – възвишението Общ Сърт, басейните на реките Голям и Малък Узен, Еруслан, Чижа и Кушум и части от Прикаспийската низина. 1894 – 1896: Хидрогеоложки изследвания в басейните на реките Западна Двина, Днепър и горното течение на Волга. Оконтуряване на Бежаницкото възвишение в изворната област на река Великая и откриване и проследяване по цялото им протежение на Смоленско-Московските възвишения и Източно-Беларуските възвишения Русия, Казахстан, Беларус
1892 Феодосий Чернишов Геоложки изследвания в Донбас Украйна
1894 Овин Тревор-Бети Детайлни физикогеографски изследвания на остров Колгуев Русия
1894 Николай Николаевич Яковлев (1870 – 1966) Геоложки изследвания в басейните на реките Вим и Яренга, притоци на Вичегда Русия
1894 – 1897 Фредерик Джорд Джаксън Картиране на значителна част от архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на островите Джаксън (81°15′ с. ш. 56°40′ и. д. / 81.25° с. ш. 56.666667° и. д.), Земя Джордж (вторично, 80°30′ с. ш. 49°00′ и. д. / 80.5° с. ш. 49° и. д.), Нансен, Луиджи, Солсбъри и Артур (81°06′ с. ш. 50°39′ и. д. / 81.1° с. ш. 50.65° и. д.), протока Британски Канал и п-ов Армитидж в северната част на остров Земя Джордж Русия
1894 – 1908 Павел Аполонович Тутковски (1858 – 1930) Мащабни топографски дейности в Полесието Между реките Яселда и Пина, възвишението Загороде и още 5 възвишения, в т.ч. Овручкото Беларус, Украйна
1895 Адриан Жерлаш дьо Гомери Физикогеографски изследвания на остров Ян Майен Норвегия
1895 Фритьоф Нансен Откриване на о-вите Бяла Земя (81°40′ с. ш. 63°20′ и. д. / 81.666667° с. ш. 63.333333° и. д.), включващи островите Ева Лив, Аделаида и Фреден в архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1895 Феодосий Чернишов Изследване на крайбрежните западни райони на Южния остров на Нова Земя на север от 72º 22` с.ш. до протока Маточкин Шар и пресичане на острова от запад на изток по 72º с.ш. Русия
1896 – 1897 Уилям Конуей 1896: Изследване на п-ов Земя Норденшелд, разположена в западната част на остров Западен Шпицберген между заливите Ис фиорд на север и Белсун (с Ван Мейен фиорд) на юг и пресичане на острова от запад на изток по 78º с.ш. до протока Стур фиорд; 1897: Изследване на Земя Диксон в централната част на острова, платото Холтедал и Земя Оскар II (между Нур фиорд и протока Форлансунет) Норвегия
1898 Платон Борисович Рипас (1870 – 1922) Изследване на югоизточната част на Колския п-ов между 35º и 41ºи.д., на юг от река Поной. Изкачване по река Варзуга до изворите ѝ, преодоляване на водопада Падун и изследване на разположеното на югозапад от него езеро Сегозеро. Прехвърляне към река Поной, изкачване по нея до масивите Каменик и Чуарви, явяващи се вододел между басейна на Поной и езерото Ловозеро и по реките Пана (десен приток на Варзуга) и Варзуга спускане до Бяло море Русия
1898 – 1901 Феодосий Чернишов, Александър Василиев, Едвард Йедерин (1852 – 1923) Извършване на градусни измервания на архипелага Шпицберген (Феодосий Чернишов). Пресичане няколко пъти на Земя Сьоркап (североизточната част на остров Западен Шпицберген), откриване и картиране на редица планински масиви, в т.ч. връх Нютон (вторично, 1712 м), най-високия на архипелага и ледника Василиев (Александър Василиев). Откриване на Еуст фиорд (79°00′ с. ш. 16°20′ и. д. / 79° с. ш. 16.333333° и. д.) в южната част на Вейде фиорд и изследване на планините на п-ов Ню-Фрислан (Едвард Йедерин) Норвегия
1899 Евелин Болдуин Откриване на най-източния остров в архипелага Земя на Франц ЙосифГрейам Бел (80°59′ с. ш. 64°07′ и. д. / 80.983333° с. ш. 64.116667° и. д.) и остров Ла Ронсиер (вторично, 80°59′ с. ш. 60°57′ и. д. / 80.983333° с. ш. 60.95° и. д.) в протока Австрийски канал и протока Морган, между островите Земя Вилчек и Грейам Бел Русия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 387 – 391. http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000000/index.shtml
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 295 – 302, 304 – 310, 313 – 340, 343 – 391. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 31 – 36, 39 – 69. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4