Итрий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Итрий
Итрий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на итрий
СтронцийИтрийЦирконий
Sc

Y

La
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Итрий, Y, 39
Група, период, блок 35d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d1 5s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 9, 2
CAS номер 7440-65-5
Свойства на атома
Атомна маса 88,90584 u
Атомен радиус (изч.) 180 (212) pm
Ковалентен радиус 190±7 pm
Степен на окисление 3, 2, 1
Оксид Y2O3 (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,22
Йонизационна енергия I: 600 kJ/mol
II: 1180 kJ/mol
III: 1980 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътноопакована
Плътност 4472 kg/m3
Температура на топене 1799 K (1526 °C)
Температура на кипене 3203 K (2930 °C)
Моларен обем 19,881×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 11,42 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 363 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1883 2075 2320 2627 3036 3607
Скорост на звука 3300 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет 298 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 1,8×106 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление 0,596 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост 17,2 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 63,5 GPa
Модул на срязване 25,6 GPa
Модул на свиваемост 41,2 GPa
Коефициент на Поасон 0,243
Твърдост по Бринел 200 – 589 MPa
История
Наименован на Итербю и минерала гадолинит (итербит)
Откритие Йохан Гадолин [2]
(1794 г.)
Изолиране Фридрих Вьолер [3]
(1828 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
87Y синт. 3,4 дни ε 87Sr
γ
88Y синт. 106,6 дни ε 88Sr
γ
89Sr 100 % стабилен
90Y синт. 2,7 дни β- 90Zr
γ
91Y синт. 58,5 дни β- 91Zr
γ

Итрий е химичен елемент със символ Y и атомен номер 39. Той е сребрист преходен метал, химически сходен с лантанидите. Исторически е определян като редкоземен елемент. Итрият почти винаги се намира в природата като химическо съединение, с лантанидите, в редкоземните минерали и не се намира като свободен елемент в природата. Единственият му стабилен изотоп 89Y представлява и единственият му природно срещащ се изотоп.

През 1787 Карл Аксел Архений открива нов минерал в близост до Итербю в Швеция и го нарича „итербит“ на името на селото. Йохан Гадолин открива оксида на итрия в пробата на Архений през 1794, а Адерс Густав Екеберг нарича новия оксид утриа. Самият елемент итрий е изолиран за пръв път от Фридрих Вьолер през 1828 г.

Най-голямата полза от итрия е в правенето на фосфори, като червените такива, използвани в мониторите и в светодиодите. Други ползи включват продукцията на електроди, електролити, електрически филтри, лазери и свръхпроводници. Елементът се използва и в медицината. Смесва се с други материали, за да засили техните свойства. Итрият не играе биологична роля, но излагането на елемента може да доведе до белодробни заболявания при хората.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]