Наставка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Наставката или суфиксът[1] е част от думата (морфема), която стои след корена.[2] Тя е смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник, българия -> българ-ин), продължителност, за образуване на отглаголни съществителни (ходя -> ходе-не) и много други.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Суфикс в РБЕ
  2. РБЕ
  3. Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи. Трето издание. София, Хемус, 1948. с. 618.
  4. Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, Хермес, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 604.