Айнщайний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айнщайний
Айнщайний – сребрист, светещ в синьо на тъмно
Сребрист, светещ в синьо на тъмно
Спектрални линии на айнщайний
КалифорнийАйнщайнийФермий
Ho

Es

(Upt)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Айнщайний, Es, 99
Група, период, блок –, 7f
Химическа серия актинид
Електронна конфигурация [Rn] 5f11 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 29, 8, 2
CAS номер 7429-92-7
Свойства на атома
Атомна маса [252] u
Степен на окисление 4, 3, 2
Оксид Es2O3
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,3
Йонизационна енергия I: 619 kJ/mol
II: 1216 kJ/mol
III: 2334 kJ/mol
IV: 3734 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 8840 kg/m3
Температура на топене 1133 K (860 °C) (приблизителна)
Температура на кипене 1269 K (996 °C) (приблизителна)
Магнетизъм парамагнитен
История
Наименуван на Алберт Айнщайн
Откритие Алберт Гиорсо
(1952 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
252Es синт. 1,29 г. α 248Bk
ε 252Cf
β- 252Fm
253Es синт. 20,47 дни α 249Bk
СД разни
254Es синт. 275,7 дни α 250Bk
ε 254Cf
β- 254Fm
255Es синт. 39,8 дни α 251Bk
СД разни
β- 255Fm

Айнщайний е химичен елемент кръстен на Айнщайн, който не се среща в природата. Намира се в седмия период на периодичната таблица и е класифициран като актинид. Атомният му номер е 99, означава се с Es и има 14 изотопа. Открит е заедно с химичния елемент фермий при взривяването на термоядрената бомба „Майк“ в южната част на Тихия океан на 1 ноември 1952 г., върху изчезналия впоследствие коралов остров Елугалъб. Идентифициран е от Албърт Гиорсо и сътрудници в Бъркли. Материалът за изследване е бил първоначално събиран от брониран безпилотен самолет, летящ през облаците от радиоактивната експлозия[1]. Получен е в процеса на взрива като 238U е облъчен с 15 неутрона. Получава се свръхтежък 253U, който след последователни бета разпадания се превръща в 255Es.

Единственото му приложение за сега е като мишена за синтезиране на следващите елементи. Елементът е радиоктивен. Степените му на окисление (валентността) са 4 и 3, като 3 е най-характерната степен. Има относителна атомна маса около 252.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лефтеров, Димитър. Химичните елемнти и техните изотопи. Издателство на БАН – „Проф. Марин Дринов“, 2015.