Жан дьо Шарпантие
Жан дьо Шарпантие Jean de Charpentier | |
швейцарски изследовател | |
Роден |
8 декември 1786 г.
|
---|---|
Починал | 12 септември 1855 г.
|
Научна дейност | |
Област | геология |
Работил в | Лозански университет |
Жан дьо Шарпантие в Общомедия |
Жан дьо Шарпантие Младши (Йохан фон Шарпантие) (на френски: Jean de Charpentier; на немски: Johann von Charpentier) е швейцарски изследовател, геолог от немски произход.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и младежки години (1786 – 1808)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 декември 1786 година във Фрайберг, Саксония. Също като баща си Шарпантие Младши става минен инженер и дълги години провежда геоложки изследвания в Алпите и Пиренеите.
Изследователска дейност (1808 – 1812)
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1808 – 1812 година извършва детайлни геоложки изследвания в Пиренеите и горните течения на всички реки извиращи от планината. Описва множество ледници, между които и масива Маладета, като подчертава тяхната незначителност по площ и малката им роля за подхранването на реките.
Шарпантие раздела цялата планина на няколко участъка в зависимост от височината им. Описва страничните разклонения на планината, перпендикулярни на главната верига, които постепенно се снижават, редица изолирани хребети, паралелни на главната верига и изучава почти всички речни долини – около 30 на северните склонове и толкова на южните.
През 1823 година публикува големия си труд „Очерци за геоложкия строеж на Пиренеите“, който дълги години остава основополагащ за изучаването на планината.
Следващи години (1812 – 1855)
[редактиране | редактиране на кода]До края на живота си Шарпантие Младши изучава и изследва ледниците в Швейцария и става основоположник на теорията за образуването на ледниковите морени, която по-късно е детайлно разработена от Луи Агасис.
Умира на 12 декември 1855 година в Бе, Швейцария, на 59-годишна възраст.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 376 – 377.
|