Ибър (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ибър
Ibar Canyon Montenegro.JPG
Relief map of Serbia.png
42.7956° с. ш. 20.0856° и. д.
43.7275° с. ш. 20.7494° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Черна гора Черна гора
Флаг на Сърбия Сърбия
Дължина 276 km
Водосборен басейн 8059 km²
Начало
Място Черна гора
Координати 42°47′44.01″ с. ш. 20°05′08.01″ и. д. / 42.79556° с. ш. 20.08556° и. д.
Устие
Място Западна Морава
Координати 43°43′39″ с. ш. 20°44′57.98″ и. д. / 43.7275° с. ш. 20.74944° и. д.
Ибър в Общомедия

Ибър (на сръбски: Ибар или Ibar) е река в Сърбия, Косово и Черна гора с обща дължина 276 км. Извира от северните склонове на планината Хала в масива Проклетия, и се влива се близо до Кралево в Западна Морава, представлявайки най-големия ѝ, и дълъг десен приток.

Физикогеографски характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Водосборния басейн на реката е с площ 8.059 km², като водите ѝ се оттичат посредством Дунавската отточна област към Черноморския водосборен басейн с дебит – 60 m³/s.

Реката извира от планините на Черна гора, протичайки първоначално в посока запад – изток. При Косовска Митровица приема най-големия си приток Ситница, след което реката прави рязък завой на север, следвайки посоката на протичане на Ситница от Косово поле.

След завоя Ибър протича през тясна долина, където в продължение на 100 км. отдясно го следва планината Копаоник. Тази област по Ибър е богата на руди – олово, цинк, сребро, като в нея има няколко големи рудника, като Трепча.

По-надолу по течението реката образува живописен пролом (наречен Клисура) [1], който е 40 км дълъг и 550 метра дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като Ибърската магистрала. Целият този район представлява няколко последователни долини разделени от проломи с обща дължина 110 км и широчина 15 – 20 км. Района е познат като Ибърския край (на сръбски: Ибарски крај), съставна част на Рашки окръг. Тук реката получава основните си притоци Рашка, Студеница и Лопатница отляво, и Йошаница отдясно. Ибърския пролом е изваян между планините на Голия, Радочело, Чемерно и Троглав от запад и Копаоник, Желин и Столова планина от изток, завършващи с ридовете Студена и Равна към долината на Западна Морава. Района е миннодобивен и богат на полезни изкопаеми като желязна руда (Копаоник, Рашка), никел (Копаоник), азбест (Бървеник), магнезий (Бела стена) и каменни въглища. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Рашка и поречието на Ибър от Рибница на Копалник

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]