Айнщайний

Айнщайний
Сребрист, светещ в синьо на тъмно
Спектрални линии
Калифорний ← Айнщайний → Фермий Ho ↑ Es ↓ (Upt) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Айнщайний, Es, 99
Група, период, блок	–, 7, f
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 5f11 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 29, 8, 2
CAS номер	7429-92-7
Свойства на атома
Атомна маса	[252] u
Степен на окисление	4, 3, 2
Оксид	Es2O3
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,3
Йонизационна енергия	I: 619 kJ/mol II: 1216 kJ/mol III: 2334 kJ/mol IV: 3734 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	8840 kg/m3
Температура на топене	1133 K (860 °C) (приблизителна)
Температура на кипене	1269 K (996 °C) (приблизителна)
Магнетизъм	парамагнитен
История
Наименуван	на Алберт Айнщайн
Откритие	Алберт Гиорсо (1952 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 252Es синт. 1,29 г. α 248Bk ε 252Cf β- 252Fm 253Es синт. 20,47 дни α 249Bk СД разни 254Es синт. 275,7 дни α 250Bk ε 254Cf β- 254Fm 255Es синт. 39,8 дни α 251Bk СД разни β- 255Fm
Айнщайний в Общомедия

Айнщайний е химичен елемент кръстен на Айнщайн, който не се среща в природата. Намира се в седмия период на периодичната таблица и е класифициран като актинид. Атомният му номер е 99, означава се с Es и има 14 изотопа. Открит е заедно с химичния елемент фермий при взривяването на термоядрената бомба „Майк“ в южната част на Тихия океан на 1 ноември 1952 г., върху изчезналия впоследствие коралов остров Елугалъб. Идентифициран е от Албърт Гиорсо и сътрудници в Бъркли. Материалът за изследване е бил първоначално събиран от брониран безпилотен самолет, летящ през облаците от радиоактивната експлозия. Получен е в процеса на взрива като ²³⁸U е облъчен с 15 неутрона. Получава се свръхтежък ²⁵³U, който след последователни бета разпадания се превръща в ²⁵⁵Es.

Единственото му приложение за сега е като мишена за синтезиране на следващите елементи. Елементът е радиоктивен. Степените му на окисление (валентността) са 4 и 3, като 3 е най-характерната степен. Има относителна атомна маса около 252.

Източници

Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.