Карл Вайпрехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Вайпрехт
Johann Grueber
австрийски полярен изследовател

Роден
Починал
3 март 1881 г. (42 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Топография, картография
Семейство
Баща Лудвиг Уейбрехт
Карл Вайпрехт в Общомедия

Карл Вайпрехт (на немски: Karl Weyprecht) е австрийски военноморски офицер от германски произход, изследовател на Арктика.

Произход и военна кариера (1838 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 септември 1838 година в Бад Кьонинг, провинция Хесен, Германия. През 1856 постъпва в австро-унгарския военноморски флот. През 1859 участва в Австро-сардинската война. От 1860 до 1862 служи на фрегататаРадецки“ под командването на адмирал Вилхем фон Тегетхоф, който насърчава научните му наклонности. От 1863 до 1865 е флотски инструктор в Австрийската военноморска академия.

На 23 юли 1865 участва в конференция на международните географски дружества във Франкфурт на Майн, където се среща с известния немски издател Аугуст Петерман и се „запалва“ по полярните изследвания.

Изследователска дейност (1870 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

През 1870 се запознава с известния австрийски алпинист и топограф Юлиус фон Пайер и двамата решават да организират полярна експедиция северно от Европа за достигане на Северния полюс. За тази цел през 1871 предприемат проучвателно плаване в района на Нова Земя. Една година по-късно, на 18 февруари 1872 Вайпрехт става австрийски поданик, за да може да участва в експедицията, спонсорирана от австрийското правителство.

През 1872 – 1874 Вайпрехт участва като заместник-командир в организираната експедиция под ръководството на Юлиус фон Пайер, по време на която откриват архипелага Земя на Франц Йосиф.

Следващи години (1874 – 1881)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1874 изнася доклад на среща на немски учени и лекари в Грац, Австрия, в който излага своите „принципи за изследване на Арктика“, предлага да се създаде мрежа от няколко постоянни полярни станции, на които да се провеждат редовни метеорологични и ледови измервания. Същите идеи предлага и на състоялия се през 1879 2-ри Международен конгрес на метеоролозите в Рим. В резултат са създадени 14 станции от 11 държави (12 в северното и две в южното полукълбо).

Вайпрехт на доживява, за да види кулминацията на своята идея. Умира от туберкулоза на 28 март 1881 година в градчето Михелщат, само на няколко километра от родния му град, едва на 42 години.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 295 – 298.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Weyprecht“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.