Морфема

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Морфемата (от старогръцки: Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.[1]

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член.[2]

Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката (суфикс, постфикс) стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Морфемите биват два вида – лексикални и граматични. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.

Лексикални морфеми[редактиране | редактиране на кода]

Лексикалните морфеми носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването:

Граматически морфеми[редактиране | редактиране на кода]

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

Освен двата основни вида морфеми, при образуването на сложни думи в българския език се използва и една особена морфема, която няма нито лексикално, нито граматично значение. Тя се нарича съединителна морфема. В българския език съединителната морфема винаги е гласна. Носи и наименованието съединителна гласна. Има формално-съединителна функция. Примери: вод-О-скок, проход-И-мият; зъб-О-лекар; крав-Е-ферма; пет-И-летка

Класификация според самостойност и изменяемост[редактиране | редактиране на кода]

  • свободни морфеми – могат да стоят самостоятелно
  • свързани морфеми – не могат да бъдат самостоятелни, трябват да бъдат прикрепени
  • променящи се морфеми (allomorphs) – не винаги имат една-единствена форма, напр. в англ. like/s/, teach/es/

Езици според морфологията им[редактиране | редактиране на кода]

  • просто морфологично образувани
  • образувани чрез съчетаване на много морфеми в думите (polysynthetic)
    • тр. Namixaridand – „те не купуваха“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Думата в РБЕ
  2. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 48.