Ибър (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ибър.

Ибър
Ibar Canyon Montenegro.JPG
Relief map of Serbia.png
42.7956° с. ш. 20.0856° и. д.
43.7275° с. ш. 20.7494° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Черна гора Черна гора
Флаг на Сърбия Сърбия
Дължина 276 km
Водосборен басейн 8059 km²
Начало
Място Черна гора
Координати 42°47′44.01″ с. ш. 20°05′08.01″ и. д. / 42.79556° с. ш. 20.08556° и. д.
Устие
Място Западна Морава
Координати 43°43′39″ с. ш. 20°44′57.98″ и. д. / 43.7275° с. ш. 20.74944° и. д.
Ибър в Общомедия

Ибър (на сръбски: Ибар или Ibar) е река в Сърбия, Косово и Черна гора с обща дължина 276 км. Извира от северните склонове на планината Хала в масива Проклетия, и се влива се близо до Кралево в Западна Морава, представлявайки най-големия ѝ, и дълъг десен приток.

Физикогеографски характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Водосборния басейн на реката е с площ 8.059 km², като водите ѝ се оттичат посредством Дунавската отточна област към Черноморския водосборен басейн с дебит – 60 m³/s.

Реката извира от планините на Черна гора, протичайки първоначално в посока запад – изток. При Косовска Митровица приема най-големия си приток Ситница, след което реката прави рязък завой на север, следвайки посоката на протичане на Ситница от Косово поле.

След завоя Ибър протича през тясна долина, където в продължение на 100 км. отдясно го следва планината Копаоник. Тази област по Ибър е богата на руди – олово, цинк, сребро, като в нея има няколко големи рудника, като Трепча.

По-надолу по течението реката образува живописен пролом (наречен Клисура) [1], който е 40 км дълъг и 550 метра дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като Ибърската магистрала. Целият този район представлява няколко последователни долини разделени от проломи с обща дължина 110 км и широчина 15 – 20 км. Района е познат като Ибърския край (на сръбски: Ибарски крај), съставна част на Рашки окръг. Тук реката получава основните си притоци Рашка, Студеница и Лопатница отляво, и Йошаница отдясно. Ибърския пролом е изваян между планините на Голия, Радочело, Чемерно и Троглав от запад и Копаоник, Желин и Столова планина от изток, завършващи с ридовете Студена и Равна към долината на Западна Морава. Района е миннодобивен и богат на полезни изкопаеми като желязна руда (Копаоник, Рашка), никел (Копаоник), азбест (Бървеник), магнезий (Бела стена) и каменни въглища. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Рашка и поречието на Ибър от Рибница на Копалник

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]