Корен (морфология)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Корен.
Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.
Всяка дума има поне 1 корен, а съставните думи могат да имат и повече.[1] Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми – представка, наставка, окончание, определителен член. В езиците с падежи се добавя и съответната падежна форма.
Коренът е носител на „лексикалното значение на думата“, той е ядрото ѝ. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася в българския език най-вече за всички самостойни части на речта: съществителни, прилагателни, глаголи, числителни, местоимения, наречия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.