Окончание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Окончанието като термин от езикознанието означава морфема, която показва някои от граматическите признаци (род, число, лице, време) на думата.

Окончанието е и начин на завършване на поетичния стих в метричното, тоничното и силаботоничното стихосложения. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена клаузула, обуславя вида на римата: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993