Боракс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боракс
Borax crystals.jpg
BoraxChem.png
Имена
По IUPAC Натриев тетраборат декахидрат
Други Боракс декахидрат
Идентификатори
Номер на CAS 1330-43-4, 1303-96-4
PubChem 11954323
ChemSpider 17339255
Номер на ЕК 215-540-4
KEGG D03243
ChEBI 86222
ChEMBL 1076681
SMILES
[Na+].[Na+].O0B(O)O[B-]1(O)OB(O)O[B-]0(O)O1.O.O.O.O.O.O.O.O
StdInChI
1S/B4O7.2Na.10H2O/c5-1-7-3-9-2(6)10-4(8-1)11-3;;;;;;;;;;;;/h;;;10*1H2/q-2;2*+1;;;;;;;;;;
StdInChI ключ CDMADVZSLOHIFP-UHFFFAOYSA-N
InChI 1/B4O7.2Na.10H2O/c5-1-7-3-9-2(6)10-4(8-1)11-3;;;;;;;;;;;;/h;;;10*1H2/q-2;2*+1;;;;;;;;;;
InChI ключ CDMADVZSLOHIFP-UHFFFAOYAP
UNII 91MBZ8H3QO
Свойства
Формула Na2B4O7·10H2O
Моларна маса 201,22 (безводен)
381,38 (декахидрат)
Плътност 2,4 g/cm3 (безводен)
1,73 g/cm3(декахидрат)
Точка на топене 743 °C (безводен)
75 °C (декахидрат)
Точка на кипене 1575 °C (безводен)
Разтворимост вода 31,7 g/L
Магнитна възприемчивост −85,0·10−6 cm3/mol (безводен)
Показател на пречупване 1,447 (декахидрат)
Структура
Пространствена група C2/c
Опасности
NFPA 704
NFPA 704.svg
0
1
0
Сродни съединения
Сродни аниони натриев алуминат
Сродни катиони литиев тетраборат
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25 °C, 100 kPa)
,
освен където е указано по друг начин.
Боракс в Общомедия

Боракс (също натриев тетраборат) е борно съединение с голямо значение, минерал и сол на борната киселина. Прахът от боракс е бял, съдържащ меки безцветни кристали, които са разтворими във вода. Обикновено под боракс се подразбира октахидратната форма на съединението, макар продаваният комерсиално боракс да е частично обезводнен.

Бораксът е съставка в много синтетични миещи вещества, козметични продукти и емайлови покрития. В биохимията се използва за направата на буферен разтвор. Освен това, намира приложение като фунгицид, инсектицид, огнезащитно вещество, флюс в металургията, защита от неутрони от радиоактивни източници, хранителна добавка (с Е-номер E285,[1] използвана за консервиране), както и при производството на стъклена вата.

Бораксът е открит за пръв път в пресъхнали езерни корита в Тибет, откъдето е внесен по Пътя на коприната на Арабския полуостров през 8 век.[2] Набира широка популярност през 19 век, когато започва да се добива в Долината на смъртта в САЩ.[3][4]

Химия[редактиране | редактиране на кода]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Терминът боракс се използва често за редица тясно свързани минерали или химични съединения, които се различават по своето водно кристално съдържание:

  • безводен натриев тетраборат, Na2B4O7;
  • натриев тетраборат пентахидрат, Na2B4O7·5H2O;
  • натриев тетраборат декахидрат, Na2B4O7·10H2O, или октахидрат, Na2B4O5(OH)4·8H2O.

От химична гледна точка, бораксът съдържа йона [B4O5(OH)4]2−. В тази структура съществуват два четирикоординатни борни центъра и два трикоординатни борни центъра.

Взаимодействия[редактиране | редактиране на кода]

Бораксът се превръща лесно в борна киселина и други борати, които от своя страна също имат много приложения. Взаимодействието му със солна киселина за образуване на борна киселина е:

Na2B4O7·10H2O + 2 HCl → 4 B(OH)3 + 2 NaCl + 5H2O

Декахидратът е достатъчно стабилен, за да се използва като стандарт за титриметричен анализ. Когато боракс се постави в пламък, той приема жълто-зелен цвят.[5]

Бораксът е много разтворим в етилен гликол, умерено разтворим в диетилен гликол и метанол и леко разтворим в ацетон.[6] Слабо разтворим е в студена вода, но с повишаване на температурата на водата разтворимостта му се увеличава.[6][7]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Декахидрат на Na2B4O7 може да се получи от многобройните естествени минерали, съдържащи натриев тетраборат. Може да се получи и чрез реакция на натриев карбонат с борна киселина при нагряване и чрез пропускане на въглероден диоксид през разтвор на натриев метаборат.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните
  2. Borax (Na2B4O7·10H2O) – Sodium Borate – Occurrence, Discovery and Applications. // Amoz.com. 16 август 2004.
  3. „American Borax Production“ Scientific American September 22, 1877
  4. Hildebrand, G. H. (1982) „Borax Pioneer: Francis Marion Smith.“ San Diego: Howell-North Books. p. 267 ISBN 0-8310-7148-6
  5. Staff. Creating Flame Colors. // The Science Company. Посетен на 30 ноември 2008.
  6. а б Borax Decahydrate. borax.com
  7. BORAX DECAHYDRATE (Sodium Tetraborate Decahydrate). //
  8. Федоров П. И.. Натрия бораты. // Химическая энциклопедия: в 5 т.. Т. 3. Москва, 1992. ISBN 5-85270-039-8. с. 180 – 181.