Направо към съдържанието

Двойно отрицание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Двойното отрицание е езикова конструкция, при която две форми на граматическо отрицание се използват в едно и също изречение. Множественото отрицание е по-общ термин, обхващащ използването на повече от едно отрицание в едно изречение.

В някои езици двойните отрицания се отменят едно друго, създавайки потвърждение, докато в други езици те засилват степента на отрицание. Взаимното потвърждение на множествените отрицания се нарича отрицателно съгласуване или емпатично отрицание.[1] Примери за езици с отрицателно съгласуване са българският, португалският, персийският, френският, руският, гръцкият, испанският и италианският. Няма отрицателно съгласуване в китайския, латинския, немския, нидерландския, японския и английския език.

В българския, както и в повечето славянски езици, двойното отрицание е задължително при определени обстоятелства, например отрицателните местоимения винаги се съчетават с отрицателна форма на съответното сказуемо.

  1. Wouden, Ton van der. Negative Contexts: Collocation, Polarity and Multiple Negation. Routledge, November 2002. ISBN 9781134773336. p. 243. (на английски)