Рено (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
За френската марка автомобили вижте Рено.
Рено
Italy relief location map.jpg
44.0111° с. ш. 10.8031° и. д.
44.5906° с. ш. 12.2801° и. д.
Местоположение на река Рено в Италия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Италия Италия
Тоскана,
Емилия-Романя
Дължина 212 km
Водосборен басейн 5040 km²
Отток над 200 m³/s
Начало
Място Тоскано-Емилиански Апенини
Координати 44°00′39.96″ с. ш. 10°48′11.16″ и. д. / 44.0111° с. ш. 10.8031° и. д.
Надм. височина 1066 m
Устие
Място Адриатическо море
Координати 44°35′26.16″ с. ш. 12°16′48.36″ и. д. / 44.5906° с. ш. 12.2801° и. д.
Надм. височина 0 m
Рено в Общомедия

Рено (на италиански: Reno) е река в Северна Италия (региони Тоскана и Емилия-Романя), вливаща се в Адриатическо море. Дължина 212 km, площ на водосборния басейн 5040 km²[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Рено води началото си от централните, най-високи части на Тоскано-Емилианските Алпи, на 1066 m н.в., в северната част на регион Тоскана, северно от село Прунето, провинция Пистоа. В горното си течение тече в посока север-североизток в дълбока и тясна планинска долина с бързо течение. Южно от град Болоня излиза от планините и до устието си протича през югоизточната част на Паданската равнина, като прави голяма изпъкнала на северозапад дъга и в долното си течение тече в източна посока. Голяма част от коритото ѝ в долното течение е урегулирано и канализирано и пригодено за корабоплаване на плиткогазещи съдове. Влива се в северозападната част на Адриатическо море, на около 25 km южно от делтата на река По, на 15 северно от град Равена. До 1797 г. река Рено е била десен приток на По, но поради големи наводнания устието ѝ се е преместило на повече от 30 km от голямата река[1].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Рено е ексцентричен, с по-добре развити десни притоци и обхваща площ от 5040 km². На югоизток водосборния басейн на Рено граничи с водосборния басейн на река Ламоне (от басейна наАдриатическо море), на юг и югозапад – с водосборните басейни на реките Арно и Серкьо (от басейна на Лигурийско море), а на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Панаро и други по-малки, десни притоци на По[1].

Основните притоци на река Рено са предимно десни: Самоджия (60 km, 400 km²), Идиче (78 km, 800 km²), Силаро (66 km, 300 km²), Сантерно (103 km, 700 km²), Сенио (92 km, 450 km²)[1].

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Пиаве има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно и вторично, по-слабо есенно пълноводие. Среден годишен отток в долното течение над 200 m³/sec[1].

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение водита на реката се използват за промишлено и битово водоснабдяване, а в долното – за напояване. По цялото си течение долината на Рено е гъсто заселена, като най-голямото селище е град Болоня[1].

Галерея[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]