Дрина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дрина
Foca Panorama.JPG
Река Дрина край град Фоча, през 2008 година
Savarivermap tr.png
Воден басейна на река Сава
Общи сведения
Местоположение Босна и Херцеговина, Сърбия
Дължина 329 km
Водосборен басейн 19 570 km²
Отток 370 m³/s
Начало
Координати 43°20′54.6″ с. ш. 18°50′22.56″ и. д. / 43.3485° с. ш. 18.8396° и. д.
Надм. височина 1222 m
Устие
Място десен приток на Сава → десен приток на Дунав → влива се в Черно море
Координати 44°53′29.03″ с. ш. 19°21′21.23″ и. д. / 44.8914° с. ш. 19.3559° и. д.
Дрина в Общомедия

Дрина е най-големият (десен) приток на Сава и гранична река между Босна и Херцеговина и Сърбия. Дължината ѝ е 329 км. Тече в посока юг – север.

Дрина се образува от сливането на реките Тара и Пива. Вливайки се със Сава в Дунав, реката се оттича в Черноморския басейн, част от който е. Водосборният ѝ басейн обхваща югозападните и западни части на Сърбия, северните на Черна гора, и източните на Република Сръбска. Има доста притоци, като най-големите леви са: Сутиеска, Бистрица, Прача, Дриняча и Яня, а десни: Чехотина, Лим, Рзав, Любовия и Ядар.

Старогръцкото име на реката е Дринос, а народното, по цвета на водата – Зеленика. Реката образува красиви дефилета, като най-дългото е с дължина 24 км. Ширината ѝ варира от 15 до 200 м.

На реката има изградени три водноелектрически централиВЕЦ „Вишеград“, ВЕЦ „Байна Баща“ и ВЕЦ „Зворник“.

Навигация[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни Дрина не е плавателна, но предлага възможности за практикуване на каяк и рафтинг. В миналото по реката са плавали малки лодки, за които през 17 век разказва в пътеписите си османският пътешественик Евлия Челеби. Преминавайки оттук, той отбелязва, че населението в района на Дрина отрязва големи дъбови дървета с височина около 40 м и от стволовете им прави лодки. Той пише, че такива лодки има стотици в Зворник, откъдето те плават до Белград.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите градове по поречието на Дрина (Подринието) са:

Мостът на Дрина[редактиране | редактиране на кода]

На Дрина са изградени доста мостове, но най-красивият и най-известният е този от едноименния роман на Иво Андрич, намиращ се при Вишеград, наричан още Вишеградския мост или Моста на Мехмед паша Соколович.

Мостът в случая е символ на всичко, което свързва света и го прави едно цяло т.е. на цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието на хората от двете страни на реката. Сърбите и бошняците са толкова близо (един мост (Мостът на Дрина) ги разделя) едни от други, а същевременно (от векове) са и толкова далече във възприятията си едни за други.

По Дрина в 395 г. е разделена и Римската империя – на Източна и Западна.

Едноименното произведение е основна причина Иво Андрич да бъде удостоен с нобелова награда за литература през 1961 г. Само 16 години след смъртта на автора, по Дрина избухват най-кръвопролитните сражения в най-ожесточената от войните, свързани с разпадането на Югославия (и в Европа след Втората Световна война) – тази в Босна и Херцеговина, разделила страната на две – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.

Мостът на Дрина е изграден в периода 15711577 г. по нареждане на Мехмед паша Соколович (сърбин, родом от Херцеговина) – велик везир на Османската империя възстановил Печката патриаршия. Мостът е шедьовър на средновековното строителство и архитектура заедно с другия най-известен мост на Босна и ХерцеговинаСтари мост в Мостар. От 2007 г. проектираният от Синан мост е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История по Дрина[редактиране | редактиране на кода]

Дрина е граница между:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. S.Simić (21 May 2017), "Monoksil izronio iz Drine", Politika-Magazin No 1025 (in Serbian), pp. 26–27