Окончание
Окончанието като термин от езикознанието означава морфема, която показва някои от граматическите признаци (род, число, лице, време) на думата.
Окончанието е и начин на завършване на поетичния стих в метричното, тоничното и силаботоничното стихосложения. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена клаузула, обуславя вида на римата: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
