Дрина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дрина
Foca Panorama.JPG
Река Дрина край град Фоча, през 2008 година
Savarivermap tr.png
Воден басейна на река Сава
Общи сведения
Местоположение Босна и Херцеговина, Сърбия
Дължина 329 km
Водосборен басейн 19 570 km²
Отток 370 m³/s
Начало
Координати 43°20′54.6″ с. ш. 18°50′22.56″ и. д. / 43.3485° с. ш. 18.8396° и. д.
Надм. височина 1222 m
Устие
Място десен приток на Сава → десен приток на Дунав → влива се в Черно море
Координати 44°53′29.03″ с. ш. 19°21′21.23″ и. д. / 44.8914° с. ш. 19.3559° и. д.
Дрина в Общомедия

Дрина е най-големият (десен) приток на Сава и гранична река между Босна и Херцеговина и Сърбия. Дължината ѝ е 329 км. Тече в посока юг – север.

Дрина се образува от сливането на реките Тара и Пива. Вливайки се със Сава в Дунав, реката се оттича в Черноморския басейн, част от който се явява. Водосборният ѝ басейн обхваща югозападните и западни части на Сърбия, северните на Черна гора, и източните на Република Сръбска. Има доста притоци, като най-големите леви са: Сутиеска, Бистрица, Прача, Дриняча и Яня, а десни: Чехотина, Лим, Рзав, Любовия и Ядар.

Старогръцкото име на реката е Дринос, а народното, по цвета на водата – Зеленика. Реката образува красиви дефилета, като най-дългото е с дължина 24 км. Ширината ѝ варира от 15 до 200 м.

На реката има изградени три водноелектрически централиВЕЦ „Вишеград“, ВЕЦ „Байна Баща“ и ВЕЦ „Зворник“.

Навигация[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни Дрина не е плавателна, но предлага възможности за практикуване на каяк и рафтинг. В миналото по реката са плавали малки лодки, за които през 17 век разказва в пътеписите си османският пътешественик Евлия Челеби. Преминавайки оттук, той отбелязва, че населението в района на Дрина отрязва големи дъбови дървета с височина около 40 м и от стволовете им прави лодки. Той пише, че такива лодки има стотици в Зворник, откъдето те плават до Белград.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите градове по поречието на Дрина (Подринието) са:

Мостът на Дрина[редактиране | редактиране на кода]

На Дрина са изградени доста мостове, но най-красивият и най-известният е този от едноименния роман на Иво Андрич, намиращ се при Вишеград, наричан още Вишеградския мост или Моста на Мехмед паша Соколович.

Мостът в случая е символ на всичко, което свързва света и го прави едно цяло т.е. на цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието на хората от двете страни на реката. Сърбите и бошняците са толкова близо (един мост (Мостът на Дрина) ги разделя) едни от други, а същевременно (от векове) са и толкова далече във възприятията си едни за други.

По Дрина в 395 г. е разделена и Римската империя – на Източна и Западна.

Едноименното произведение е основна причина Иво Андрич да бъде удостоен с нобелова награда за литература през 1961 г. Само 16 години след смъртта на автора, по Дрина избухват най-кръвопролитните сражения в най-ожесточената от войните, свързани с разпадането на Югославия (и в Европа след Втората Световна война) – тази в Босна и Херцеговина, разделила страната на две – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.

Мостът на Дрина е изграден в периода 15711577 г. по нареждане на Мехмед паша Соколович (сърбин, родом от Херцеговина) – велик везир на Османската империя възстановил Печката патриаршия. Мостът е шедьовър на средновековното строителство и архитектура заедно с другия най-известен мост на Босна и ХерцеговинаСтари мост в Мостар. От 2007 г. проектираният от Синан мост е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История по Дрина[редактиране | редактиране на кода]

Дрина е граница между:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. S.Simić (21 May 2017), "Monoksil izronio iz Drine", Politika-Magazin No 1025 (in Serbian), pp. 26–27