Предлог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.[1] Предлозите са от тези думи, които са несамостойни части на изречението: такива са още съюзите и частиците.[1] Предлозите са също неизменяема част на речта.[1]

Например изразът „информационната част в статията“ и изреченията „Статия във вестник „Литературен форум“, “На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист.“[2]., „Преди да се завърне [ген. Игнатиев] в Петербург, той пак мина през Париж, и после посети Виена. “[3] През, в (във) и на, срещу (като срещуположен) са предлози.

Когато при свързване на 2 думи, едната е пояснение към другата, говорим за подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи, наречени предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение.

Най-често употребяваните предлози в българския език са: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, зад, към, през, край, върху, срещу, между и други.[4] Например:

  • Николай предаде домашната си работа на учителя.
  • Той не се обади на Калин, защото беше зает.
  • Вървяхме през парка.
  • Бяхме в училищния двор да играем футбол.
  • Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет.
  • Днес ще ходя до магазинчето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Значения на думата в РБЕ, ИБЕ, БАН
  2. Г. Белев, КВА, 25
  3. НБ, 1877, бр. ..., 277.
  4. Младенов, Стефан. Граматика на българския език. София, Книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1939. с. 316.