Карл Вайпрехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карл Вайпрехт
Johann Grueber
австрийски полярен изследовател

Роден
Починал
29 март 1889 г. (50 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Топография, картография
Семейство
Баща Лудвиг Уейбрехт
Карл Вайпрехт в Общомедия

Карл Вайпрехт (на немски: Karl Weyprecht) е австрийски военноморски офицер от германски произход, изследовател на Арктика.

Произход и военна кариера (1838 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 септември 1838 година в Бад Кьонинг, провинция Хесен, Германия. През 1856 постъпва в австро-унгарския военноморски флот. През 1859 участва в Австро-сардинската война. От 1860 до 1862 служи на фрегататаРадецки“ под командването на адмирал Вилхем фон Тегетхоф, който насърчава научните му наклонности. От 1863 до 1865 е флотски инструктор в Австрийската военноморска академия.

На 23 юли 1865 участва в конференция на международните географски дружества във Франкфурт на Майн, където се среща с известния немски издател Аугуст Петерман и се „запалва“ по полярните изследвания.

Изследователска дейност (1870 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

През 1870 се запознава с известния австрийски алпинист и топограф Юлиус фон Пайер и двамата решават да организират полярна експедиция северно от Европа за достигане на Северния полюс. За тази цел през 1871 предприемат проучвателно плаване в района на Нова Земя. Една година по-късно, на 18 февруари 1872 Вайпрехт става австрийски поданик, за да може да участва в експедицията, спонсорирана от австрийското правителство.

През 1872 – 1874 Вайпрехт участва като заместник-командир в организираната експедиция под ръководството на Юлиус фон Пайер, по време на която откриват архипелага Земя на Франц Йосиф.

Следващи години (1874 – 1881)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1874 изнася доклад на среща на немски учени и лекари в Грац, Австрия, в който излага своите „принципи за изследване на Арктика“, предлага да се създаде мрежа от няколко постоянни полярни станции, на които да се провеждат редовни метеорологични и ледови измервания. Същите идеи предлага и на състоялия се през 1879 2-ри Международен конгрес на метеоролозите в Рим. В резултат са създадени 14 станции от 11 държави (12 в северното и две в южното полукълбо).

Вайпрехт на доживява, за да види кулминацията на своята идея. Умира от туберкулоза на 28 март 1881 година в градчето Михелщат, само на няколко километра от родния му град, едва на 42 години.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 295 – 298.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Weyprecht“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.