Итрий

Итрий
Сребристо-бял метал
Спектрални линии
Стронций ← Итрий → Цирконий Sc ↑ Y ↓ La H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Итрий, Y, 39
Група, период, блок	3, 5, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Kr] 4d1 5s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 9, 2
CAS номер	7440-65-5
Свойства на атома
Атомна маса	88,90584 u
Атомен радиус (изч.)	180 (212) pm
Ковалентен радиус	190±7 pm
Степен на окисление	3, 2, 1
Оксид	Y2O3 (слабо основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,22
Йонизационна енергия	I: 600 kJ/mol II: 1180 kJ/mol III: 1980 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	шестоъгълна плътноопакована
Плътност	4472 kg/m3
Температура на топене	1799 K (1526 °C)
Температура на кипене	3203 K (2930 °C)
Моларен обем	19,881×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	11,42 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	363 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 1883 2075 2320 2627 3036 3607
Скорост на звука	3300 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет	298 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	1,8×106 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление	0,596 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост	17,2 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен
Модул на еластичност	63,5 GPa
Модул на срязване	25,6 GPa
Модул на свиваемост	41,2 GPa
Коефициент на Поасон	0,243
Твърдост по Бринел	200 – 589 MPa
История
Наименован	на Итербю и минерала гадолинит (итербит)
Откритие	Йохан Гадолин (1794 г.)
Изолиране	Фридрих Вьолер (1828 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 87Y синт. 3,4 дни ε 87Sr γ – 88Y синт. 106,6 дни ε 88Sr γ – 89Sr 100 % стабилен 90Y синт. 2,7 дни β- 90Zr γ – 91Y синт. 58,5 дни β- 91Zr γ –
Итрий в Общомедия

Итрий е химичен елемент със символ Y и атомен номер 39. Той е сребрист преходен метал, химически сходен с лантанидите. Исторически е определян като редкоземен елемент. Итрият почти винаги се намира в природата като химическо съединение, с лантанидите, в редкоземните минерали и не се намира като свободен елемент в природата. Единственият му стабилен изотоп ⁸⁹Y представлява и единственият му природно срещащ се изотоп.

През 1787 Карл Аксел Архений открива нов минерал в близост до Итербю в Швеция и го нарича „итербит“ на името на селото. Йохан Гадолин открива оксида на итрия в пробата на Архений през 1794, а Адерс Густав Екеберг нарича новия оксид утриа. Самият елемент итрий е изолиран за пръв път от Фридрих Вьолер през 1828 г.

Най-голямата полза от итрия е в правенето на фосфори, като червените такива, използвани в мониторите и в светодиодите. Други ползи включват продукцията на електроди, електролити, електрически филтри, лазери и свръхпроводници. Елементът се използва и в медицината. Смесва се с други материали, за да засили техните свойства. Итрият не играе биологична роля, но излагането на елемента може да доведе до белодробни заболявания при хората.

Характеристики

Физични свойства

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Химични свойства

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Изотопи

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Наличие в природата

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

История

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Производство

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Приложение

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Биологични ефекти

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Бележки

Цитирани източници

• ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
• ((en)) van der Krogt, Peter. 39 Yttrium. // Elementymology & Elements Multidict. vanderkrogt.net.
• ((en)) Lide, D. R.. Yttrium. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. Т. 4. New York, CRC Press, 2008. ISBN 978-0-8493-0488-0. с. 41.

Външни препратки

• Итрий в WebElements.com
• Информация за Итрий