Уна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уна.

Уна
Relief Map of Bosnia and Herzegovina.svg
44.2974° с. ш. 16.1361° и. д.
45.2701° с. ш. 16.9179° и. д.
Местоположение в Хърватия и Босна и Херцеговина
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Дължина 212 km
Водосб. басейн 9368 km²
Отток 202 (устие) m³/s
Начало
Място план. Стражбеница, Хърватия
Координати 44°17′50.64″ с. ш. 16°08′09.96″ и. д. / 44.2974° с. ш. 16.1361° и. д.
Надм. височина 1107 m
Устие
Място СаваДунавЧерно море
Координати 45°16′12.36″ с. ш. 16°55′04.44″ и. д. / 45.2701° с. ш. 16.9179° и. д.
Надм. височина 89 m
Уна в Общомедия
Река Уна при босненския град Бихач

Уна (на босненски и хърватски Una) е река в Хърватия и Босна и Херцеговина, десен приток на Сава. Дължина 212 km, площ на водосборния басейн 9368 km²[1].

Река Уна води началото си карстов извор на северния склон на планината Стражбеница (част от Динарските планини), на 1107 m н.в., в източната част на Задарска жупания в Хърватия. След като на известен участък служи за граница между Хърватия и Босна и Херцеговина южно от босненското село Маринброд изцяло навлиза на босненска територия. В горния си участък тече в посока север-северозапад между планинските масиви Осеченица и Гръмеч на изток и Плешевица на запад (всичките части от Динарските планини), в дълбока и тясна долина, като образува многочислени прагове. След град Бихач завива на североизток, като и тук долината ѝ остава тясна и дълбока, но относителната височина на околните планински масиви намалява. На 10 km след босненския град Босанска Крупа достига до хърватско-босненската граница и оттук до устието си формира участък от държавната граница между двете страни. При хърватското и босненското село Дубица излиза от планините и навлиза в крайната югозападна част на Среднодунавската низина. Тук долината ѝ значително се разширява, скоростта на течението ѝ намалява и се появяват множество меандри. Влива се отдясно в река Сава (десен приток на Дунав), на 89 m н.в., срещу хърватското село Ясеновац.[2]

Водосборният басейн на Уна обхваща площ от 9368 km² (9,59% от водосборния басейн на Сава), като около 90% от него се намира на босненска територия, а останалите 10% – на хърватска територия. На изток водосборния басейн на Уна граничи с водосборните басейни на река Върбас и други по-малки десни притоци на Сава, на юг – с водосборния басейн на река Кърка (от басейна на Адриатическо море), на югоизток и югозапад– с водосборните басейни на малки и къси реки, губещи се в безотточните карстови падини на Динарските планини, а на северозапад – с водосборните басейни на реките Купа и Суня (десни притоци на Сава)[1].

Основните притоци на Уна са предимно десни: Унац (66 km, 650 km²) и Сана (140 km, 3370 km²)[1].

Уна има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и за нея са характерни епизодичните летни прииждания в резултат на пороъни дъждове във водособринят ѝ басейн. Среден тодишен отток в устието 202 m³/sec.

Водите на Уна основно се използват за промишлено и битово водоснабдяване, а в долното течение частично и за напояване. Поради това, че реката е многоводна почти през цялата година в най-долното си течение е плавателна за плиткогазещи съдове, а характерните бързеи и прагове в горното и средното ѝ течение са предпоставка за развиване на воден туризъм – рафтинг. В долината на реката виреят около 170 лечебни билки, а водите ѝ обитават 28 вида риби.

Долината на реката е гъсто заселена, като по-големите селища са градовете: Бихач, Босанска Крупа, Босанска Отока, Босански Нови, Дубица, всичките в Босна и Херцеговина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]