Подлог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В граматиката подлогът е главна част на изречението, за която е характерна преди всичко топикалност, т.е. подлогът е това, за което се отнася информацията в изречението. Това е съпроводено с набор от признаци – морфологични (напр. обозначава се с по-малко маркирания падеж) и синтактични (напр. определя съгласуването на сказуемото).

Сред отделните теоретични направления не съществува консенсус за това дали подлогът е валиден като концепция за синтактичните системи на всички езици. В релационната граматика, синтактичните отношения като подлог и допълнение са сред първични понятия, на които се гради останалата част от теорията. В разновидностите на генеративната граматика, развити от Ноам Чомски, подлогът е вторично понятие, изводимо от изреченската конфигурация, но въпреки това универсално. Според някои функционални теории[1] съществуват езици, за анализирането на които не са необходими понятия като подлог и допълнение. Такива езици са например канарски,[2] мейтей[3] и класически тибетски.

Падеж[редактиране | редактиране на кода]

В езиците с номинативен строй (каквито са повечето езици в Европа, вкл. българският) подлогът получава именителен падеж и обикновено съвпада с по-агентивния аргумент на предиката, т.е. той отговаря на въпроса кой върши действието. В езиците със синтактична ергативност подлог е най-често по-малко агентивният аргумент.

Синтаксис[редактиране | редактиране на кода]

Подлогът обикновено контролира съгласуването на сказуемото: например в изречението „Иван отглежда крави.“, сказуемото „отглежда“ се съгласува по лице и число с подлога „Иван“, а не с допълнението „крави“. С подлога са кореферентни възвратните местоимения: в „Иван погледна Христо, засрамен от думите си.“ думите са на Иван, а не на Христо. Подлогът обичайно е и привилегирован синтактичен аргумент: например в две последователни прости изречения подлогът на второто може да се изпусне, ако съвпада с подлога на първото: в изречението „Иван се сбогува с всички и излезе.“ подлогът на „и излезе“ е изпуснат, защото съвпада с подлога на „Иван се сбогува с всички“.

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

Подлогът изразява предметно понятие и се определя от сказуемото. Предметът, означен с подлога, може да бъде предмет или лице, явление или признак. Открива се с въпроса: Кой? или Кои?. Прието е в изречението подлогът да се подчертава с права черта.

Пример:

Но Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата.
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът"

Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:

  1. съществително имеДетето играе.
  2. прилагателно имеКрасивата се омъжи.
  3. местоимениеТо изчезна.
  4. числително имеПетият спечели.

Членуване[редактиране | редактиране на кода]

В писмената форма на българския книжовен език подлогът се членува с пълен член когато е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна:

  1. Магазинът е в ревизия.
  2. Автомобилът потегли рязко.
  3. Върхът се вижда отдалече.
  4. Вятърът счупи клона.

Ако към подлога има прилагателно име, пълният член се прехвърля от подлога към това прилагателно:

  1. Денонощният магазин е в ревизия.
  2. Червеният автомобил потегли рязко.
  3. Заснеженият връх се вижда отдалече.
  4. Силният вятър счупи клона.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. като граматика на ролите и референцииите, вж. Van Valin 1997
  2. Bhаt 1991
  3. Bhat 1991

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bhat, D. N. S.. Grammatical relations: the evidence against their necessity and universality. London ; New York, Routledge, 1991. ISBN 0-415-06323-X.
  • Van Valin, Robert D.. Syntax: structure, meaning and function. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-49565-2.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]