Стронций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стронций, 38Sr
Strontium destilled crystals.jpg
сребристобял
Общи данни
РубидийСтронцийИтрий
Ca

Sr

Ba
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Стронций, Sr, 38
Група, период, блок 2, 5, s
Химическа серия Алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Kr] 5s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 8, 2
Electron shell 038 Strontium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 87,62 u
Атомен радиус 215 pm
Ковалентен радиус 191 pm
Радиус на ван дер Ваалс 249 pm
Степен на окисление 2, 1
Оксид силна основа
Електроотрицателност 0,95 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 549,5 kJ/mol
Strontium spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура кубична
Cubic.svg
Плътност 2640 kg/
Температура на топене 1050 K
(777 °C)
Температура на кипене 1650 K
(1377 °C)
Специф. топлина на топене 9,20 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 141 kJ/mol
Специф. топлинен капацитет 26,4 J/(kg·K)
Специф. ел. съпротивление 132 (при 20 °C) Ω.mm²/m
Топлопроводимост 35,4 W/(m·K)

Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO3 (стронцианит) и SrSO4 (целестин). Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

През 1787 г. двама английски химици, Крауфорд (Adair Crawford) и Круикшанк (William Cruickshank), откриват минерала SrCO3 в околностите на село Стронтѝан, Шотландия, като предполагат, че в него се съдържа нов елемент. По името на селото по-късно е наречен и новият елемент. През 1792 г. шотландецът Хоуп (Thomas Charles Hope) доказва, че в този минерал се съдържа нов елемент.

През 1808 г. сред редица безуспешни опити Хъмфри Дейви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидроксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнен амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.

Стопява се при 757 °С и кипи при 1364 °С. Той е по-активен от магнезия и калция.

С халогенните елементи реагира: с флуора – буйно при обикновена температура, а с другите – при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби „Sensodyne“ съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.

Стронциев оксид, SrO Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430 °С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl2, а с фосфора и сярата – до съответния сулфид и фосфорид.

Реагира с киселини, но не и с основи.