Наставка
Наставката или суфиксът[1] е част от думата (морфема), която стои след корена.[2] Тя е смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник, българия -> българ-ин), продължителност, за образуване на отглаголни съществителни (ходя -> ходе-не) и много други.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
- Суфикс[3] (руски суффикс, немски Suffix от латински suffixus 'прикачен') – словообразувателна частица, която стои след корена на думата и видоизменя значението ѝ.[4]
- Суфиксален (немски suffixal, френски suffixal от латински suffixus 'прикачен') – който се отнася до суфикс.
- Суфиксация (руски суффиксация, английски suffixation) – словообразуване с помощта на суфикси.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Суфикс в РБЕ
- ↑ РБЕ
- ↑ Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи. Трето издание. София, Хемус, 1948. с. 618.
- ↑ Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, Хермес, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 604.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.