Върбас (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Върбас
Vrbas
Меандър на река Върбас, залят от водите на язовира „Бочац“
Меандър на река Върбас, залят от водите на язовира „Бочац“
Reliefkarte Bosnien und Herzegowina.png
43.9097° с. ш. 17.8217° и. д.
45.1078° с. ш. 17.5448° и. д.
Местоположение в Босна и Херцеговина
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеFlag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Дължина240 km
Водосб. басейн5023 km²
Отток70 m³/s
Начало
Мястопланина Враница
Координати43°54′34.92″ с. ш. 17°49′18.12″ и. д. / 43.9097° с. ш. 17.8217° и. д.
Надм. височина1578 m
Устие
МястоСава
Координати45°06′28.08″ с. ш. 17°32′41.27″ и. д. / 45.1078° с. ш. 17.5448° и. д.
Надм. височина86 m
Път на реката
СаваДунавЧерно море
Върбас в Общомедия

Уна (на босненски: Vrbas) е река в Босна и Херцеговина, десен приток на Сава. Дължина 240 km, площ на водосборния басейн 5023 km²[1].

Река Върбас води началото си от южния склон в югоизточната част на планината Враница (част от Динарските планини), на 1578 m н.в., в централната част на Босна и Херцеговина. По цялото си протежение тече в северна посока, като прави леко изпъкнала на запад дъга. С изключение на най-долния си участък течението на реката има типичен планински характер, съпроводено с множество прагове и бързеи, няколко малки водопада, дълбока долина, на места с тесни каньони и дефилета. Особено величествен и живописен е каньонът на реката преди град Баня Лука. При град Лакташи реката излиза от планините и навлиза в крайната югозападна част на Среднодунавската низина. Тук долината ѝ значително се разширява, скоростта на течението ѝ намалява и се появяват множество меандри. Влива се отдясно в река Сава (десен приток на Дунав), на 86 m н.в., при град Сърбац.[2]

Водосборният басейн на Върбас обхваща площ от 5023 km² (5,14% от водосборния басейн на Сава), като целият се намира на босненска територия. На изток водосборния басейн на Върбас граничи с водосборните басейни на реките Укрина, Босна и други по-малки десни притоци на Сава, на юг – с водосборния басейн на река Неретва (от басейна на Адриатическо море), на югозапад– с водосборните басейни на малки и къси реки, губещи се в безотточните карстови падини на Динарските планини, а на запад и северозапад – с водосборните басейни на река Уна и други по-малки десни притоци на Сава)[1].

Основните притоци:

  • леви – Плива (33 km, 768 km²);
  • десни – и Угар (45 km, 328 km²), Връбня (85 km, 704 km²), Туняница[1].

Върбас има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно и есенно пълноводие. Среден годишен отток в долното течение 70 m³/sec.[2]

Водите на Върбас основно се използват за промишлено и битово водоснабдяване, а в долното течение частично и за напояване. Преди град Баня Лука реката е образува величествен каньон, в най-тясната част на който е изградена преградната стена на язовира „Бочац“, на който функционира голяма ВЕЦ. В района на град Баня Лука бликат лечебни сернисти извори. Природните забележителности по река Върбас са поставени под защита на закона.[2]

По долината на реката са разположени няколко големи селища, градовете: Бугойно, Дони Вакуф, Яйце, Рековица и Баня Лука. В историографията реката се приема за граница между сръбските (босненски) и хърватските земи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]