Гийом Лежан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гийом Лежан
Guillaume Lejean
Роден
Плуега Геран, Франция
Починал
2 февруари 1871 г. (47 г.)
Плуега Геран, Франция
Гийом Лежан в Общомедия

Гийом Лежан (на френски: Guillaume Lejean) е френски пътешественик, дипломат, изследовател на Европа, Африка и Азия.

Младежки години (1824 – 1856)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 февруари 1824 година в Плуега Геран, Бретан, Франция, във фермерско семейство. Учи в Колеж дьо Франс в Париж под ръководството на историка Жул Микеле, където има възможност да се срещне с много студенти от Балканите. След дипломирането си работи като секретар на писателя и политик Алфонс дьо Ламартин и се интересува страстно от географията и пътуването.

Изследователска дейност (1857 – 1871)[редактиране | редактиране на кода]

По поръчка на френското правителство в периода 1857 – 1858 Лежан проучва Балканския полуостров.

През 1860 е изпратен от император Наполеон ІІІ на експедиция до извора на Нил. Лежан тръгва от Кордофан и се качва по Бели Нил до Гондокоро, изследва от февруари до април 1861 река Бахър ал Газал, прави първата карта на района, и доказва, че реката не трябва да се смята за начало на Нил. През 1862 година става френски консул в Етиопия, но през 1863 година е изгонен от император Теодрос II. След пътешествие на север през Касала и земите на Билен през 1864 се завръща в Париж.

Етнографската карта на Балканския полуостров на Гийом Лежан

След завръщането си във Франция той насочва вниманието си към Европейска Турция и убеждава властите за необходимостта от надеждни карти на Югоизточна Европа. През 1865 Лежан отива на пътешествие в Мала Азия, Месопотамия и в областите по река Инд до Кашмир. През 1867 продължава проучванията си в Европейска Турция, като пресича Балканския полуостров от Адриатическо до Черно море и доказва съществуването на планината Средна гора, южно от Стара планина.

За своите шестгодишни пътувания на Балканите (1857 – 1858; 1867 – 1870), той събира материал за голяма карта от 49 листа, от която завършва 20. Освен това Лежан пише „Етнография на Европейска Турция“ (Ethnographie de la Turquie d'Europe), придружена с етническа карта, която излиза през 1861 година, и в която описва народите, населяващи полуострова.

Умира на 1 февруари 1871 година в родното си място на 47-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Voyage de M. Guillaume Lejean dans l'Afrique Orientale, 1860, Paris, L.Hachette et Cie., 1861.
  • Ethnographie de la Turquie d'Europe/Ethnographie der Europäischen Türkei. Petermann’s Mitteilungen, 1861
  • Voyage aux deux Nils. Paris, 1865 – 68
  • Théodore II, le nouvel empire d'Abyssinie et les intérèts francais. Paris, 1865
  • Voyage en Bulgarie, 1867, Le Tour du monde, vol. 26, 1873

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, Москва, 1973, стр. 170, 228 – 230.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, Москва, 1970, стр. 391.
  • Първев, Г. и С. Богданов, Пътните бележки на Гийом Лежан като извор за българската история. В: Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, т. XIV, кн.3, Факултет за история 1976 – 1977.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]