Дрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дрин или Дрим
Lake Koman.jpg
Речното езеро Коман
Albania relief location map.jpg
42.0948° с. ш. 20.3911° и. д.
41.7879° с. ш. 19.5211° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Албания Албания
Дължина 160 km
Водосборен басейн 12600 km²
Начало
Място слив на Черни Дрин и Бели Дрин
Координати 42°05′41.31″ с. ш. 20°23′27.93″ и. д. / 42.094809° с. ш. 20.391093° и. д.
Устие
Място Адриатическо море
Координати 41°47′16.58″ с. ш. 19°31′16.07″ и. д. / 41.787941° с. ш. 19.521132° и. д.
Дрин или Дрим в Общомедия
Слива на речен Дрин с Бояна

Дрин или Дрим е най-дългата река в Албания (160 km).

Дрин се образува от два притока - Бели и Черни (идващи съответно от планината Жлеб и Охридското езеро). Има два отточни ръкава - единият отива директно в Адриатика, а другият се зауства в река Бояна.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Дрин се образува от сливането на Бели и Черни Дрин при Кукъс, Североизточна Албания. Измерена оттам до Адриатическо море реката има дължина 160 км., а с по-дългия Бели Дрин - обща 335 км.

Ползи[редактиране | редактиране на кода]

Реката освен че е най-дългата и голяма в Албания е важен енергиен източник който носи ползи за албанската икономика. На нея има изградени три язовира с каскади и ВЕЦ-ове които произвеждат по-голямата част от електроенергията на Албания. Язовирите и поречието са рибовъден и риболовен район.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Природата по поречието на Дрин е изключително красива. Тя е местообитание на много хищници. Северно от реката по горното ѝ течение са намира девствената Проклетия.

Ръкави[редактиране | редактиране на кода]

По-късият боянски ръкав на Дрин е и по-голям от морския. До 1858 г. е било обратното, но след наводняване съотношението в дебитите се променя в полза на речния ръкав.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Реката е спомената на български в XIV век като Дрïмъ. Името е антично - Drinius, Trinius (Плиний), Δρεῖνος (Птолемей). Произходът му е илирийски от по-старо *Drūn, от индоевропейското *drū- в староиндийски drāvayate, тече, тича, авестийски dru, тичам с илирийски или албански преход на индоевропейското ū > i, сравнимо с албанското mi, мишка, срещу староиндийското mūš и латинското mūs, албанското mizë, комар, срещу латинското musca, литовското musė, арменското mun, муха.[1]

Историография и литература[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Охридското езеро се оттича в Дрин, а и албанските земи са под българска власт през средновековието, Иван Вазов отбелязва изрично реката, като българска такава. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 427.
  2. "Па шта си ти?"

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]