Наставка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни съществителни (ходя -> ходе-не) и други.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

суфикс (руски суффикс, немски Suffix по латински suffixus 'прикачен') — Словообразувателна частица, която стои след корена на думата и видоизменя значението и; наставка

суфиксален (немски suffixal, френски suffixal по латински suffixus 'прикачен') — Който се отнася до суфикс

суфиксация (руски суффиксация, английски suffixation) — Словообразуване с помощта на суфикси

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]