Двойно отрицание
Двойното отрицание е езикова конструкция, при която две форми на граматично отрицание се използват в едно и също изречение. Множественото отрицание е по-общ термин, обхващащ използването на повече от едно отрицание в една пропозиция.
В някои езици двойните отрицания се отменят едно друго, създавайки потвърждение, докато в други те засилват степента на отрицание. Взаимното потвърждение на множествените отрицания се нарича отрицателно съгласуване или емпатично отрицание.[1] Примери за езици с отрицателно съгласуване са български, португалски, персийски, френски, руски, гръцки, испански, италиански, докато езици, в които то отсъства, са китайски, латински, немски, нидерландски, японски, английски.
В българския, както и в повечето славянски езици, двойното отрицание е задължително при определени обстоятелства, например отрицателните местоимения винаги се съчетават с отрицателна форма на съответното сказуемо.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wouden, Ton van der. Negative Contexts: Collocation, Polarity and Multiple Negation. Routledge, November 2002. ISBN 9781134773336. p. 243. (на английски)
