Стронций
Стронций | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сребрист метал със слаб златист нюанс |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Име, символ, Z | Стронций, Sr, 38 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 2, 5, s | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | алкалоземен метал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Kr] 5s2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 8, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 7440-24-6 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | 87,62 u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомен радиус (изч.) | 200 (219) pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 195±10 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Радиус на ван дер Ваалс | 249 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 2, 1[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Оксид | SrO (силно основен) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) |
0,95 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия |
I: 549,5 kJ/mol II: 1064,2 kJ/mol III: 4138 kJ/mol (още) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 2640 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 1050 K (777 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 1650 K (1377 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Моларен обем | 33,316×10-6 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 7,43 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на изпарение | 141 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топл. капацитет | 300 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. електропроводимост | 7,7×106 S/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. ел. съпротивление | 0,132 Ω.mm2/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Топлопроводимост | 35,4 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магнетизъм | парамагнитен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Модул на еластичност | 15,7 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Модул на срязване | 6,03 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Коефициент на Поасон | 0,28 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Твърдост по Моос | 1,5 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименован | на минерала стронцианит | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Уилям Круикшенк (1787 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Изолиране | Хъмфри Дейви (1808 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стронций в Общомедия |
Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.
Съдържание
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидроксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнен амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.
Стопява се при 757 °С и кипи при 1364 °С. Той е по-активен от магнезия и калция.
Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]
С халогенните елементи реагира: с флуора – буйно при обикновена температура, а с другите – при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби „Sensodyne“ съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.
Стронциев оксид, SrO Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430 °С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl2, а с фосфора и сярата – до съответния сулфид и фосфорид.
Реагира с киселини, но не и с основи.
Изотопи[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1787 г. двама английски химици, Крауфорд (Adair Crawford) и Круикшанк (William Cruickshank), откриват минерала SrCO3 в околностите на село Стронтѝан, Шотландия, като предполагат, че в него се съдържа нов елемент. По името на селото по-късно е наречен и новият елемент. През 1792 г. шотландецът Хоуп (Thomas Charles Hope) доказва, че в този минерал се съдържа нов елемент.
През 1808 г. сред редица безуспешни опити Хъмфри Дейви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO3 (стронцианит) и SrSO4 (целестин). Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.
Получаване[редактиране | редактиране на кода]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- Цитирани източници
- Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- Colarusso, P. et al. High-Resolution Infrared Emission Spectrum of Strontium Monofluoride. // J. Molecular Spectroscopy 175. 1996. DOI:10.1006/jmsp.1996.0019. p. 158. (на английски)
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|