Име
За частта на речта вижте Име (граматика).
Най-общо име означава название, наименование на нещо или на някого. Ако се използва без пояснение, се подразбира лично[1] име, например име на човек или на животно. Понякога малкото име (първото) бива двойно. Например Йоан-Константин, София-Изабела, Мария-Магдалена, Анна-Мария и подобни. Такива имена се записват с дефис (малко тире) и две главни букви.[2] В руския и българския език е прието презимето (патронимът) да се образува от името на бащата и наставките -ов, -ев с техните съответни окончания за различните родове. Фамилията е по-различна, има варианти да завършва без наставка или на -ски, в славянските страни пак е прието да завършва с онези окончания. Има едни по-различни имена, които свързват да кажем презимето и фамилията с различни частици:
- ла
- ала
- ле
- де
- ди
- да
- фон
- ван
- ал
- льо
- лос
Има благородници, аристократи, различни хора, чиито имена са дълги и са образувани от малки имена, частици, презимена, родове, семейства, фамилии, месторождение и т.н. (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso) Имената на държавни и исторически събития се записват в зависимост от това дали съдържат в името си име на някого или нещо, но по принцип се записват така, че първата дума да е с главна буква, а останалите с малки, и без кавички. Например Пунически войни, Септемврийско въстание, Велико преселение на народите, Освобождение на България, Втора световна война и др.
Имената на географски обекти се записват по различен начин. Ако е населено място, всичко се записва с главна буква. Например гр. Добрич, с. Екзарх Антимово, с. Радко Димитриево, гр. Нови Пазар, гр. Вълчи Дол, с. Горна Митрополия и т.н. В много случаи това граматическо правило в българския език не се спазва. Ако е някакъв географски обект като примерно планина, океан, глетчър, карст, масив, нос, езеро, лагуна, ждрело, проток, провлак, пролом, язовир, водопад, извор, каньон и името му е на първо място в наименованието (пример: Стара планина, Охридско езеро), то името му се записва като географският обект е с малка буква. Ако втората дума е с малка буква, а географският обект не е такова нещо, то името е сгрешено и трябва да е с главна буква. Ако Софийското поле не е поле, а низина, то трябваше да се нарича низината Софийско Поле.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В езикознанието съществителните собствени имена (имена на индивидуален обект, с главна буква, обр: нарицателни) се делят на лични и географски. В обикновения и правния език под лично и собствено (а и малко) име се има предвид едно и също – първото име на човека. Предметите (вкл. географските обекти) имат наименования.
- ↑ БЕРОН. Официален правописен речник онлайн, т. 54.2.
