Стронций

Стронций , Sr=87,63

Разпространение

Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO₃-стронцианит и SrSO₄-целестин. Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.

Откриване

През 1787 англичанинът Крофорд открива минерала SrCO₃ в околностите на село Стронтѝан (Шотландия) като предполага ,че в него се съдържа нов елемент. През 1792 Хоп доказва ,че в този минерал се съдържа нов елемент.

През 1808 сред редица безуспешни опити Деви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.

Физични свойства

Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидрооксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнения амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.

Стопява се при 757°С и кипи при 1364°С. Той е по-активен от магнезия и калция.

С халогенните елементи реагира: с флуора-буйно при обикновена температура, а с другите - при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби Сенсодин съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.

Стронциев оксид SrO Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430°С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl₂, а с фосфора и сярата - до съответният сулфид и фосфорид. Реагира с киселини, но не и с основи.