Айнщайний

Айнщайний
	Айнщайний
	Айнщайний – сребрист, светещ в синьо на тъмно Сребрист, светещ в синьо на тъмно
	Спектрални линии на айнщайний Спектрални линии
	Калифорний ← Айнщайний → Фермий
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Айнщайний, Es, 99
Група, период, блок	–, 7, f
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 5f11 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 29, 8, 2
CAS номер	7429-92-7
Свойства на атома
Атомна маса	[252] u
Степен на окисление	4, 3, 2
Оксид	Es2O3
Електроотрицателност; (Скала на Полинг)	1,3
Йонизационна енергия	I: 619 kJ/mol; II: 1216 kJ/mol; III: 2334 kJ/mol; IV: 3734 kJ/mol;
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	8840 kg/m3
Температура на топене	1133 K (860 °C) (приблизителна)
Температура на кипене	1269 K (996 °C) (приблизителна)
Магнетизъм	парамагнитен
История
Наименуван	на Алберт Айнщайн
Откритие	Алберт Гиорсо; (1952 г.)
Най-дълготрайни изотопи
ε	252Cf
β-	252Fm
СД	разни
ε	254Cf
β-	254Fm
СД	разни
β-	255Fm
	Айнщайний в Общомедия

Айнщайний е синтетичен химичен елемент, който не се среща в природата.^[1]^[2]^[3] Кръстен е на Айнщайн.^[4] Намира се в седмия период на периодичната таблица и е класифициран като актинид. Атомният му номер е 99, означава се с Es и има 14 изотопа. Единственото му приложение е като мишена за синтезиране на следващите елементи. Елементът е радиоактивен. Степените му на окисление (валентността) са 4 и 3, като 3 е най-характерната степен. Има относителна атомна маса около 252.

Открит е заедно с химичния елемент фермий при взривяването на термоядрената бомба „Майк“ в южната част на Тихия океан на 1 ноември 1952 г., върху изчезналия впоследствие коралов остров Елугалъб. Идентифициран е от Албърт Гиорсо и сътрудници в Бъркли. Материалът за изследване е бил първоначално събиран от брониран безпилотен самолет, летящ през облаците от радиоактивната експлозия.^[5] Получен е в процеса на взрива, като ²³⁸U е облъчен с 15 неутрона. Получава се свръхтежък ²⁵³U, който след последователни бета-разпадания се превръща в ²⁵⁵Es.

Източници

↑ айнщайний // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 8 януари 2026.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. айнщайний // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 18.
↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 16.
↑ АЙНЩАЙНИЙ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 25. Посетен на 8 януари 2026.
↑ Лефтеров, Димитър. Химичните елементи и техните изотопи. Издателство на БАН – „Проф. Марин Дринов“, 2015.

Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] айнщайний // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 8 януари 2026.

[2] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. айнщайний // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 18.

[3] Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 16.

[4] АЙНЩАЙНИЙ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 25. Посетен на 8 януари 2026.

[5] Лефтеров, Димитър. Химичните елементи и техните изотопи. Издателство на БАН – „Проф. Марин Дринов“, 2015.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]