Местоимение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).

Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.

Видове местоимения в българския език[редактиране | редактиране на кода]

Според значението си местоименията са 9 вида.

Лични[редактиране | редактиране на кода]

Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове личните местоимения се характеризират с най-много граматични форми — за лице, число, падеж и род.

Във винителен и дателен падеж те имат по 2 форми — пълна и кратка — с еднакво значение в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват поотделно, а когато пълната и кратката форми са употребени заедно, те образуват специфична за балканските езици форма, наречена "удвоено допълнение" (пр.: "на мене ми").

Лични местоимения
Число Лице / Род Подлог (Именителен) Пряко допълнение (Винителен) Непряко допълнение (Дателен)
пълна пълна кратка пълна кратка чрез предлог
ед. ч. 1 л. аз мен/мене ме мене ми мен/мене
2 л. ти теб/тебе те тебе ти теб/тебе
3 л. м. р. той него го нему му него
ж. р. тя нея я ней ѝ нея
ср. р. то него го нему му него
мн. ч. 1 л. ние/ний нас ни нам ни нас
2 л. вие/вий вас ви вам ви вас
3 л. те тях ги тям им тях

Други лични местоимения, които произлизат от старобългарски за той, тя, то, те са он, она, оно, они. Тези форми днес се употребяват предимно в западните български говори. В творчеството на Иван Вазов се среща употребата на ази, вместо на аз.

Притежателни[редактиране | редактиране на кода]

Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван — неговият брат, сестрата на Иван — неговата сестра; братът на Иванка — нейният брат, сестрата на Иванка — нейната сестра. Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти), негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (ѝ); наш, наша, наше, наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).

Кратките форми на личните местоимения в дателен падеж и кратките форми на притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:

  • кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
  • кратките форми на притежателните местоимения — определения.
Притежателни местоимения
Число Лице/Род м. р. ж. р. ср. р. мн. ч. кратка форма
неопр. определено неопр. определено неопр. определено неопр. определено
ед. ч. 1 л. мой моят/моя моя моята мое моето мои моите ми
2 л. твой твоят/твоя твоя твоята твое твоето твои твоите ти
3 л. м. р. негов неговият/неговия негова неговата негово неговото негови неговите му
ж. р. неин нейният/нейния нейна нейната нейно нейното нейни нейните ѝ
ср. р. негов неговият/неговия негова неговата негово неговото негови неговите му
мн. ч. 1 л. наш нашият/нашия наша нашата наше нашето наши нашите ни
2 л. ваш вашият/вашия ваша вашата ваше вашето ваши вашите ви
3 л. техен техният/техния тяхна тяхната тяхно тяхното техни техните им

Възвратни[редактиране | редактиране на кода]

Когато глаголното действие, произлизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада върху друго лице или предмет, а се „възвръща“ върху глаголното лице, тогава вместо лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме възвратно лично местоимение. Възвратното лично местоимение има, както и всички лични местоимения, две кратки форми — за пряко допълнение се и за непряко допълнение си, като лице, число и род също така не се различават — на него му, на мене ми, на нея ѝ, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.[източник? (Поискан преди 27 дни)]

Възвратни лични местоимения
Винителен Дателен
пълна форма кратка форма пълна форма кратка форма
себе си се на\за себе си си
Възвратни притежателни местоимения
Пълна форма Кратка форма
м. р. ж. р. ср. р. мн. ч.
неопр. опр. неопр. опр. неопр. опр. неопр. опр.
свой своят/своя своя своята свое своето свои своите си

Показателни[редактиране | редактиране на кода]

Местоимения-прилагателни, т.е. „посочват“ (без да назовават) някакъв признак (качество или свойство) на предмет или лице.

Показателни местоимения
Род/

Число

Лично Качествено Количествено
за близост за отдалеченост полож. признак отриц. признак
м. р. този/тоя онзи/оня такъв/толкав (толчав) онакъв/инакъв толкова (толкоз)
ж. р. тази/тая онази/оная такава/толкава (толчава) онакава/инаква
ср. р. това/туй онова/онуй такова/толкаво (толчаво) онакова/инаква
мн. ч. тези/тия онези/ония такива/толкави (толчави) онакива/инакви

Толкав (толчав) и останалите му форми почти не се използва в книжовния език на XXI век.

Въпросителни[редактиране | редактиране на кода]

При общуване, чрез речта често се налага да питаме за неизвестни лица, предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения — кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, колко, чие, чия, чий, чии, на кого, що.

Въпросителни местоимения
Род/

Число

Лично Качествено Количествено
Именителен Винителен Дателен Родителен
м. р. кой кого кому / на кого чий какъв колко
ж. р. коя кого кому / на кого чия каква
ср. р. кое кого кому / на кого чие какво
мн. ч. кои кого кому / на кого чии какви


Относителни[редактиране | редактиране на кода]

Относителни местоимения
Род/

Число

Лично Качествено Количествено
Именителен Винителен Дателен Родителен
м. р. който когото комуто / на когото чийто какъвто колкото
ж. р. която която комуто / на която чиято каквато
ср. р. което което комуто / на което чието каквото
мн. ч. които които комуто / на които чиито каквито

Литература

  • Илиев, И. Теория на относителността. Българските относителни местоимения - произход и развой. Пловдив. Весела. 2012.

Теория на относителността ...

Неопределителни[редактиране | редактиране на кода]

Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от въпросителните посредством предпоставената морфема ня-: някой, някоя, някого, нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави пред въпр. местоимение словообразувателната частица еди-, получават се неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви,, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -годе: кой-годе, какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се прибави да е : кой да е, какъв да е, колко да е.

Неопределителни местоимения
Род/

Число

Лични Качествени Количествени
Именителен Притежателен
м. р. някой нечий някакъв няколко
ж. р. някоя нечия някаква
ср. р. някое/нещо нечие някакво
мн. ч. някои нечии някакви

Отрицателни[редактиране | редактиране на кода]

Получават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица ни-: никой, никоя, никое, никои; никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия, ничие, ничии; николко.

Отрицателни местоимения
Род/

Число

Лични Качествени Количествени
Именителен Винителен Дателен Притежателен
м. р. никой / нищо никого никому ничий никакъв николко
ж. р. никоя ничия никаква
ср. р. никое ничие никакво
мн. ч. никои ничии никакви

Обобщителни[редактиране | редактиране на кода]

Образуват се от частицата вся-, която се редува с все-; за лица и предмети - всякой, всякоя, всякое, всякои, всяка, всяко, всеки; за предмети и животни - всичко; за признаци - всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви; за количество - всичкият, всичката, всичкото, всичките, всички.

Обобщителни местоимения
Вид м. р. ж. р. ср. р. мн. ч.
За лица и предмети всеки/всякой всяка/всякоя всяко/всякое всички/всякои
За признаци всякакъв всякаква всякакво всякакви
За притежание и количество всичкият всичката всичко(то) всички(те)