Корен (морфология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Корен.

Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.

Всяка дума има поне 1 корен, а съставните думи могат да имат и повече.[1] Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми – представка, наставка, окончание, определителен член. В езиците с падежи се добавя и съответната падежна форма.

Коренът е носител на „лексикалното значение на думата“, той е ядрото ѝ. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася в българския език най-вече за всички самостойни части на речта: съществителни, прилагателни, глаголи, числителни, местоимения, наречия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.