Представка
Представката (още префикс) е елемент от словообразуването, лексикална морфема, която се прикрепя пред корена на думата или пред друга представка.[1] Някои представки са привнесени като модел от други езици.
За образуване на нови думи предимно служат представките, наставките по-рядко се използват за тази цел. В повечето случаи добавянето на наставка не внася съществена промяна в лексикалното значение на думата, а промяната е в граматическото значение. Например, при добавяне на представката про- пред корена чет- произвежда глагола от свършен вид прочета, за разлика от глагола в несвършен вид чета.[1]
Примери за представки в българския език:
- а- (алитерация)
- без- (безпомощен)
- в- (внасям)
- из- (изнасям)
- пре- (пренасям)
- при- (привнасям)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. Част 1. ИК Абагар, София, 1998, ISBN 954-584-241-5
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.