Торвалдур Тородсен

Торвалдур Тородсен Þorvaldur Thoroddsen
исландски геолог
Роден	6 юни 1855 г. остров Флатей, Брейдафиорд, Исландия
Починал	28 септември 1921 г. Копенхаген, Дания
Националност	Исландия
Учил в	Копенхагенски университет
Научна дейност
Област	геология, геоморфология
Работил в	Копенхагенски университет
Торвалдур Тородсен в Общомедия

Торвалдур Тородсен (на исландски: Þorvaldur Thoroddsen) е исландски геолог, геоморфолог, изследовател на Исландия.

Произход и ранни години (1855 – 1881)

Роден е на 6 юни 1855 година в Брейдафиорд, Исландия, в семейството на писателя Джон Торвалдур. През 1875 завършва книжовно училище в Рейкявик и постъпва в Университета в Копенхаген, специалност естествена история и зоология.

Като студент през 1876 г. участва в геоложка експедиция в Исландия, ръководена от датския геолог Фредерик Йонструп, която изследва вулкана Аскя, езерото Миватън и лавовата пустиня Оудаудахрьойн и това негово участие засилва интереса му към геологията. Поради недостиг на финансови средства прекъсва обучението си и се връща в Исландия. През 1880 г. се установява в Северна Исландия като преподавател в местното училище.

Изследователска дейност (1881 – 1898)

От 1881 до 1898 г. през летните 3 – 4 ваканционни месеци Тородсен изследва релефа на вътрешните райони на Исландия, а зимата обработва събраните материали.

От 1881 г., главно със собствени средства и с „примитивно оборудване и екипировка“, изследва ограничени райони от страната. Едва в началото на 90-те години на ХІХ век, когато трудовете му стават известни в Европа, получава скромни средства от местните власти, датското правителство и двама скандинавски спонсора.

През 1881 г. изследва езерото Миватън (на изток от Акурейри), фиорда Рейдар (65º с.ш.) и крайбрежието на юг от него до 64º 30` с.ш. На юг от Акурейри изследва ледниковия масив Хофсийокудъл (височина до 1765 м).

През 1883 г. изследва покрития с лава, необитаем и никога не посещаван от геолози (1900 км²) югозападен полуостров на Исландия – Рейкянес. Пресича полуострова в различни направления, като описва и картира около 30 вулкана и над 700 кратера, а също множество пукнатини, от които изтича лава.

През 1884 г. изследва и извършва топографска снимка на лавовото плато Оудаудахрьойн (3500 км², най-голямо в Европа) и вулкана Аскя (1510 м), издигащ се в него в централната част на страната.

През 1886 – 1887 г. изследва крайбрежието на северозападния полуостров на Исландия (дължина на бреговата линия 1800 км) и ледения масив Драунгайокудъл (350 км², 925 м).

През 1888 г. се изкачва по долината на река Хвитау до извора ѝ – езерото Хвитаурватън, където прекарва няколко седмици в усилени изследвания. След това на запад изследва ледника Лаунгийокудъл (1022 км², 1410 м), а на изток – ледника Хофсийокудъл (ок. 1000 км², 1765 м) и планината Кедлингар (1393 м).

През 1889 г. на изток от вулкана Хекла открива езерата Фискивьотън и изследва средното течение на река Тьоурсау, включително езерото Тьоурисватън (70 км²) и на изток от него открива езерото Лаунгисьоур.

През 1890 г. изследва п-ов Снайфедлснес в западната част на Исландия и брега на залива Фахсафлоуи, където събира богат геоложки материал и детайлно картира и изследва местните групи кратери и горещи извори.

През 1893 г. изследва югоизточното крайбрежие на острова, южния край на ледника Мирдалсийокудъл (700 км²), на запад от вулкана Лаки (818 м) открива вулканичната пропаст Елдгя (дълж. 30 км, ширина 150 м, дълбочина 130 м) и на север от нея изследва езерата Фискивьотън и Тьоурисватън.

През 1894 г, провежда геолого-географски изследвания на югоизточната част на ледника Ватнайокудъл.

През 1895 г., на североизток от Акурейри изследвал масива Бурфелд (761 м), крайбрежието на Аксар фиорд до нос Ривстаунги (66°32′ с. ш. 16°12′ з. д.66.533333° с. ш. 16.2° з. д.66.533333, -16.2, най-северната точка на Исландия), крайбрежието на Тистил фиорд, п-ов Лаунганес и районите на юг от него, където открива няколко вулкански реки и езера.

През 1896 г. изследва трите северни безимени полуострова на Исландия, разположени между заливите Скяулванди и Хунафлоуи и бреговете на фиордите Ейя и Скага, отделящи ги един от друг. От Акурейри се придвижва на юг до 65º с.ш., завива на запад, и на запад от ледника Лаунгийокудъл изследва езерата Арнарватън.

През 1897 г. изследва низините в югозападната част на острова и районите между Лаунгийокудъл на юг и залива Хунафлоуи на север. През 1898 г. изследва северозападната част на вътрешното плато, особено подробно ледника Ейрихсийокудъл и района на Боргар фиорд (залив на Фахсафлоуи).

Следващи години (1899 – 1921)

През 1899 г. Тородсен подава оставка в училището, в което преподава, заминава за Копенхаген и се отдава на научна дейност. През 1894 е удостоен докторска степен по геология от университета в Копенхаген, а от 1902 е професор в същия университет. По това време издава двете си книги „Geschichte der islandischen Geographie“ (Leipzig, 1897) и "Island, Grunriss der Geographie und Geologie” (Gotha, Tl. 1 – 2, 1905 – 1906) и геоложка карта на Исландия през 1901. През 1906 г. става носител на златен медал от Американското географско дружество.

Умира на 28 септември 1921 година в Копенхаген на 66-годишна възраст.

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 323 – 327.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Þorvaldur Thoroddsen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​