Дрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Речното езеро Коман
Слива на речен Дрин с Бояна

Дрин е най-дългата река в Албания (160 km). Дрин се образува от два притока - Бели и Черни (идващи съответно от планината Жлеб и Охридското езеро). Има два отточни ръкава - единият отива директно в Адриатика, а другият се зауства в река Бояна.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Дрин се образува от сливането на Бели и Черни Дрин при Кукъс, Североизточна Албания. Измерена оттам до Адриатическо море реката има дължина 160 км., а с по-дългия Бели Дрин обща 335 км.

Ползи[редактиране | редактиране на кода]

Реката освен че е най-дългата и голяма в Албания е важен енергиен източник който носи ползи за албанската икономика. На нея има изградени три язовира с каскади и ВЕЦ-ове които произвеждат по-голямата част от електроенергията на Албания. Язовирите и поречието са рибовъден и риболовен район.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Природата по поречието на Дрин е изключително красива. Тя е местообитание на много хищници. Северно от реката по горното ѝ течение са разположени девствените Албански Алпи.

Ръкави[редактиране | редактиране на кода]

По-късият боянски ръкав на Дрин е и по-голям от морския. До 1858 година е било обратното, но след наводняване съотношението в дебитите се променя в полза на речния ръкав.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Реката е спомената на български в XIV век като Дрïмъ. Името е антично - Drinius, Trinius (Плиний), Δρεῖνος (Птолемей). Произходът му е илирийски от по-старо *Drūn, от индоевропейското *drū- в староиндийски drāvayate, тече, тича, авестийски dru, тичам с илирийски или албански преход на индоевропейското ū > i, сравнимо с албанското mi, мишка, срещу староиндийското mūš и латинското mūs, албанското mizë, комар, срещу латинското musca, литовското musė, арменското mun, муха.[1]

  1. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 427.