Именителен падеж

Именителният падеж или номинативът (на латински: casus nominativus) е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението. Най-често именителен падеж се използва и за речниковата форма на дадено име.

Разновидности на именителния падеж

Именителният падеж е присъщ за подлога в изречението, но в славянските и някои други езици съществуват и две други разновидности на именителния падеж:

• Именителен предикативен, който се среща при сказуемното определение, и
• Именителен на темата (именителен за представяне), който се наблюдава при изолирана синтактична единица, след която следва изречение, тематично свързано с нея, напр.:
  • (руски) „Ах, Франция! Нет в мире лучше края!“ (Ах, Франция! На света няма по-хубава страна!)
  • (хърватски) „Vjera, ufanje i ljubav, to troje; najveća je ljubav“ (Вяра, надежда и любов, тези трите, но най-голяма е любовта)

В японски се разграничават два вида именителен падеж:

• Именителен падеж на рематичния подлог, с окончание –ga, напр.:
  • Tochuu-ni norikae-ga arimasu-ka? (Има ли прекачване по пътя?; букв. „Пътя по прекачване има ли?“)
• Именителен падеж на тематичния подлог, с окончание -wa, напр.
  • Watashi-wa rokuji-ni okimasu (Ставам в шест часа; букв. „Аз в шест часа ставам“)

Остатъци от именителния падеж в български

Българският език загубва почти изцяло падежната флексия на имената и именната му система преминава към аналитичен строеж. Радикалните промени в областта на категорията падеж стават причина днес граматичните отношения да се изразяват предимно чрез обща форма (casus generalis, общ падеж) на имената в съчетание с предлози. Тази обща форма е най-често наследник на номинатива, но в някои диалекти е производна и на акузатива. Косвени следи от старобългарския номинатив се запазват в старите n-основи: камы – камък, пламы – пламък (а не: *камен или *пламен).

В съвременния български книжовен език от категорията падеж има остатъци, като най-много падежни форми са запазени при местоименията, а при съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и други съществува изкуствено разграничаването по падеж при членуваните форми в м.р. ед.ч, където в именителен падеж се поставя пълен член, а във всички останали падежи – кратък член.

Ползвана литература

• Стоян Стоянов Граматика на българския книжовен език, С. 1964
• Граматика на съвременния български книжовен език, том II. Морфология, С. 1983
• Стефан Младенов История на българския език, С. 1979
• Розенталь Д. Э и М. А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, М. 1976
• Увод в изучаването на южнославянските езици, С. 1986
• Лаврентьев Б.П. Самоучитель японского языка, М. 1982
• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb 1979