Главни части на изречението

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Главните части на изречението са онези части от изречението, без които то не би могло да съществува.

В българския език главни части на изречението са подлогът и сказуемото. Те се съгласуват по лице и число, а понякога и по род. Двете главни части на изречението се предполагат една друга – наличието на подлог предполага наличието на сказуемо и наличието на сказуемо предполага наличието на подлог.

Синтактичната позиция в изречението, която се заема от думата, описваща ситуацията, се нарича позиция на сказуемото. Участникът в ситуацията, който се свързва смислово с цялото глаголно словосъчетание, се реализира в синтактичната позиция, наречена подлог на изречението.

Подлог[редактиране | редактиране на кода]

Подлогът е главна независима част на изречението, на която се приписва предикативен признак чрез сказуемото. С него се означава вършителят на действието. Открива се с въпросите Кой?, Коя?, Кое?, Кои?, Що?. Прието е да се подчертава с права линия. Той може да бъде представен чрез:

Сказуемо[редактиране | редактиране на кода]

Сказуемото е главна зависима част на изречението, което приписва предикативен признак на подлога. Означава действие или състояние. Обикновено се изразява чрез глагол. Открива се с въпросите: „Какво прави?“ и „Какво върши?“ Прието е да се подчертава с двойна права линия. Видове сказуемо:

  • просто глаголно сказуемо.
  • съставно глаголно сказуемо.
  • съставно именно сказуемо.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]