Бор (елемент)

Налягане на парата
Бор
	Черно-кафяв (смес от няколко алотропа)
	Спектрални линии
	Берилий ← Бор → Въглерод
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Бор, B, 5
Група, период, блок	13, 2, p
Химическа серия	металоид
Електронна конфигурация	[He] 2s2 2p1
e- на енергийно ниво	2, 3
CAS номер	7440-42-8
Свойства на атома
Атомна маса	10,811 u
Атомен радиус	90 pm
Ковалентен радиус	84±3 pm
Радиус на ван дер Ваалс	192 pm
Степен на окисление	3, 2, 1, −1, −5
Оксид	B2O3 (умерено киселинен)
Електроотрицателност; (Скала на Полинг)	2,04
Йонизационна енергия	I: 800,6 kJ/mol; II: 2427,1 kJ/mol; III: 3659,7 kJ/mol; (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Алотропи	α- и β-тригонален бор; α- и β-тетрагонален бор; γ-бор; аморфен бор
Кристална структура	тригонална
Кристална структура	тетрагонална
Плътност	2080 kg/m3
Температура на топене	2349 K (2076 °C)
Температура на кипене	4200 K (3927 °C)
Специф. топлина на топене	50,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	508 kJ/mol
Скорост на звука	16 200 m/s ; при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	~106 Ω.mm2/m
Топлопроводимост	27,4 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен
Твърдост по Моос	~9,5
История
Откритие	Луи Жозеф Гей-Люсак и Луи Жак Тенар; (30 юни 1808 г.)
Изолиране	Хъмфри Дейви; (9 юли 1808 г.)
Най-дълготрайни изотопи
	Бор в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Бор.

Бор е химичен елемент, означаван със символа B, от 2-ри период, 13 (IIIA) група на периодичната система, с атомен номер 5 и атомна маса 10,811.

Веществото бор е металоид с температура на топене 2076 °С и на кипене 3927 °С. Той е и едно от най-твърдите вещества в природата с твърдост 9,5 по скалата на Моос. Изолиран е през 1808 г. от Жозеф-Луи Гей-Люсак и Луи Жак Тенар, но те постигат само 50% чистота и го считат за съединение. Едва през 1824 г. Йонс Берцелиус го разпознава като елемент.

При добавяне в кристалната структура на полупроводник предизвиква недостиг на електрони и т.нар. дупчеста проводимост.

Борът е много активен и се среща само в съединено състояние. В земната кора той се съдържа в малки количества. Влиза в състава на някои силикатни минерали. Съдържа се и в някои горещи минерални води. Във вулканичните местности, в кратерите на вулканите, фумаролите и горещите извори са се образували и чисти боро-съдържащи минерали. Турция притежава 70% от резервите на бор в света. Находища на борни минерали има в Италия, Мала Азия, Тибет, Калифорния и др.

Навярно още римляните, бродейки в областите Тоскана, са намирали късове боракс – бяло трошливо вещество, което се разтваря във вода, а при нагряване се стопява в безцветна течност, която започва да се пени, а след като се охлади застива в стъкловидна маса. Известно е обаче, че в курса по химия на Н. Льомери от 1768 г. има таблица на химически символи и там е даден и символа на боракса.

Да получат неоткрития елемент, който се съдържа в боракса, се заели няколко учени – Ж. Л. Гей-Люсак и Л. Ж. Тенар във Франция и Х. Дейви в Англия. Френските учени получили бора (1808) чрез редукция на борна киселина с калий, а Дейви приложил разработения от него електрохимичен метод и при електролиза на стопена борна киселина получил на анода кафяво-черно кристално вещество – бор.

Най-забележителното съединение на бора с въглерода е тетраборният карбид. Това е едно от най-твърдите вещества на Земята. Близък по твърдост до диаманта и го драска, затова се използва за шлифоване на диаманти и като режещ и абразивен материал.

Борът е важен микроелемент, който регулира протичането на редица биохимични процеси в растителните и в животинските организми. Той е открит в яйчния жълтък и в млякото. Засега ролята на бора все още не е добре изяснена, но е известно, че той влияе върху правилното развитие и растежа на растенията. Предполага се, че борните съединения са свързани с действията на определени ферменти, но все още механизмите и процесите остават неизяснени. Установено е, че при недеостиг на бор в почвата грахът, цвеклото, люцерната, ленът, тютюнът и други не могат да дават плод и загиват.