Стронций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стронций
Стронций – сребрист метал със слаб златист нюанс
Сребрист метал със слаб златист нюанс
Спектрални линии на стронций
РубидийСтронцийИтрий
Ca

Sr

Ba
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Стронций, Sr, 38
Група, период, блок 25s
Химическа серия алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Kr] 5s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 8, 2
CAS номер 7440-24-6
Свойства на атома
Атомна маса 87,62 u
Атомен радиус (изч.) 200 (219) pm
Ковалентен радиус 195±10 pm
Радиус на ван дер Ваалс 249 pm
Степен на окисление 2, 1[1]
Оксид SrO (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,95
Йонизационна енергия I: 549,5 kJ/mol
II: 1064,2 kJ/mol
III: 4138 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 2640 kg/m3
Температура на топене 1050 K (777 °C)
Температура на кипене 1650 K (1377 °C)
Моларен обем 33,316×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 7,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 141 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 796 882 990 1139 1345 1646
Специф. топл. капацитет 300 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 7,7×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,132 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 35,4 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[2]
Модул на еластичност 15,7 GPa
Модул на срязване 6,03 GPa
Коефициент на Поасон 0,28
Твърдост по Моос 1,5
История
Наименован на минерала стронцианит
Откритие Уилям Круикшенк (1787 г.)
Изолиране Хъмфри Дейви (1808 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
82Sr синт. 25,36 дни ε 82Rb
83Sr синт. 1,35 дни β+ 83Rb
ε 83Rb
γ
84Sr 0,56 % стабилен
85Sr синт. 64,84 дни ε 85Rb
γ
86Sr 9,86 % стабилен
87Sr 7 % стабилен
88Sr 82,58 % стабилен
89Sr синт. 50,52 дни ε 89Rb
β- 89Y
90Sr радио 28,9 г. β- 90Y
Стронций в Общомедия

Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидроксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнен амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.

Стопява се при 757 °С и кипи при 1364 °С. Той е по-активен от магнезия и калция.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

С халогенните елементи реагира: с флуора – буйно при обикновена температура, а с другите – при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби „Sensodyne“ съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.

Стронциев оксид, SrO Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430 °С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl2, а с фосфора и сярата – до съответния сулфид и фосфорид.

Реагира с киселини, но не и с основи.

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1787 г. двама английски химици, Крауфорд (Adair Crawford) и Круикшанк (William Cruickshank), откриват минерала SrCO3 в околностите на село Стронтѝан, Шотландия, като предполагат, че в него се съдържа нов елемент. По името на селото по-късно е наречен и новият елемент. През 1792 г. шотландецът Хоуп (Thomas Charles Hope) доказва, че в този минерал се съдържа нов елемент.

През 1808 г. сред редица безуспешни опити Хъмфри Дейви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO3 (стронцианит) и SrSO4 (целестин). Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници