Земя на Франц Йосиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Земя на Франц Йосиф
Земля Франца-Иосифа
FranzJosefLand1.gif
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Архангелска област
Акватория Северен ледовит океан
Площ 16 134 km²
Население 0 жители
0 души/km²
Най-висока точка 620 m
Russia edcp relief location map.jpg
80.5667° с. ш. 54.7833° и. д.
Местоположение в Русия
Relief-Archangelskaya.png
80.5667° с. ш. 54.7833° и. д.
Местоположение в Архангелска област
Земя на Франц Йосиф в Общомедия

Земя на Франц Йосиф (на руски: Земля Франца-Иосифа) е архипелаг в Северния ледовит океан, на север от Европа. Тя е част от полярните владения на Русия, влиза в състава на Приморския район на Архангелската област. Състои се от 191 острова с обща площ 16 134 км2.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Земя на Франц Йосиф.
Морски бряг на острова Нортбрук.
Нос Тегетхоф на остров Галя.

Съществуването на тези острови, на изток от Шпицберген, е предсказано още от Михаил Ломоносов, а по-късно – от Шилинг и Кропоткин. Последният даже представя в Руското географско общество, през 1871 г., свой проект за изследователска експедиция, но правителството отказва да даде средства.

Архипелагът е открит случайно от австро-унгарска експедиция под ръководството на Карл Вайпрехт и Юлиус Пайер. През 1872 г., на борда на шхуната „Адмирал Тегетхоф“ (на немски: Admiral Tegetthoff), експедицията се отправя на път за откриване на североизточен проход, но е спряна от ледовете на северозапад от Нова земя. На 30 август 1873 г. експедицията е отнесена към брега на неизвестна земя, която още тогава изследват. През април 1874 г. Пайер дори достига 82°5' с.ш. и съставя карта на обширния архипелаг. Австрийците назовават новооткритата земя на името на австро-унгарския император Франц-Йосиф I.

География[редактиране | редактиране на кода]

Земята на Франц Йосиф е една от най-северните територии на Русия и света. Състои се от 191 острова с обща площ 16134 км2 и координати 80°40′ с. ш. 54°50′ и. д. / 80.666667° с. ш. 54.833333° и. д.. Дели се на три части – източната част е отделена от другите две чрез Австрийския пролив. Тя съдържа големите острови Земля Вилчека (2000 км2) и Грейъм-Бел (1700 км2). Централната част се намира между Австрийския пролив и Британския канал, където е разположена най-значителната по численост група острови. Западната част лежи на запад от Британския канал. Тя включва най-големият остров на целия архипелаг – Земята на крал Джордж (2900 км2).

Архипелагът съдържа множество езера – Космическото, Леденото, Малкото, Северното, Патешкото езеро. Повечето езера все още нямат имена. Почвата е обхвана от вечна замръзналост, а голяма част от площта е заета от ледници.

На архипелага няма постоянно население и няма нито едно населено място. Временното население е съставено от учени, изследователи, и граничари.

На територията на остров Хейс работи най-северната в света пощенска служба „Архангелск 163100“.[1]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от островите е съставена от пясъчници, алевролити и варовици, покрити от ефузивен хоризонтален базалт (с дебелина от 20 – 30 m). Сред юрските шисти на нос Флора са намерени лигнитни въглища. Главните полезни изкопаеми на архипелага са лигнитните въглища, фосфорити и свързани с тях съпътстващи компоненти: титан, ванадий, итрий, скандий и торий.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на архипелага е типично арктически. Средната годишна температура е −12 °C (остров Рудолф). Средната температура през юли е от −1,2 °C в залива Тихой (остров Гукера) до +1,6 °C на остров Хейс (където е разположена най-северната метеорологична станция). Средната температура на януари е около −24 °C (минимални температури до −52 °C). Вятърът достига 40 м/сек. Валежите са от 200 – 300 мм до 500 – 550 мм на година.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В растителния свят господстват мъховете и лишеите. От бозайниците се срещат бялата мечка и по-рядко песецът. Във водите около островите се въдят нерпа, морски заек, гренландски тюлен, морж, нарвал и белуга. Най-многочислени (26 вида) са птиците, образуващи през лятото така наречения птичи пазар.

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

  • Лист от карта U-37,38,39,40 Земля Франца-Иосифа. Мащаб: 1 : 1 000 000. Състояние на местността към 1957 год.
  • Лист от карта U-41,42,43,44 Земля Франца-Иосифа (восточные о-ва). Мащаб: 1 : 1 000 000. Състояние на местността към 1957 год.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Самое северное отделение Почты России.
  2. Крюков В. Д., Зацепин Е. Н., Сергеев М. Б. Исторический очерк Полярной морской геологоразведочной экспедиции. „Разведка и охрана недр“ № 8 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Земля Франца-Иосифа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.