Динарски планини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Динарски планини
Орйен.
Орйен.
Europe relief laea location map.jpg
42.4417° с. ш. 19.8125° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение Балкански полуостров
Част от Алпи
Най-висок връх Езерски връх
Надм. височина 2 694 m m
Геология
Възраст мезозой

Топография на Динарите.

Топография на Динарите.
Динарски планини в Общомедия

Динарските планини или просто Динарите, са най-обширният планински масив на Балканския полуостров, с дължина от около 625 km. Простират се от Юлийските Алпи до масива Шар-Кораб.

Носят името си от едноименната планина Динара на границата между Далмация (Загора) и Херцеговина (Западна Херцеговина) и условно между сръбските и хърватски земи, приемани още от средновековието за разделяни от река Цетина (протичаща под планината).

Планинската верига се разпростира в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания. Наричана още Динарски Алпи, тя обхваща района от областта Славония на север до Далмация на юг, и от Словенските Алпи на запад до Шар планина на изток.

Най-високият връх в Динарските Алпи е Езерце (2 694 m), намиращ се в Албания.

Динарският масив се състои от цели редици малки планини: Гърмеч, Виторог, Велебит, Влашич, Явор, Белашница и Чевръстница.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Проходът Валбона в северна Албания.
Връх Мучан в западна Сърбия.

Мезозойският варовик образува доста отличителен регион на Балканите, забележителен с карста си. Кватернерските ледниково периоди имат малко пряко въздействие върху Балканите. Не съществуват постоянни ледени шапки и има малко доказателства за широко заледяване. Само най-високите върхове на Дурмитор, Орйен и Прен имат ледникови долини и морени. Все пак, в Проклетия, хребет в северната част на Албания, има доказателства за обширно заледяване. Една геоложка особеност от голямо значение за днешния пейзаж на Динарите трябва да бъде взета под внимание: тази на варовиковите планини, които често биват съпътствани от разломи. Те са твърди и ерозират бавно и често образуват стръмни назъбени склонове, в чиито пукнатини се образуват каньони и ждрела от реки, оттичащи се от по-високите склонове. Частично потопената западна част на Динарите образува многобройни острови и заливи по хърватското крайбрежие.

Реки в динарския карст[редактиране | редактиране на кода]

Най-видният пример за варовикови планини в Европа са тези на карста в Динарите. Тук всички характерни черти се срещат често. Варовикът е пориста скала, но много твърда и устойчива на ерозия. Водата е най-важната корозивна сила, разтваряйки варовика чрез химичното си действие на естествената си киселинност. Докато се премества надолу през пукнатини във варовика, тя отваря канали, често с голяма дълбочина, така че се развиват цели системи на подземно оттичане. Така под земята се образуват лабиринти от канали с големи пещери и карстови фунии. С времето покривите на тези пещери могат да пропаднат.

Динарските реки са издълбали много каньони, характерни за региона и карста. Сред най-известните са Неретва, Прача, Дрина, Сутйеска, Върбас, Пива, Морача, Тара, Лим и Дрин.

Преминаването през динарския карст е възможно само чрез ждрелата, а пътищата и железниците минават през тунели в стръмни скали и преминават покрай тесни ръбове над бущуващи потоци. Чистотата на скалите е такава, обаче, че реките са кристално чисти, а утайките са малки. Често скалните фасади са голи и без растителност.

Човешка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Крепостни руини осейват планинския терен, което е доказателство за векове на война и убежище, което предоставят Динарите на различни армии. През римския период, Динарите предоставят подслон на илирийците, съпротивляващи се срещу римските завоевания на Балканите, които започват с покоряването на източния адриатически бряг през 3 век пр. н.е. Рим покорява цяла Илирия към 168 г. пр. н.е., но планините подслоняват илирийски съпротивителни сили в продължение на много години до пълното подчиняване на района към 14 г. от н.е. След това Османската империя не успява напълно да подчини планинските райони на Черна гора. През 20 век планините предоставят благоприятен терен за партизанска война, когато югославски партизани организират съпротивително движение по време на Втората световна война. Районът е слабо заселен, а горското стопанство и рудодобивът остават главните икономически дейности. Хората в Динарите са едни от най-високите в света.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pineau, JC и др. Average height of adolescents in the Dinaric Alps. They are also reputed to have the tallest males in Europe. Study claims it is not complete as yet. // Comptes Rendus Biologies 328. 24 May 2012. DOI:10.1016/j.crvi.2005.07.004. с. 841 – 6.